07:56 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Глобален преглед: Какво се случи на евроизборите през 2009, 2014 и 2019 г. (графики)

ЕНП все още е с водеща позиция, но постепенно слиза надолу. Евроскептичните и леви партии пробиват по-лесно в Южна Европа

Снимка: iStock by Getty Images

Глобален преглед: Какво се случи на евроизборите през 2009, 2014 и 2019 г. (графики)

22:01 | 17 май 2024 | Автор : Стоян Гогов 4 2331 Снимка: iStock by Getty Images

До вота за Европейски парламент остават близо 3 седмици. Това ще са първите избори след излизането на Великобритания от ЕС. Не само това прави гласуването толкова важно. Изборите ще се проведат на фона на повишено геополитическо напрежение и разделение по различни теми.

Евроизбори 2024

Завръщане на симптомите на политическата криза в България, покушение срещу премиера на Словакия, мащабен бунт в отвъдморска територия на Франция, серия от протести в Германия - така изглежда бърз преглед на случващото се в ЕС седмици преди 9 юни. Според прогноза на "Политико" ни очаква шарен европарламент, в който плаващите мнозинства са възможни, но и в който няма да има промяна във водещите сили.

Имат ли основания тези прогнози и как изглеждаше Европейският парламент през последните 15 години?

Изборите през 2009 г.

Изборите за Европейски парламент са проведени в 27-те страни членки между 4 и 7 юни 2009 г.

Избрани са общо 736 членове на Европейския парламент, като към тях са добавени и 18 наблюдатели. Това са първите избори за Европарламент, в които България и Румъния участват едновременно с останалите страни членки.

Водещите партии по държави на Евровота през 2009 г.

Снимка: С. Гоговa, Dir.bg

Вотът преминава на фона на сравнително спокоен геополитически климат. Това е добра новина за "системните играчи" в политиката.

Доминиращата политическа сила е Европейската народна партия (EPP) позиционирана в център-дясното. Тя печели убедително в повече от половината от страните членки в ЕС. Броят на депутатите е 265.

Втора е групата на Социалистите и демократите (S&D), позиционирана в център-лявото. Те имат 184 евродепутата, но са първа политическа сила единствено в Дания.

Трети са "Либералите" от ALDE, следвани от "Зелените" (Greens/EFA) и "Консерваторите" (ECR).

Позиционираната в най-левия сектор "Левица" (GUE/NGL) и поставяните често в най-десния ъгъл "Евроскептици" (EFD) записват минимален процент и доста нисък брой места.

Евродепутатите, които не принадлежат към нито една група са пренебрежително малко - само 27. Те са предимно от националистическия сектор (Атака в България, Партия на Свободата в Австрия и оглавяваният все още от Жан-Мари Льо Пен Национален съюз на Франция).

Двете най-големи групи в парламента, ЕНП и "Социалистите", се споразумяват да си поделят поста председател на Европейския парламент. През първата половина от мандата постът е поет от поляка Йежи Бузек от ЕНП. След ротацията го заменя Мартин Шулц от групата на Социалистите и Демократите.

Жозе Мануел Барозу получава подкрепата на Европейския съвет за втори мандат като Председател на Европейската комисия. Той си осигурява гласовете на мнозинството от евродепутатите, като кандидатурата му е гласувана от ЕНП, "Консерваторите" и "Либералите".

Договорът от Лисабон влиза в сила на 1 декември 2009 г., предоставяйки правомощия на Парламента върху целия бюджет на ЕС. По този начин законодателните му правомощия се изравняват с тези на Съвета в почти всички области.

Изборите през 2014 г.

Водещите партии по държави на Евровота през 2014 г.

Снимка: С. Гоговa, Dir.bg

Това са първите избори, на които европейските политически партии издигат и кандидати за председател на Комисията. Изборите се провеждат на фона на криза в Еврозоната, засегнала най-силно Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия.

Суровите икономии значително влияят на общественото одобрение към ръководството на ЕС. Процентът на гърците, които одобряват лидерството на европейските политици, намалява от 32% през 2010 г. до 19% през 2013 г. В Испания одобрението пада от 59% през 2008 г. до 27% през 2013 г.

