От САЩ: По-добре да върнем войските, отколкото да чакаме дълговата криза

Националният дълг на САЩ е близо 22 трилиона долара

18:54 | 21 ноември 2018 | Редактор : Георги Брандийски 203 16118 Снимка: Дир.БГ

Пилците ще бъдат прибрани у дома. Въпросът е само кога. С тази констатация започва анализът на редактора на списание The American Conservative Хънтър Дерънсис за "наближаващия банкрут на американската империя", цитиран от "Фокус".

Тръмп

Националният дълг на САЩ е близо 22 трилиона долара, а настоящият федерален бюджетен дефицит надхвърля 800 милиарда долара. Както често казва сенатор Ранд Пол, фалитът е "Дамоклиев меч", надвиснал опасно близо до врата на чичо Сам. Освен шепата либертариански глупаци в Конгреса като Пол, няма сериозни политически действия, насочени към ограничаването на странните разходи на страната. САЩ имат най-големия дълг от всяка друга страна в историята на света.

Ако трябва да бъдем справедливи, с оглед на отношението на дълга към БВП на страната, има много държави по света, които се намират в много по-опасна ситуация, отколкото САЩ. Но ще дойдат и други времена. Колко време системата може да контролира външния дълг? Кога пукнатините ще станат толкова големи, че да не може да се скрият?

В историята има много примери и за крах, предупреждава един от основоположниците на политическата икономия - Адам Смит. В крайна сметка и нашият крах ще настъпи, пише Дерънсис. Възможен ли е банкрутът? Някои икономисти не спират да ни напомнят, че не е. Технически правителството на САЩ има правомощието изкуствено да печата толкова много долари, колкото е необходимо, за да изплати дълговете си. Но този вид хиперинфлация би лишил щатския долар от всякаква стойност и би повлиял сериозно на световната икономика, която търгува с него.

Простото неизпълнение на задълженията може дори да бъде по-добър сценарий от подобен инфлационен пейзаж, уверен е авторът на статията. Когато настъпи моментът, в който светът ще загуби доверие в способността на американското правителство да изплати дълга си или ако лихвеният процент по нашия дълг стане неустойчиво висок, тогава ще трябва да се направи избор. Конгресът, в състояние на извънредна ситуация, ще трябва да наложи крути решения. И империята ще бъде първото нещо, което ще си отиде.

Също като военната държава, социална държава също има много вътрешни бедствия. Някои мегаломаниални глобалисти може да предпочетат да оставят хората да гладуват, за да запазват компаниите си в чужбина. Но какво би се случило, ако няма средства за социални осигуровки, а намаленията за услугите в здравеопазването бъдат премахнати? Когато бъде представен подобен избор, ще избере ли средният американец системата за социална сигурност или продължителното финансиране за далечни бази в Щутгарт, Окинава или Джибути?

Дори и най-милитаристично настроен конгресмен ще знае как да гласува, за да не завари разгневена тълпа, чакаща пред "замъка" му. Какво ще се случи, когато американските войски трябва да бъдат изтеглени от цял свят, защото не можем да си позволим да ги държим вече там?

Няма разисквания, разглеждане на опции и избор. Ако парите не са там и войниците не са там. Нищо не може да върже ръцете на американските военни повече от дългова криза. И ако тя случи, това ще бъде отчасти защото някои неоконсервативни интелектуалци проповядваха глобална война в размер на няколко трилиона долара, за да "сътворим човечеството по наш собствен образ".

Това е опасността, за която предупреждават Ранд Пол и компания. Недекларираните ни войни са не само незаконни, но те финансово дестабилизират и нас. Трябва да се извърши радикално преразглеждане на американските задгранични активи и задължения.

Идеологически мотивираните войни ни доведоха до пропастта на финансовата катастрофа. Американската външна политика трябва да приеме ограничен, силно стратегически поглед върху националния си интерес и да използва останалото си богатство умерено и само при необходимост.

Реализмът може да предотврати националното разрушение. Затваряйте базите в Германия и донесете парите вкъщи, вместо да принудите войските ни да се евакуират в мъртва нощ, когато ще е станало твърде късно. Започнете преговори с талибаните и планирайте изтеглянето им от Афганистан, за да не свършим в бягство с хеликоптери от Кабул, както направихме в Сайгон. Направете труден избор, преди обстоятелствата да ви принудят да го вземете така или иначе, е призивът, който Дерънсис отправя в заключение към американските политици.

ИЗБРАНО