Макар срещата на върха в София на 17 май да е планирана като окончателно потвърждение на обновения фокус на ЕС върху Западните Балкани, несъгласията около статута на Косово в ЕС биха могли да поставят под въпрос успеха на цялата среща, както и новите стратегии на разширяване на ЕС.

Според последните информации, към Испания в намерението й да не присъства на срещата, на която ще има представители на Косово, са се присъединили Румъния и Кипър.

"Това е важен въпрос. Някой говори за разширяване със страни, които не са признати. Това буди тревога", заяви премиерът на Испания Мариано Рахой.

От българското председателство подчертават, че срещата на върха през май в София няма да бъде среща, посветена на разширяването, а на европейската перспектива, развитието и сътрудничеството с региона.

Мадрид обаче отива една крачка по-далеч и поставя като условие за присъствието си Косово да не се споменава като участник в срещата, а само с назоваване и ограничено присъствие на представителите на Прищина.

В проектодекларацията, която би трябвало да бъде приета на срещата в София, която Танюг видя, в момента не се споменава нито една една държава от Западните Балкани, а се потвърждава недвусмислената подкрепа за европейската перспектива на тези страни, а партньорите от Западните Балкани се задължават да следват европейския път като свой стратегически избор.

Независимо от този неутрален речник все още се поставя въпросът ще постави ли подписа си премиерът на Испания Мариано Рахой под общия документ, който би трябвало да подпишат и останалите участници, сред които е премиерът на Косово Рамуш Харадинай, който потвърди присъствието си на срещата на върха в София.

Срещата на върха в София е място, което ще събере лидерите на ЕС с лидерите на Западните Балкани, за да се покаже ориентацията за съвместна работа и ангажиране, заяви говорителката на Еврпейската комисия Мая Коциянчич.

Коциянчич посочва, че лидерите на ЕС на срещата на върха на 22 март вече излязоха с обща декларация, приветстваща провеждането на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която ще се състои на 17 май 2018 г. в София и където се очаква фокусът да бъде върху повторно потвърждаване на европейската перспектива на региона, задвижването на конкретни, видими инициативи за подобряване на инфраструктурното свързване и взаимните отношения в региона и с ЕС, както и работа за по-добро ангажиране по отношение на общите предизвикателства, каквито са сигурността и миграциите.

Според видяното от Танюг в работния проект на "софийската декларация", освен това, че не се посочват конкретно имената на държавите от Западните Балкани, текстът ще се фокусира именно върху принципите на сътрудничество с цел осъществяване на конкретни инициативи в областта на свързването вътре в региона, както и на региона и ЕС в областта на транспорта, енергетиката, дигиталната икономика, както и осъществяването на по-добри контакти между хората и общо сътрудничество в решаването на въпросите на миграциите и тероризма.

И докато от българското председателство се повтаря, че работата върху организацията на срещата е все още в ход и ще се уважава принципът на статутната неутралност на Косово, в дипломатическите среди в Брюксел вече се спекулира за възможността в случай на бойкот на страните-членки, които не са признали Косово, срещата в София няма да донесе очакваната и необходима единна подкрепа за новия ангажимент на ЕС в Западните Балкани.

Напомня се обаче, че подобен вид голяма среща на върха ЕС-Западни Балкани се очаква още от срещата на върха в Солун, която се състоя през 2003 г. и която е смятана за основополагаща евроинтеграционния процес на Западните Балкани.

* Превод: БТА