Людмила Зафирова е един от основателите и управители на Психотерапевтична клиника в Боровец за лечение на зависимости по модел "Минесота" - 28 дни за да си чист. Родена е в Полша, завършила магистратура по социология във Варшавски Университет. Повече от 30 години работи в България в областта на медицината, въвеждайки иновативни решения, подобряващи качеството на лечение и живота на пациенти. Над 10 години е консултант по зависимости.

С какво е различен модел ,,Минесота" от всички останали начини за лечение на зависимостите?

  • Моделът се прилага и успешно работи в САЩ повече от 70 години. В Полша е пренесен преди 30 години за лечение на алкохолна зависимост от проф. Виктор Ошатински и проф. Ева Войдилло, която в една от книгите си определя алкохолизма като рак на душата. Предвид това, че зависимостта е заболяване - без значение дали е предизвикана от наркотици, алкохол, хазарт или комбинирана зависимост - методът е доказано ефективен, защото причините за това заболяване са едни и същи. В модела "Минесота" за основополагаща теза се приема зависимостта като първично заболяване, което се лекува ефективно с интензивна психотерапия от 4 до 6 седмици подред.

Предвид това, че зависимостта е хронично рецидивиращо заболяване и при липса на лечение води до смърт - то е съпоставимо с други социално-значими болести като онкологични, диабет и други хронични заболявания.

След интензивния курс от 28 дни следва поддържаща терапия, като през първия месец всеки уикенд пациентите се включват в терапевтични срещи - групови и индивидуални, а след това имат тази възможност при необходимост до 2 години след напускане на Клиниката. По този начин, приключилите интензивния курс на терапията се предпазват от рецидив.

Оттук идва и високият процент пациенти, благотворно повлияни от терапията по модел "Минесота" - 53% остават чисти цял живот, от 20 до 35 % при рецидив и с помощта на терапевти успешно преодоляват "пробиви". За да се прилага този модел за лечение е необходимо специално обучение. Ние потърсихме едни от най-известните квалифицирани обучители от Полша Анна Швед и Анджей Майхер, които предадоха теоретично и практически своят опит на екип от 10 български терапевти.

По какво се различавате от прилаганите начини за лечение в България?

  • Различното от прилаганите в България варианти за лечение на зависими е, че при нас пациентите, страдащи от зависимост, се третират с необходимото уважение и разбиране и зачитане на личното им достойнство. За мястото за клиниката избрахме Боровец, уединено и много тихо, спокойно място. Заложихме на много добри битови условия - максимум по двама души в просторни стаи с удобни легла и меки мебели, като има възможност за самостоятелно настаняване в стая или апартамент, много добра храна, приготвена от професионален готвач на място. Това ни дава възможност да се съобразим с хранителните предпочитания на пациентите, които имат нужда от диетично хранене. Екипът от терапевти се отнася с уважение и разбиране към всеки един пациент, като в основата на това е интензивна индивидуална работа и персонално отношение. И още две важни особености при лечението в нашата клиника - първо - не заключваме пациентите си, и второ - всеки ден имат възможност да контактуват със семействата си по телефона след приключването на терапевтичната програма за деня.

Психотерапията ли е основата на лечението?

  • Да. На първо място, този начин за лечение в световен мащаб е признат за най-ефективен. Зависимостта към психоактивни вещества се развива там, където има силно изявени дефицити. Основата на този модел е комбинация от ежедневни групови и индивидуални терапии, като голямо внимание се отделя на семейна терапия. За 28 дни интензивен курс на лечение пациентът реално получава най-малко 160 часа терапия. Всичко това дава възможност на зависимия да създаде собствени инструменти за справяне с болестта, дава му възможност да се научи да преодолява многобройни ежедневни предизвикателства, които преди неизбежно са го водили към употреба като единственото спасение от стреса и проблемите. Индивидуалният подход при лечението по този модел е след първата консултация с терапевт да бъде съставен индивидуален план за здравеене на пациента не само по време на интензивната терапия, но и далеч след това.

Имате и отворени телефонни линии за безплатни консултации. Пациентите или техните близки са тези, които търсят помощ най-често?

