Бившият полицай Венцеслав Караджов ще изтърпява наказанието "доживотен затвор" за предумишленото убийство на родителите му. Решението на ВКС е окончателно и потвърждава това на Апелативен съд - Пловдив. Това съобщават от Върховен касационен съд на сайта си.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание и съдебното решение е публикувано.

Делото е образувано по касационни жалби на Венцеслав Караджов и на защитника му.

С присъда Окръжен съд - Пловдив подсъдимият е признат за виновен за това, че на 15 май 2016 г. в  Пловдив предумишлено умъртвил родителите си с особена жестокост и с користна цел. Наложено му е наказанието "доживотен затвор".

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни.

В мотивите си върховните съдии констатират, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до логичния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15 май 2016 г. Установявайки времето на извършване на деянието, апелативният съд е приел, че негов автор е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19,00 ч. до 22,00 ч. на 15.05.2016 г. До този извод въззивната инстанция е достигнала след задълбочен, прецизен и обективен анализ на показанията на съпругата на подсъдимия и неговата тъща, както и на изготвени веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, и по-конкретно записи на разговори, проведени между двете свидетелки, някои от тях и с участието на непълнолетния син на подсъдимия.

Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, за да вечерят и гледат телевизия, и че обикновено по това време не ги посещават съседи и приятели, които биха го заварили на местопрестъплението.

Обоснован е изводът за това, че при осъществяване на убийството е използван шумозаглушител, поставен на пистолета. "Установяването на посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като доказва, че извършителят предварително се е подготвил за извършване на престъплението, като си е набавил средство за предотвратяване на възможността някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с имота на пострадалите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че деянието е предварително подготвено, т. е. то е предумишлено", пишат върховните съдии.

Според тях се установява съществуването на различни възможности подсъдимият да се снабди с патрони от вида на използваните за убийството, като от значение е най-вече фактът, че такива са открити в дома му. Това обстоятелство правилно и логично е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвинението по отношение авторството на деянието.

Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че намереният на местопроизшествието "кози крак" принадлежи на подсъдимия, като е използвал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им фирма, която предоставяла дърводелски услуги. Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, в това число и по щангата "кози крак", с която е разбита вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият предварително е взел мерки да не остави такива, които биха го уличили в извършването на деянието.

От друга страна, предварителното приготвяне на металната щанга е индикация за това, че извършителят е бил добре запознат с вида и материала, от който е направена входната врата на жилището, с начина на заключването ѝ, а с оглед на това е бил наясно с възможността тя да бъде лесно разбита с "кози крак". Според върховните съдии логичен е и изводът, че подсъдимият, макар и единствен наследник на пострадалите, не е бил готов да чака откриването на наследството по естествен път и доказателство за това са усилията му в годините по всякакъв начин (чрез завеждане на граждански и наказателни дела, сигнали до административни органи, непрекъснати скандали и разправии и т. н.) да принуди пострадалите да го признаят за едноличен собственик на целия имот.

В решението на ВКС се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в пълнота доказателствената съвкупност, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият не само е имал мотив да осъществи деянието, но е разполагал и с обективна възможност да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил престъплението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция относно наличието на всички квалифициращи елементи от състава на престъплението.

Според касационния състав наложеното наказание "доживотен затвор" отговаря на изискванията за законоустановеност и справедливост. Отчетено е обстоятелството, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките престъпления, предвидени в НК - умишлено умъртвяване на човешко същество, като в конкретния случай лишените от живот са две лица.

Извършеното деяние е и най-морално укоримата човешка проява - убийство на родителите, хората, които са създали и отгледали подсъдимия, осигурили са му възможност за получаване на образование, помогнали са му да създаде удобно и просторно жилище за собственото си семейство, пренебрегнали са своите нужди пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало недостатъчно за техния син. Особената тежест на конкретното деяние е обусловена и от подбудите и мотивите на подсъдимия за неговото извършване - изцяло финансови. Начинът, по който са умъртвени жертвите - с изпразване в телата им на целия пълнител на пистолета, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно окачествен от предходните съдилища като екзекуция, сам по себе си разкрива високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец. Фактът, че извършителят е полицейски служител, призван да спазва закона и да защитава гражданите от престъпления, също определя деянието като изключително тежък случай на убийство. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и знания като полицай, в разрез със задълженията му като пазител на законността, основно за да подготви престъплението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като особено опасен за обществото индивид, пише в мотивите на съда.

На 16 май мъжът се барикадира в дома си. Заради това не можа да бъде отведен в затвора. На следващия ден се предаде, след като се е опитал да се самоубие, по думите на адвокатката му.