Турция година след метежа

stat
07:33  |  15 юли 2017 | По света / Редактор Таня Тодорова /  
Метежът в Турция Метежът в Турция
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Проваленият опит за преврат в Турция послужи за укрепване на властта на Ердоган. Неговото правителство афишира годишнината като празненство на демокрацията.
Малко преди полунощ в нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. разтревожена телевизионна водеща чете в ефира на държавната телевизия на Турция съобщение за вземането на властта от армията.

След това самолети на военновъздушните сили бомбардират сградата на парламента в Анкара и по улиците на Истанбул се появяват танкове.

Около 250 души са убити при насилието.

Дванайсет часа по-късно премиерът Бинали Йълдъръм обяви разгрома на пучистите.

Вижте снимки >>>


Според правителството, мрежата на живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен е организирала преврата.

Над 50 000 души са арестувани в рамките на мащабната чистка, предприета от властите след опита за преврат. 

След неуспешния пуч Турция въведе режим на извънредно положение, който дава на правителството големи правомощия.

На 5 юли тази година Стокхолмският център на свободата (СЦС) посочи в свой доклад, че превратът в Турция през 2016 г. е инсцениран от самия Ердоган, за да постави под контрол и смаже опозицията.

Турското правителство организира серия от мероприятия за отбелязване на годишнината от опита за преврат.
15 юли, датата на която бе извършен той, бе обявен за Ден на демокрацията и националното единство.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган вчера прочете части от Корана пред гробовете на жертви от опита за преврат. Освен президента, гробовете на загинали турци посети и премиерът Бинали Йълдъръм. Двамата поставиха цветя и се помолиха за душите на убитите в метежа.

Кулминацията на планираните прояви е рано сутринта на 16 юли, когато Ердоган ще държи реч в парламента, за да бъде отбелязан моментът, в който сградата бе атакувана от пучистите. Година по-късно в Турция има големи промени.

Референдум

На 15 април 2017 г. беше проведен конституционен референдум, спечелен с минимална преднина – с 51.4% от привържениците на трансформацията на Турция в президентска република.

Повече от 48% от гласувалите бяха против промяната на политическата система; управляващата Партия на справедливостта не получи подкрепа в големите градове – Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия и т.н.

Конституционните промени ще влязат в сила след изборите през ноември 2019 г., но извънредното положение беше удължено.

Преди дни лидерът на Републиканската народна партия - Кемал Кълъчдаролу, внесе петиция в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в която оспорва резултатите от референдума.

През април и май 2017 г. нова вълна от арести, най-мащабната досега, помете Турция; беше спрян и достъпът до Уикипедия.

Поход на справедливостта

Народнорепубликанската партия приключи миналата неделя (9 юли) над 400-километров "поход за справедливост" от Анкара до Истанбул, предприет в знак на протест срещу политиката на правителството след опита за преврат, включително масовите чистки и арести в рамките на извънредното положение.

Походът започна, след като опозиционният депутат Енис Бербероглу беше осъден на 25 години затвор за обвинения в шпионаж. Маршът завърши с протест на площад "Малтепе" в Истанбул, в който взеха участие 2 милиона души.

Изолация на режима в Анкара

Европейският парламент (ЕП) поиска прекратяването на преговорите за членството на Турция в ЕС с голямо мнозинство (455 от 750 гласа). За каузата на Турция в ЕС
пречат системните нарушения на правата на човека и съобщението, че турският президент е готов да одобри връщане на смъртното наказание.

В резолюцията на ЕП се настоява и за спиране на предприсъединителните фондове за Турция, които да бъдат пренасочени към гражданското общество и сирийските бежанци.

До резолюцията се стигна, след като най-голямата държава в ЕС – Германия, реши да изтегли войските си от базата "Инджирлик", която има ключова роля в действията срещу "Ислямска държава".

Противопоставяне между Анкара и Вашингтон

Освен обвиненията към САЩ, че покровителстват Фехтуллах Гюлен – "организаторът" на опита за преврат миналата година в Турция, конфликтът между двете страни се разпалва и във връзка с подкрепата на САЩ за сирийските кюрди.

За Ердоган обаче сирийските кюрди с тяхната амбиция за автономия, представляват заплаха за националната сигурност на страната му.


Последно в По света


Подпалвачи на войни и миротворци в ООН

ООН не е форумът, на който се очаква да бъде отправена заплаха за война.