На извънредно заседание днес депутатите приеха на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г.

Резервът на Касата е над 300 млн. лева. Очакваните приходи са 3 166 199 хил. лева, от които от вноски - 2 121 000 хил. лв., и неданъчни приходи - 14 550 хил. лева. Трансферите за здравно осигуряване са в размер 1 045 199 хил. лева.

Получените трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти - ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи комплексно диспансерно /амбулаторно/ наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение, са 24 000 хил. лева.

Разходи на НЗОК за 2016 година общо 3 201 065 хил. лв., гласува парламентът - текущи 2 877 445 хил. лв., за персонал - 32 509 хил. лв., за издръжка на административните дейности - 11 688 хил. лева.

Не се прие предложението на левицата за 20 млн. лв. повече.

"Въпреки увеличените средства, без демонополизация и промяна на структурата в сектор „Здравеопазване”, преминавайки през този модел на здравеопазване, те не водят до по-добър резултат", каза народният представител от ПГ на ДПС д-р Хасан Адемов по време на обсъждането.

Той посочи, че в бюджета минималните осигурителни доходи са увеличени с 8,6%, минималната работна заплата е увеличена от 380 лв. на 420 лв. Стандартите в системата на образованието са увеличени с 5,7%. Фонд „Работна заплата“ в Агенция „Митници“, в социалното министерство и в НАП са увеличени, което предполага едно сериозно увеличение на приходите в НЗОК.

„Нещо повече, приетото през миналата година криминализиране на умишленото невнасяне на осигурителни вноски, в това число и на здравни вноски, предполага също увеличение на приходната част на бюджета. Големият проблем в това предложение е фактът, че 20,5% от разходите в бюджета на НЗОК са за извънболнична помощ. 47, 8% са за болнична помощ, а за лекарства са 27%", коментира д-р Адемов. 

По думите му целта на тяхното предложение е да предизвикат народните представители, в това число и вносителите и министъра на здравеопазването, това съотношение да се промени в посока увеличаване на разходите за извънболнична помощ. Министърът на здравеопазването многократно е заявявал, че идеята на реформата е, част от дейностите в болнична помощ да се измести към извънболнична помощ, подчерта Адамов.

По думите му всеки месец разходите за болнична помощ са в размер на 130 млн. лв. Той бе категоричен, че колкото и да увеличаваме средствата, преминавайки през този модел на здравеопазване, не се постигат по-добри резултати.

В бюджета на НЗОК за 2016 г. числата са същите, както тазгодишните. За следващата година, всички неща, за които се говореше като политики, ги няма, защото не са финансово обезпечени, каза от парламентарната трибуна Емил Райнов, народен представител от ПГ на БСП – лява България.

„Това, което предлагаме, е да се завишат стойностите на практикуващите лекари с 20 млн. лева, за да има повече профилактика и диспансеризация”, посочи Райнов.

По думите му са необходими още 20 млн. лева за специализираната извънболнична помощ.

„Нали всички сме наясно, че когато пациентите нямат необходимите талони за изследванията, пациентите влизат в болница. Какво пречи да завишим парите за изследвания, за да може тези неща да се правят в извънболничната помощ, каза депутатът.

Когато говорим и за стоматологичната помощ, нима никой от нас не знае, че 97% от децата до 7-годишна възраст имат по 4 кариеса, попита риторично Райнов.

Според него в доклада на Световната банка личните плащания на пациентите са над 50%, при средното равнище за Европа от 20%.

„Когато говорим за бюджет за следващата година, когато трябва да има политика към опазване на здравето на нацията, това трябва да бъде обезпечено със финансови средства”, категоричен бе Емил Райнов.

АНКЕТА: Одобрявате ли работата на министър Петър Москов?