Министърът участва в обсъжданията на второ четене на промените в Закона за лечебните заведения. Депутатите прекратиха пленарното заседание късно вечерта след повече от пет часа дебати по закона.

По думите на Борисова страната ни е дала данни за броя на леглата в болниците за рехабилитация, които нямат нищо общо с местата за долекуване, съобщи БТА.
"От 20 години светът се готви за хроничните заболявания и в болниците се увеличават леглата за долекуване, у нас цялата здравна система е объркана, и ние нямаме нито едно легло за долекуване", каза Борисова.

Тя обясни, че с промените ще се даде възможност в областните болници да има отделения за долекуване на хронично болните. В тях ще постъпват пациенти, които трябва да се стабилизират след тежко състояние.
Борисова посочи, че парите за здравеопазване трябва да се насочат към болните - за лекарства и качествени изследвания. Не трябва да плащаме за допълнителни сгради, за допълнителни режийни разходи, за допълнителна администрация, категорична е тя.

Според приетите текстове диспансерите вече няма да са вид лечебно заведение, а ще бъдат преобразувани в специализирани болници, като се запази "диспансерската дейност", реши междувременно парламентът като гласува на второ четене текстове от промените в закона за лечебните заведения. Функциите по активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания ще се извършват от заведенията за болнична и извънболнична помощ.

Създава се нов вид лечебно заведение - център за психично здраве. В него ще се диагностицират, регистрират и лекуват хората с психични и поведенчески разстройства. С измененията се уеднаквява дейността на хосписа като вид лечебно заведение с функциите на хосписите в другите държави от Европейския съюз.

За лечебните заведения се въвежда изискване да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.

Променят се и условията за многопрофилните болници - те ще трябва да имат отделения или клиники с най-малко по две медицински специалности. Досега изискването беше за най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности. Дава се възможност в специализираните болници да се разкриват структури с преобладаващо хирургична, терапевтична, клинико-диагностична насоченост и по анестезиолигично и интензивно лечение, които да осигуряват осъществяването на специалността, по които лечебното заведение е специализирано. 

Според гласувани текстове директорите на центровете за спешна медицинска помощ, за трансфузионна хематология, на домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват специфични грижи за деца, ще се подлежат на атестация на всеки три години. Отпада задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ.

От бюджета за съдебната власт ще се заплаща на лечебните заведения от болничната помощ за съдебномедицинските експертизи и свързания с тях медицински транспорт.

Дава се възможност на държавата да отпуска субсидии за общински лечебни заведения в труднодостъпни и отдалечени места. Предложението за това трябва да дойде от Националното сдружение на общините в Република България.