Ние установихме едни цифри, които са много високи за Европа, тъй като използваме сравними средства за измерване, каза той. По думите му - случаите на насилие в училище винаги са били в такива размери, но обществото не е забелязвало това. Причините за агресивни прояви са личностни - свързани с юношеската възраст, с израстването, фактът, че някои деца се опитват да придобиват чувство на възрастност, налагайки се на другите.

От личностна гледна точка агресията както при децата, така и при възрастните е резултат от едно състояние, което се нарича фрустрация - когато искаш да постигнеш, или да направиш нещо и ситуацията, или някой те спира, не ти дава възможност да го направиш. В ситуация на фрустрация се изпитва агресия, гняв и обикновено човек действа по два начина – или действа агресивно спрямо ситуацията или човека, който го е блокирал, или действа агресивно спрямо себе си, каза той.

По думите му - що се отнася до училищната среда, особено в големите градове, нещата са наистина драматични. В България за последните 30 години са построени, мисля, две нови училища, а строените преди това са били предназначени за не повече от 300-500 деца. В същите тези сгради в момента са наблъскани над 1500-2000. Освен това в България беше унищожена постепенно системата на степенното училищно образование. Вече много по-рядко се срещат отделни начални, основни училища и гимназии като отделни институции, каза той.

В средните общообразователни училища учат деца от предучилищна подготовка, от 4-5 годишна възраст до 19-годишни. Естествено е, че тези агресивни модели могат да бъдат пренасяни от малките към големите, каза психологът. На второ място в тази среда е анонимността. Насилникът от преди 2 седмици просто беше нахлупил качулката си и беше пребил някого пред училище и никой не беше реагирал, защото никой не го е разпознал. Ето тази анонимност както в големия град, така и в училище, предизвиква реакция, каза той.