ВКС осъди себе си, парламента и Агенцията за приватизация за над 1 000 000 лева

Трите институции дължат солидарно обезщетението на фирма заради погазване на правото на ЕС

13:45 | 17 февруари 2021 | Редактор : Десислава Димитрова 50 4497 Снимка: Shutterstock

Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол) да платят обезщетение, което с лихвите и разноските надхвърля 1 000 000 лв. - на фирма, загубила собствеността си заради действал с години закон, който противоречи на правото на Европейския съюз, показва проверка на правния сайт "Лекс".

Дружеството-ищец е старозагорският "Завод за каучукови уплътнители" АД. В основата на казуса стои отмененият едва през 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Бившето държавно предприятие е приватизирано и първо през 1998 г. 19% от капитала му придобива "ЗКУ-98" АД. После основният пакет акции става собственост на холдинг "Загора" ООД и холдинг "Център" АД. В последствие след увеличение на капитала собствеността на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" пада до 11 на сто от акциите. "ЗКУ-98" АД обаче не изпълнява задълженията си по приватизационния договор и агенцията за приватизация запорира всички акции на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими имоти на бившето държавно предприятие. Правното основание за ипотеката е §8 от ПЗР на ЗПСК.

"ЗКУ" обжалва и първата инстанция - Старозагорският окръжен съд прогласява ипотеката за нищожна, но Пловдивският апелативен съд отменя решението му, а ВКС не допуска делото до касация. И освен това, въпреки настояването на дружеството, ВКС не отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. Така на 28 юни 2010 г. с определението на върховните съдии е сложен край на първата част от проточилата се още над 10 години сага на "ЗКУ". Агенцията за приватизация продава производствена, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, сключва договор за наем на имотите с новия им собственик, който ги е купил на публичната продан.

Дружеството обаче не се отказва и след като не успява да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и именно по неговата жалба през 2012 г. тя открива процедура за нарушение срещу България. Пред заплаха от санкции, но след три години протакане, през юни 2015 г. парламентът отмени §8 от ЗПСК. Преди да го направи окончателно в продължение на две години Народното събрание "държа на трупчета" законопроекта (приет на първо четене, но необсъден на второ) и се наложи и друга фирма да се оплаче на ЕК, за да бъде отменена противоречащата на правото на ЕС разпоредба.

Още преди отмяната на §8 от ЗПСК "ЗКУ" завежда дело, в което настоява да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло от приложението му. Ответници по него първоначално бяха Народното събрание, ВКС, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и агенцията за приватизация. То иска те да му платят имотите, които е загубило, както и сумите за наем, които е било принудено да плаща. Общо претенцията е за 712 115 лв.

Според "Завод за каучукови уплътнители" българските власти са допуснали две групи нарушения на правото на ЕС. Първото е нарушение на чл. 63 от ДФЕС, който постановява забрана за ограничения върху движението на капитали между държавите членки на ЕС и между държавите членки и трети страни. А второто е нарушение на принципа за изключителна компетенция на Съда на ЕС да тълкува правото на съюза, съгласно процедурата по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.

Дружеството печели иска си на първа и втора инстанция - Окръжен съд - Ямбол и Апелативен съд - Бургас. И така делото стига до ВКС. Годината е 2016 г. и §8 от ПЗР на ЗПСК е отменен, но никой не знае как трябва да се водят дела срещу държавата за нарушение на правото на ЕС. Дали исковете трябва да са по Закона за задълженията и договорите, дали по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), дали пред общите, или пред административните съдилища. Затова година по-рано по искане на Висшия адвокатски съвет е образувано съвместно тълкувателно дело на ВКС и Върховния административен съд, което трябва да им отговори. Заради него делото на "ЗКУ" срещу самия ВКС, Народното събрание и Агенцията за приватизация е спряно.

През октомври 2018 г., когато съдът в Люксембург се произнесе и заяви, че България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС (повече за решението на СЕС виж тук). Решението на СЕС пришпори законодателя и през 2019 г. бяха приети изменения в ЗОДОВ, с които беше регламентиран редът за търсене на обезщетение за вреди от държавата, когато нейни органи са погазили правото на ЕС (повече виж тук).

И след още година ВКС възобнови делото на "ЗКУ". В окончателното си решение върховните съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров специално коментират отговорността на ВКС за нарушаване на правото на ЕС.

Що се отнася до Народното събрание ВКС заявява, че е негова отговорност приетите закони да съответстват на правото на ЕС.

ВКС приема, че с въвеждането в българското законодателство на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното събрание и с прилагането на тази норма от Агенцията за приватизация безспорно е допуснато сериозно нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата в тяхно лице. И специално подчертава, че НС е отменило разпоредба с три години закъснение.

"За причинените вреди отговаря държавата, тъй като увреждащото деяние съставлява нарушение на правото на Европейския съюз, което легитимира като надлежни ответници по делото Народното събрание, чието мнозинство е поддържало след 01.01.2007 г. в националното право съществуването на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, по чието искане е вписана и реализирана оспорваната законна ипотека върху имотите на ищеца и Върховният касационен съд, който е приел, че първичното право на Европейския съюз не урежда публичните отношения между държавата-членка и нейните граждани. Нарушението е съществено, не само защото е извършено при неполагане на дължимата грижа (презумпцията по за вина чл. 45, ал. 2 ЗЗД нито е оспорена, нито оборена), но и според обективните елементи от фактическия състав на деликта. Държавните органи - ответници по исковете отговарят солидарно, защото надлежното обезщетение е дължимо от един и същ правен субект - държавата", заключава ВКС.

В решението върховните съдии подробно анализират каква е вредата, причинена на "ЗКУ" и стигат до извода, че тя е равна на пазарната стойност на имотите му, продадени на публичен търг от Агенцията за приватизация. Т.е. 532 000 лв. Към тази сума обаче трябва да се добавят 136 399 лева обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 80 379 лева разноски по компенсация за всички инстанции. А с лихвите от завеждането на делото до днес сумата става над 1 000 000 лева и всеки месец забавяне на изплащането ѝ ще я увеличава.

"Това респектиращо с юридическата си обосновка решение на ВКС е доказателство, че България вече не само де юре, но и фактически е интегрирана в европейския правопорядък. Разбира се, както повечето такива достижения, това не стана лесно и без съпротива. Това е типично стратегическо дело, което показа, че в резултат на системен правозащитен натиск, изразяващ се в завеждане на десетки дела, в множество статии и публикации, може да се стигне до промени в закона, в съдебната практика и най-важното - до промяна в манталитета, позволяващ съдебни решения да бъдат базирани на принципи на правото на ЕС, дори когато няма съответна норма в националния закон. Впечатляващо е, че освен ВКС, съществен принос за развитието на правото имат и Ямболският окръжен съд, и Бургаският апелативен съд", коементира адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева, която е водещ адвокат по делото, представлява ищеца.

ИЗБРАНО