Това сочат данните на Института за пазарна икономика /ИПИ/, представени от старши икономист Петър Ганев и цитирани от БТА. Той участва в публична дискусия на тема "Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България", на която беше представено изследване на ИПИ, с данни от 2013 г.

Големият проблем на пазара на труда е броят заети, а не заплатите, смята Ганев.

Вчера от КНСБ изнесоха данни, че под прага на бедност в България са 2.5 млн. жители на страната.

Според Ганев наличието на висше образование на практика гарантира, че няма да си беден. По думите му процентът на бедност при висшистите е под 5 на сто, а еквивалентният им доход - около 1000 лева. Групата на висшистите към 2013 г. е около 1,2 млн., от които заетите висшисти са 887 хиляди души, с ниво на бедност - 2 процента.

Със средно образование е най-голямата група в обществото, сочат данните от изследването. Наличието на гимназиално или средно професионално образование също гарантира намиране на работа, процентът на заетост при тези хора е над 60 процента заетост, а бедността - 12-13 процента, коментира Ганев.

Бедността при хората с основно образование е 37 на сто, шансовете да си намериш работа с това образователно ниво е под 50 на сто, посочиха от ИПИ.

Най-проблемната група са хората с начално и по-ниско образование, рискът от бедност при тях е 60 процента. Това е "като присъда, че няма да работиш и ще бъдеш беден", коментира Ганев.

В София и някои от по-големите областни градове процентът на бедност е по-нисък - около 10 на сто, а доходите - почти 1000 лева, сочат данните от изследването.

Това означава, че там вероятността да имаш работа и сравнително висок доход е доста голяма. Доходите падат до около 800 лева, но все пак в областните и големи градове, е вероятно да си намериш работа, добави Ганев.

Бедността в малките населени места е около 33 на сто, т.е. една трета от хората на село или в малкия град са бедни. Това е предизвикано от доста по-ниската заетост, коментира изследователят.

Доходи и справедливост

Има връзка между доходите и удовлетворението от живота, сочат данните на ИПИ. Групата на бедните - 1,5 млн. души, са по-скоро нещастни и дават оценка 3 по десетобална скала на удовлетворението от живота, а по-заможните (1,5 млн. души) дават почти два пъти по-висока оценка - 5,5-6.

В цялото българско общество, независимо дали хората са бедни, богати или средна класа, има дълбоко вкоренено усещане за липса на справедливост, посочиха от ИПИ.

Според експертите това показва, че има нужда от по-дълбока промяна не само в съдебната система, но и в икономическата, защото вдигането на доходите носи по-голяма удовлетвореност.

Българите дават критично ниска оценка за работата на съдебната система, сочи част от проучване на Института за пазарна икономика, в което всички групи от населението декларират недоверието си в съда.

Оценката идва, след като ден по-рано 10 чуждестранни търговски камари изразиха категорично недоверие в системата. На въпрос за доверието в институциите и усещането за справедливост, оценката е критично ниска, 3 по скалата до десет.

Писмото на търговските камари >>

Цялото българско общество, независимо бедни и богати, средна класа има дълбоко вкоренено усещане, че нещо не е справедливо и не работи и то не работи точно в съда. Имаме нужда от по-дълбока промяна, от преосмисляне на взаимоотношенията между бизнес и държава, на работа на съда.

Тоест, това е по-скоро темата "Съдебна реформа", начина по който работят институциите. Ние трябва да провеждаме и иконоически реформи, тъй като вдигането на доходите в крайна сметка носи по-голяма удовлетвореност, казва Петър Ганев, цитиран от БНР.