Георги Богданов има магистърска степен по Европейска социална политика и социална работа от Нов български университет. Има опит в управлението на проекти и изследванията в социалната сфера. Освен това е работил по редица проекти свързани с деинституционализацията, развитието на социални услуги и антидискриминационни политики за деца и уязвими групи. Георги Богданов има значителен опит в работата с обществени групи, НПО, ромската общност в България, както и с изолирани общности посредством подхода за развитие на общностите. В момента е изпълнителен директор на Националната мрежа за децата. Ето какво сподели той пред Дир.бг. 

- Г-н Богданов, много дебати предизвика Истанбулската конвенция. Даже се заговори за нов превод у нас, за да се изчистят спорните думи. Имате ли наблюдения дали ще има наистина нов превод и как върви процесът?

- Това, което излезе от Съвета на Европа като информация, е, че ще има допълнителни уточнения, свързани с думите „sex“ и „gender“. Именно с „gender“ сега се спекулира за понятието „трети пол“. Това е терминът, който най-много плаши част от хората, които са против ратификацията на конвенцията. Просто думата „gender“ не е преведена правилно на български, а е трябвало да си остане така и така да се използва. В българския език няма точен еквивалент на думата и това е причината да се преведе като „социален пол“.

Тук искам да направя едно уточнение, че понятието „gender“ e широко известно още от 60-те години на миналия век. Още от това време се използва думата в разговорния език. С „gender“ се обозначавет социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. Това не е нещо, което предизвиква реакции в други страни от Европа, защото там думата е ясно разбираема. Въпреки това от Съвета на Европа ще обяснят подробно какво означава терминът „gender“ в допълнителен доклад към конвенцията.

 

- Очаквате ли това разяснение да се приеме разумно или отново ще породи дебат?

 

- Ние, от Националната мрежа за децата, смятаме, че това не е най-големият проблем на конвенцията. За нас големият проблем е, че има сили – патриотични, крайно-десни християнски, които настройват хората и общественото мнение за нетолерантност към различието и непризнаване на човешките права. Принципно темата за човешките права е доста подценена у нас. Тези тенденции се виждат все по-ясно и категорично в редица други документи и нормативни актове, които се предлагат от страна на управляващите в различните години. Това е големият проблем за нас. Иначе проблемът с „gender“ e малък. Става въпрос просто за неправилен превод. По-големият проблем за нас са негативните нагласи, които се налагат в българското общество, че едва ли не губим традиционни ценности, губим идентичност. От това страдат правата на хората, респективно и правата на детето. Като цяло губим и подценяваме общочовешки ценности за мирно съжителство, солидарност и равноправие.

 

- С приемането на Истанбулската конвенция насилието върху жените ще придобие ли по-голяма закрила?

 

- Истанбулската конвенция е документ, който много ясно показва какво трябва да направи всяка една страна, която е ратифицирала този документ. В него има не само конкретни промени в определени закони, но и се въвежда един механизъм за наблюдение. А това е много важно, защото именно мониторингът как се прилага законодателството у нас не е на ниво. Каквито и промени да направим в законите, както предлагат от БСП, ако не ратифицираме конвенцията, това означава, че ние няма да можем да следим дали има напредък в превенцията на насилието срещу жени и деца. От Националната мрежа за децата заставаме зад конвенцията, защото домашното насилие пряко се отразява на децата.

 

- Една жена, жертва на домашно насилие, би могла да окаже съпротива, примерно. Но детето...

 

- Запознати сме с този кошмар, наречен „домашно насилие“. Има кризисни центрове, които са много малко в страната и там нещата ескалират постоянно. Имам предвид това, че те са претъпкани с хора, пострадали от домашно насилие. Все повече хора се осмеляват да се обърнат за помощ, но има и много, които търпят насилието, защото не вярват в системата на правосъдието и услугите. Именно на тези хора Истанбулската конвенция дава закрила.

 

- Ролята на държавата в случая е...

 

- Голяма, неминуемо. Подписването на конвенцията ще даде закрила на над 1 милион българки, които са подложени на домашно насилие и на техните деца. Като прибавим и образователния ефект, нещата ще придобият смисъл. Иначе ще имаме закони, но няма кой да ги спазва и кой да ги разбира. Така повече хора ще започнат да говорят за проблемите си, а това ще им даде и по-голяма възможност за помощ и подкрепа.

Темата е важна. И аз се радвам, че се породи дебат по въпроса. Чуват се различни тези и се ангажира общественото мнението по някакъв начин. Знаете ли каква е „черната статистика“ на домашното насилие. Само през месец август на 2017-а девет български жени са починали от домашно насилие. Това бе черен месец. Числото е огромно. И нека всички, които ще четат, а и тези, които работят в това поле, да си дадат сметка за тези трагедии. Тук съдът, прокуратурата и полицията имат важно значение какво да направят, както с жертвите - жени и деца, така и с извършителите.

Добре е, че се случва този дебат и се надяваме, че БСП може да промени своето мнение по тази тема. До преди няколко седмици видни активисти жени в БСП пряко участваха и защитаваха конвенцията. Сега в един момент се вижда едно обръщане на мнението в БСП. Жалко, че всичко това се прави за спечелване на вот и подкрепа, но както е видно, това е с обратен знак за партията.

 

- Ако не ратифицираме конвенцията...

 

- Ще останем отново на опашката в Европа и ще загубим много. От 28 държави-членки на ЕС всички са подписали Истанбулската конвенция, а 17 са я ратифицирали. Турция и Албания са я ратифицирали. Ако БСП, ГЕРБ и другите партии в парламента се обединят само около промените в законите, касаещи домашното насилие, но без въвеждането на конвенцията, България ще загуби европейския си облик.

Самият Европейски съюз е подписал конвенцията и може да се каже, че това е най-бързо ратифициращия се документ в Европа, защото насилието е навсякъде. Мисля, че това е достатъчно красноречив факт как се приема темата в Европа и моят апел е нека да не изхвърляме бебето с мръсната вода, защото мръсната вода се оказа, че не е мръсна, а е мръсна само в нашите собствени глави.

АНКЕТА: Запознати ли сте с Истанбулската конвенция?

НА ФОКУС: Истанбулската конвенция предизвика политически трусове