Орбан обича успехите. Но още повече обича да побеждава тези, които смята за по-силни от себе си. Това пише в статия Die Welt по повод поредната победа на унгарския премиер на избори.

Сложна е унгарската история. Страната е била в продължение на векове поле на битки за надмощие между Хабсбургите и Османската империя. По-късно германците превърнаха през 30-те и 40-те години на миналия век страната под ръководството на адмирал Хорти във верен съюзник.

След това СССР донесе комунизъм на унгарците. Но унгарците така и не приеха новата идеология и се съпротивляваха, доколкото можеха. Според някои, с тях започна и падането на "Желязната завеса" през 1989 година. Важна черта от психологията на унгарците е стремежът да се изправят срещу усещането, че някой им оказва натиск. И те го правят.

И ето изведнъж на сцената излиза Виктор Орбан. лидер на партия "Фидес", майстор да събужда в сънародниците си негодувание-този път срещу "завоевателите" от Брюксел. Поводът- мигрантите от Близкия Изток, които заплашват според него християнството.

Затова когато Ангела Меркел отвори границите на Германия за мигрантите, Орбан забрави как се отнасяха руснаците към страната му преди 1989 година и се заигра с Владимир Путин. Без да се съобразява ,че това не радва официалните му партньори в Европейския съюз, намиращи се на запад от Унгария.

Орбан е майстор в манипулацията на общественото мнение в полза на провежданата от него политика, премълчавайки при това неудобните му факти. Например, не казва и дума за това, че без финансовата помощ на Брюксел страната му вероятно щеше да фалира, нито за това, че в Унгария няма мюсюлмански бежанци.

В Унгария от години няма и намек за истински политически дебати. Орбан просто подчини страната и я превърна във "фюрерска демокрация", казва по повод управлението му известния политолог Андрас Кересени.

Премиерът първо започна да заплашва медиите, после се зае с конституционния съд, а накрая прокара десетки различни закони, с които подчини на самия себе си всички политически институти и сложи ръка на назначенията в най-важните държавни постове. Опозицията днес не е адекватен противник на Орбан.

Различните партии продължават да воюват една срещу друга и не предлагат никакви привлекателни за избирателите цели и намерения. Затова не е учудващо, че втора по сила политическа партия в Унгария стана партията на десните радикали. така, ако има промяна в Унгария, то при нея десните популисти ще бъдат заменени от десни радикали.

След изборите в неделя страната на Орбан влезе в "политическа кома", никой няма да може да излезе срещу всесилния премиер. И демократичната смяна на властта в Будапеща изглежда практически невъзможна. Но не само Унгария се сблъсква с подобен модел.

"Орбанизацията" пробива и в други европейски страни, а победата му в неделя му дава сили да продължи да изнася този модел в Европа. И има немалко прилежни ученици- Полша и останалите от Вишеградската група. Процесът е силен и в останалите страни от Източна Европа и това ще усили натиска срещу Брюксел, който и без това е достатъчно ограничен заради много сложните правила при гласуване на общоевропейски решения.

Как ще се вземат в бъдеще решения, ако Путин продължи с експанзията си и "погълне" още някоя бивша съветска република и се наложи приемането на нови санкции? Будапеща и Варшава могат ли да попречат на обща европейска политика срещу Москва? Ако силата на Източния блок се увеличи още, след изборите в Унгария, то Европейския съюз вероятно ще има съдбата на ООН. Когато на едно място се съберат много държави, имащи различни ценности, тяхното сътрудничество се свежда до безполезен дискусионен клуб. В този смисъл Орбан може да стане и "гробокопач" на Европейския съюз. Бедната Унгария, бедната Европа! Тя рискува да рухне под натиска на малодушието.