  • Може да се каже, че е 50 на 50. Зависимият търси помощ тогава, когато "ножът е опрял до кокала". Близките на зависимия са тези, които първи усещат, че човекът до тях има проблем и вече не става въпрос за един лош навик, а за заболяване. Най-сигурните симптоми, по които се познава е това, когато зависимият няма никакъв контрол над употребата. Другият ясен симптом са честите обещания, че повече никога няма да употребява, че може самостоятелно да се справи, отричане, че изобщо има проблем с употребата. Близките се подвеждат в очакване да се случи чудо, а то не се случва и пациентът се влошава. Така работи механизмът на илюзиите и отрицанието. Скандалите не действат, увещанията не действат, обещанията не се спазват - всичко се върти в един омагьосан кръг, от който може да излязат само с помощта на опитен терапевт. За това към клиниката работи терапевтичен кабинет "За да си чист", който се намира в София, на ул. "Ангиста" 6. Там провеждаме групови и индивидуални срещи не само със зависими, но и с техните близки. Терапевтите разясняват симптомите и начини на лечението на това заболяване, заедно обсъждан и изграждат механизми на семейното общуване, което да подпомогне процеса на лечението.

Лесно ли се взима решение за лечение и дали мъжете или жените са повече подвластни на употребата?

  • И тук може да се каже - 50 на 50. Зависимостта е "демократично" заболяване, което не подбира - мъж, жена, богат или беден. Много е важно как обществото се отнася към това заболяване. Ще ви дам за пример Полша, където съм родена. Там функционират над 1000 клиники за лечение по модел "Минесота" и за срамно се приема да не потърсиш лечение, когато си зависим. В България това заболяване дълбоко се крие и често срещаме пациенти, които панически се страхуват не за живота си, а за това работодателя или роднините да не разберат, че е зависим. Това е тъжната истина, обществото е дълбоко нетолерантно към хора, болни от зависимост и това само влошава тяхното положение. Често чуваме - остави го този алкохолик... или "наркоман". Стресът, който често е в основата на зависимостта води и до много други тежки болести. Но един пациент, болен от рак буди съчувствие, а пациент болен от зависимост - презрение... независимо от това, че причините за тези заболявания често са едни и същи. Това е една от причините решението за лечение да се взима много дълго време, което само влошава здравето на пациента. Мотивацията е най-важният инструмент при лечението. Важно е пациентът да бъде мотивиран да се лекува и това често се случва тогава, когато му се налага да направи избор - да загуби работата/семейството си или да се лекува. Тук е много важна ролята на близките хора и работодателите включително. В много колективи има служители, за които през годините явно личи, че са развили това заболяване, не си изпълняват задълженията си така и от това страда целият колектив. Често работодателите предпочитат просто да уволнят такъв служител, това утежнява заболяването им и често води до необратими процеси. Има и друг тип работодатели и ние имаме подобни примери, те поставят като условие да остане този човек на работа, веднага да постъпи за лечение. Освен че това е много хуманно от страна на работодателя, след като човекът премине терапията той се сдобива с един много мотивиран и благодарен служител. Същият механизъм работи и в семействата. Поведението на близките на болния от зависимост човек често води до подхранване на това заболяване. В стремежа си да крият заболяването от външния свят, те се стараят да им помагат да крият, лъжат заедно с тях, предпазват ги да не пострадат случайно - все стъпки, които удължават семейната агония. И тук важи само едно правило - за да се лекува зависимият трябва да усети, че е стигнал дъното, че ножът е опрял до кокала, за да разбере, че единственият изход е лечение. А лечението преминава в затвърждаването на основният смисъл за зависимият, за да остане чист - докато не пия, не се дрогирам, не залагам - АЗ ръководя живота си, в противен случай Зависимостта го ръководи вместо мен, като го унищожава.

Повече информация https://28days-to-be-clean.com

 телефони за връзка:

0879 57 97 00 - консултант по зависимости

0884 72 63 14 - дежурен терапевт


Материалът е подготвен със съдействието на "28 ДНИ ЗА ДА СИ ЧИСТ".