Борбата с политическата корупция за 5 г.: 3 осъдителни присъди и 7 - оправдателни от 40 дела

"Антикорупционни институции: активност без видими резултати" , сочи доклад

13:20 | 25 юни 2020 | Редактор : Лилия Чалева 10 1149 Снимка: iStock by Getty Images

Антикорупционният фонд представи изводите от своя годишен мониторингов доклад върху разследванията на корупция по високите етажи на властта на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Докладът се казва "Антикорупционни институции: активност без видими резултати" и съдържа анализ на 40 знакови наказателни дела в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2019 и оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019.

Най-старите касаят бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, а най-новите включват председателя на Агенцията за българите в чужбина, кметът на район "Младост" и др.

Част от изводите в доклада са, че борбата с корупцията по високите етажи през последните пет години не е довела до ефективни наказания. Делата окончателно приключили с осъдителни присъди, са три от четиридесет, като от тях никоя не подлежи на ефективно изпълнение. Нито една осъдителна присъда от разгледаните не е постановена през последните две години /2018-та и 2019-та години/.

От анализа на практиката на КПКОНПИ през 2019 г. става известно и, че решенията, с които е установен конфликт на интереси, са по-малко отколкото през 2018 г. - 14 решения за 2019 г. спрямо 28 решения през 2018 г.

Адвокат Андрей Янкулов коментира, че целта на изследването е максимално ефективно да представи картината на борбата с корупция по високите етажи на властта.

"Изводите, които могат да се направят в общи линии са, че борбата с политическата корупция по високите етажи на властта, нейното състояние, не е особено задоволително. Даже бихме могли да кажем, че са налице някои доста притеснителни тенденции. От четиридесетте изследвани случая, окончателно приключили с осъдителни присъди са 3, докато окончателните оправдателни присъди са 7. Има и значителен процент случаи, които са в неизвестно положение - или дълго време се развиват на досъдебна фаза, или просто няма никаква информация за това къде и какво се случва с наказателното производство. Това е близо четвърт от общия брой на изследваните случаи", каза адвокат Андрей Янкулов - един от авторите на доклада, пред БНР.

Осъдените

Едната осъдителна присъда е срещу председателката на Софийски градски съд Владимира Янева, другата - срещу бившия председател на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов и третата е по делото на Владимира Янева за другия подсъдим, който в крайна сметка получи административно наказание - глоба, Тодор Костадинов - шефа на дирекция "Вътрешна сигурност" към МВР".

В докладът е използвано по-широко тълкувание на термина "корупционни престъпления", уточни Янкулов - "деяния, които априори не могат да се разглеждат като корупционни, но имат предполагаем корупционен елемент".

"Висящите" случаи

По знакови дела в един момент се спира споделянето на информация по дела с обществеността, а опитите за получаване на информация са неуспешни, сочи още докладът. Според Янкулов сред основните предизвикателства пред корупционнните дела е липсата на прозрачност и нежелание за прозрачност по ключови разследвания, от разследващите органи, както и необяснимото забавяне на производствата с години.

"След като има събрани достатъчно доказателства за обвинение, значи вече би следвало досъдебната фаза горе-долу да отива към приключване. Дали впоследствие изводът може да бъде променен и да бъде прекратено досъдебното производство също е възможен изход, но в крайна сметка 3 години и повече да няма никаква яснота какво се случва с едно досъдебно производство от момента на привличане на дадени лица в качеството на обвиняем, според нашето изследване това е необяснимо", посочи адвокат Янкулов.

Рано е да се анализира прехвърлянето на т.н. "корупционни дела" в специализираната прокуратура и специализирания съд. Причината е, че промяната на подсъдността е извършена през 2017 година, смята той:

"Последните дела за топ политическа корупция, които включват бивши министри, излъчени от 43-ото Народно събрание, и в специализираните институции, тези, които имат някакво развитие там, приключват към момента с оправдателни присъди".

Доц. д-р Атанас Славов посочи, че ефективността на КПКОНПИ от формална гледна точка нараства, но той изрази съмнение дали това води до промяна на средата.

"Нашите сигнали и питания към институциите биват неглижирани, в много от случаите не получаваме дори имитация на отговор", заяви директорът на фонда Бойко Станкушев.

За публикуването на доказателства по случая "Бобоков - Узунов"

"Дали помага на разкриването на обективната истина е доста спорно. Със сигурност дава един пиар ефект на действията на прокуратурата, но от наказателно-процесуална гледна точка подобно поведение на ръководно решаващия орган на досъдебната фаза също би следвало да буди някои въпроси. На досъдебната фаза прокурорът, освен обвинител е и ръководно решаващ орган на тази фаза. Негово е крайното решение какво ще се случи с това дело - дали ще има обвинителен акт. По дефиниция на досъдебната фаза прокурорът трябва да се държи малко по-дистанцирано и да не се прибягва към толкова крайни похвати по отношение на заклеймяването на определени лица, не само от гледна точка на презумпцията за невиновност, но и от гледна точка, че когато си решаващ орган трябва да покажеш и малко повече безпристрастност", коментира Янкулов, който е бивш прокурор.

За новата прозрачност по времето на Гешев

"На два пъти отправихме запитвания до главния прокурор за развитието на неизвестните досъдебни производства, които са включени в нашето изследване и не получихме отговор по същество. Тоест прозрачността не е по отношение на всички производства с висок обществен интерес. Откровено е налице една избирателност по отношение на това по кои производства ще се предоставя информация, а предполагам, че е налице и някаква избирателност по отношение на това каква точно информация се предоставя по тези, по които се предоставя", заключи юристът.

ИЗБРАНО