Изданието The Economist отбелязва преди изборите, че ситуацията е благоприятна за "анти-европейските популисти отляво и отдясно". Тези притеснения се споделят и от Жозе Мануел Барозу. Освен това председателят на ЕК посочва, че кризата в Украйна е най-голямото предизвикателство за сигурността на ЕС след вдигането на Желязната завеса. Европейските избори се провеждат само няколко месеца след анексията на Крим от Русия.

Очакванията за срив в доверието към традиционните партии се оказват неоправдани

Европейската народна партия губи част от позициите си, но отново запазва първото си място с 221 депутата. Втори са Социалистите и Демократите със 191 места в Европарламента.

Ръст бележат "Консерваторите", които са трети със 70 мандата. Доверието в групата на "Либералите" пада, но те все пак са четвърти.

Факт е, че "Левицата" и "Евроскептиците" печелят позиции, но остават малцинство в Европарламента.

За пръв път обаче "антисистемните" играчи печелят терен на национално ниво. "Левицата" е първа сила в Гърция, "Евроскептиците" - във Великобритания, а все още независимият Национален Фронт води във Франция.

Окончателната избирателна активност за изборите за Европейски парламент през 2014 г. достигна най-ниската си стойност от 42,54%.

Основните политически групи се споразумяват да подкрепят Жан-Клод Юнкер от ЕНП за следващ ръководител на Европейската комисия. За председател на Европейския съвет е избран Доналд Туск от EНП.

През 2015 и 2016 Евросъюзът опитва да предоговори отношенията си с Великобритания. Начинанието се увенчава с неуспех след като през 2016 година Обединеното кралство гласува на референдум да напусне ЕС. Малко след това Каталуня прави неуспешен опит да обяви независимост.

Изборите през 2019 г.

Водещите партии по държави на Евровота през 2019 г.

Снимка: С. Гоговa, Dir.bg

Деветите избори за Европейски парламент се провеждат между 23 и 26 май 2019 г. Отчетен е съществен ръст в избирателната активност, която минава 50%. Макар Великобритания да е гласувала за напускане на ЕС, тя все още е част от съюза и участва в изборите.

Темата за миграцията и бежанците, започва да придобива по-голямо значение. Причините за това са комплексни, но могат да се търсят и в серия терористични атаки, обхванали Западна Европа в периода 2015-2017 година.

Първият кръг икономически санкции, Свалянето на "Полет 17" от Амстердам до Куала Лумпур над Донбас и опитът за убийство на Сергей Скрипал допълнително обтягат отношенията между ЕС и Русия.

Всичко това кара анализаторите отново да предположат силен резултат на евроскептиците от дясно и от ляво.

Макар да губи гласове, Европейската народна партия, водена от Манфред Вебер, печели най-много места в Европейския парламент - 182. Втори са "Социалистите" със 154 евродепутата.

Трети са "Либералите", които преименуват групата си от ALDE на Renew Europe (Поднови Европа). Четвърти са "Зелените", които бележат съществен ръст в броя евродепутати. Те са и само на няколко процента от това да са първа сила в Германия.

След изборите става ясно, че "про-европейските" партии отново имат пълно мнозинство.

"Евроскептиците", които наричат групата си Identity and Democracy (Идентичност и Демокрация) са водещи сили в Италия и Франция. В тази група вече влиза Националния Фронт от Франция и Лигата на Матео Салвини от Италия.

ЕНП губи подкрепа в Южна Европа, като "Социалистите" са първи в Испания и Португалия, а крайната левица има добри позиции в Гърция и Кипър.

Прави впечатление, че във все повече страни са без твърд победител, като във Нидерландия, Латвия и Кипър не две, а три партии, поделят равен брой места.

Евроскептиците на Найджъл Фараж са първи във Великобритания, но заради Брекзит решават да не влизат в нито едва европейска партия.

В Полша първи са консерваторите, които не винаги са съгласни с водената от ЕС политика.

Европейският съвет решава да номинира Урсула фон дер Лайен от ЕНП за нов председател на Комисията. За председател на Европейския съвет е избран Шарл Мишел от "Либералите".

Можем да проследим тенденциите, като разгледаме как се е променял съставът на Европейския парламент през изминалите години и кои са водещите сили в държавите членки.

Бързо става видно, че трудностите и кризите водят до ръст в подкрепата към т.нар. антисистемни играчи. Въпреки това традиционните партии в ЕС успяват да запазят мнозинството си. По този начин политиката на Съюза не търпи съществени промени през последните 15 години.

ИЗБРАНО