Това сочи проучване на "Алфа Рисърч" за потребителското поведение и информацията на етикетите на храните, което е проведено сред 800 души в градовете от 25 юни до 4 юли, съобщи БГНЕС.

Малкият шрифт на етикетите е основният проблем за потребителите. 28 процента от тях казват, че буквите са много нечетливи и бледи. Най-големи затруднения срещат хората над 55-годишна възраст, както и тези с по-ниско образование.
Най-трудно разбираемата част от етикетите се оказват добавките, известни като Е-та (емулгатори, оцветители и прочие), като 20 на сто от хората признават, че не разбират какво се крие зад тези букви и цифри.

Изследването показва, че 3/4 от българите са убедени, че хранителните продукти влияят върху здравето им, но едва 39,5% от тях четат редовно етикетите на продуктите. Над половината потребители същевременно декларират, че не вярват на информацията, написана на етикетите.

Изключително висок обаче е процентът на купувачите, които гледат за срока на годност на продукта. 81% от българите са категорични, че правят това.
"Това показва, че широкото популяризиране в общественото пространство на случаите на храни с изтекъл срок на годност е имало ефект", коментира директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

В края на юни министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов оповести, че клиентите в търговската мрежа купуват маломерни яйца и с фалшива маркировка. Яйцата били със стар кръгъл печат, а не с използвания сега лазерен печат, подобен на баркод.

През март м.г от Асоциация "Активни потребители" пък предупредиха, че хората трудно разшифроват тези Е-та и цифрите им по етикетите и си купуват продукти без да знаят какво реално съдържат те. Оттам предложиха производителите на храни в България да изписват върху етикетите съдържанието на мазнини, наситени мазнини, сол и захар и ако е високо съдържанието им да бъдат оцветени в червено.