Националистическият лидер на босненските сърби Милорад Додик и кандидатът на най-голямата босненска мюсюлманска партия Сефик Джаферович печелят съответно сръбското и бошнячкото място в тричленното председателство на Босна и Херцеговина. Това показват резултатите от проведените в неделя избори, съобщи избирателната комисия.

Умереният хърватин Желко Комшич, който вече беше два мандата член на председателството, отново спечели мястото с 49.5% от гласовете, побеждавайки националиста Драган Чович от партия Християндемократическа общност.

Додик е получил 55% от гласовете, докато Дзаферович - 38 на сто, показват резултати от 42% преброени бюлетини. Председателят на избирателната комисия Бранко Петрич заяви, че избирателната активност е била 53.3 процента.

Милорад Додик - сръбски представител в Председателството на Босна и Херцеговина, цитиран от ТВ Европа:

"Като сръбски член на председателството ще работя за подобряване на позицията на Република Сръбска, моят лозунг е: "Република Сръбска над всичко". Ще защитава нашата конституционна позиция във федерацията, няма да приемем никакви форми на натиск."

Изборите се смятат за ключов тест за бъдещото развитие на федеративната държава - или продължаване на пътя към членство в ЕС и НАТО, или връщане към етническите разделения и вражди.

Сефик Джаферович - бошнячки представител в Председателството на Босна и Херцеговина:

"Страната се нуждае от стабилност. От икономически реформи и интеграция. Аз ще помоля другите двама избрани членове на Председателството да поставят тези теми във фокуса на работата си."

Желко Комшич - хърватски представител в Председателството на БиХ:

"Не виждам защо трябва да променяме изборните правила, след като тези избори се проведоха нормално по сегашната конституция и закони. Не бива да се опираме на логиката, че като не си избран, трябва да се променят правилата."

Анализаторите смятат, че Милорад Додик, лидера на босненските сърби, който призовава за отделяне на Република Сръбска и интеграция със Сърбия, вероятно ще работи за отслабване на тричленното председателство.

Хърватите пък искат създаване на нови избирателни единици, в които да гласуват само за техните кандидати на етнически принцип.

Повече от 20 години след войната в Босна и Херцеговина, взела 100 000 жертви, водещите партии на сърби, хървати и бошняци мюсюлмани заложиха на твърда националистическа реторика, възраждайки стари обещания за откъсване в самостоятелни единици на сегашните федеративни части - Република Сръбска и Босненско-хърватска федерация.