Новата социологическа агенция "Мяра", в която Първан Симеонов работи заедно със социолозите Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев, публикува първия си сондаж. Именно в съобщението за данните от проучването става ясно, че агенцията е заработила, след като Симеонов напусна "Галъп Интернешънъл", където беше изпълнителен директор.

Той се оттегли от агенцията скоро след като бизнесмените Борислав Цеков и Петър Кичашки я купиха от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В екипа на "Галъп" пък влязоха Огнян Минчев, Татяна Буруджиева, Михаил Константинов, Росен К. Стоянов и Владимир Чуков. 

Първият независим телефонен сондаж на "Мяра" е проведен между 21 и 22 декември 2024 г. сред 800 пълнолетни български граждани (максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души). Данните най-общо показват, че българите предпочитат предпазлив бюджет и предпазлива политика. 

"Принципното обществено становище е против ново задлъжняване и високи дефицити. Перспективата за евентуално увеличаване на данъците плаши. Мнението за оптимизация на публичната администрация е автоматично споделяно. Представата за нови избори отблъсква. Одобрението за служебния кабинет е в стандартните негативни пропорции. Изборът на председател на Народното събрание е дал реална надежда, а претенцията на Борисов да е премиер не се приема реално. Добре приета обаче е идеята за политическа изолация на формацията на Делян Пеевски от консултациите и другите политически взаимодействия" - това са част от изводите на Юлиана Гальова, Яница Петкова, Светлин Тачев и Първан Симеонов. 

Финансите

Обществените нагласи по отношение на публичните финанси са по-скоро за стабилност, а не за харчене. Поставени пред необходимост да изберат само една от опциите "По-важно е бюджетът да залага повече на икономическата стабилност на страната" срещу "По-важно е бюджетът да залага повече на социалното подпомагане за гражданите", 62,4% избират стабилност, докато 33,3% са на другото мнение. Останалите се колебаят.

Дори и да става дума за обществено желателни отговори, инстинктът при избора е очевиден. И той значи много на фона на иначе традиционно социалните настроения в обществото ни. Отчетливо мнозинство от 74,6% приема тезата, че страната е изправена пред реална опасност от сериозни финансови сътресения. На този фон 85,9% от запитаните споделят мнението, че държавната администрация у нас трябва да се съкрати. Това е практическо обществено единодушие.

Експерименталното тестване на отношението към поемане на нови дългове също предизвиква обществен автоматизъм: 78,6% са против. Опциите не са много - алтернативна идея за повишаване на ДДС, например, води до намаляване на негативизма до 56,4%. При това положение не будят учудване резултатите, свързани, например, с данъчни облекчения за ресторантьори - те не се приемат с мнозинство две към едно в процентното съотношение (60,2% против срещу 32,8%). Дори идеята за по-рязко увеличение на заплати на силовите ведомства в сравнение с други разделя и по-скоро отблъсква: 50% негативно срещу 43,5% позитивно настроени.

  

Правителството

Поставени пред избор между правителство с компромиси и нови избори без компромиси, 75,9% избират правителство, 19,4% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Оценката за служебното правителство в момента е 33,5% одобрение срещу 50,1% неодобрение и това явно допълнително наклонява везните към редовен кабинет. 58,1% срещу 36,2% е неодобрението Бойко Борисов да е премиер - въпреки че партията му е спечелила изборите.

Високо е обаче одобрението към изолиране на Делян Пеевски - 59,3% срещу 35,8% одобряват изолирането от консултациите от страна на президента Радев или т.нар. санитарен кордон срещу други взаимодействия. Високи са очакванията към новия председател на Народното събрание Наталия Киселова - 68,4% виждат в нейното избиране шанс. Разбира се, на този етап Киселова ще трябва да набира разпознаваемост, но явно изборът е подействал обнадеждаващо в политическата криза.