За разпространението на африканската чума по свинете вероятно има проявена небрежност по време на превенцията на заболяването, призна министърът на земеделието Десислава Танева, която в същото време призова да не се политизира проблемът.

Това обаче не спря критиките в парламента, израземни главно от депутатите на БСП, ДПС и Обединени патриоти, които подкрепиха тезата на еврокомисаря по храните Витянис Андрюкайтис, според когото може да загубим свиневъдството си. По думите им мерките са закъснели и институциите не са сработили. Депутатите предлагат да се действа като при военно положение - да бъдат осигурени дори спецчасти за острел на дивите прасета.

"Очевидно и безспорно е, че забележките на еврокомисаря по здравеопазването и безопасността на храните имат основание, но не мога да ги коментирам освен в настоящата ситуация да направим максимално възможното, за да се овладее кризата". Така отговори на критиките днес Десислава Танева, но все пак призна, за възможна небрежност по отношение на превенцията на заболяването.

Нека не забравяме, че граничим с Румъния, страната с близо 1600 огнища на Африканска чума по свинете, с много евтаназирани свине, 1300 само за миналата година от промишлените комплекси, информира министърът. И в момента болни животни и там свободно се разхождат.

Използването на ситуацията с африканската чума за политически цели е държавно безотговорно в най-голяма степен. "Един конкурентоспособен сектор като индустриалното свиневъдство, което задоволява близо 50% от местното потребление на свинско месо, е поставено на риск за това, че всеки по веригата казва: "Това не засяга мен", обясни министърът. Танева подчерта, че няма пълно осъзнаване на сериозността на проблема, заяви министърът на земеделието Десислава Танева.

"Г-н Андрюкайтис винаги е помагал на България, с него имам прекрасни отношения в предишния си мандат на министър. Той беше комисарят, който подкрепи страната ни и в много кратки срокове се справихме много бързо със заболяването. Нещо повече, българските ветеринарни власти изготвиха пътна карта за справянето със заразния модуларен дерматит в Европа", коментира министър Танева. Тя посочи, че по наше искане в страната са двама експерти на Европейската комисия по здравеопазването, които са на терен. Част от препоръките им са да бъдат изчистени всички трупове на диви прасета, заразени с Африканска чума по свинете. За целта утре в Министерство на земеделието, храните и горите ще се състои среща с всички председатели на Ловните и горските сдружения, които да съдействат за организиране мероприятието. Друг установен от експертите проблем е, "че има доза недоверие, че мерките се изпълняват с цел доказване изпълнението на мерките, а не по същество и в този смисъл обучителният процес е много важен", посочи Танева. По този повод учени са в Северна България, в областните комисии и населени места, за да обясняват на хората темите по заболяването проблемите с личните стопанства.

По въпроса за обезщетенията след умъртвяването на животните Танева обясни, че стопаните на прасетата, които не са ги регистрирали, няма да получат средства. "По европейски регламент тези животни не подлежат на компенсация, Комисията не може да ги компенсира. Мислим как да подкрепим стопаните, но не е доход да гледаш една или две свине в домашния си двор", коментира още тя.

По отношение на личните стопанства, които са основен вектор на заболяването, ще се инициира и дебат в Европейския парламент, каза министърът. Десислава танева участва в дискусия на тема "ОСП 2021- 2027 г" в столичен хотел заедно с представители на целия бранш.

На първо място, в следващите няколко дни всички свине в заден двор трябва да бъдат унищожени. След това - дивите прасета, чакали, диви кучета, защото труповете на заразени с болестта животни се разпространяват, коментира пред журналисти в парламента Пенчо Милков от БСП. Това обаче не трябвало да бъде организирано от кметовете на общини, защото има Централен епизотичен съвет.

Късмет е, подчерта депутатът, че заболяването е чума по свинете, ако беше по хората - този щаб не е заседавал от една година.

В началото на днешното пленарно заседание от левицата поискаха изслушване по проблема на земеделския министър Десислава Танева и на вицепремиера Томислав Дончев.

Милков посочи, че има добри практики, прилагани другаде, но в България това не е направено. Виждахме как заболяването настъпва, премина границата и сега - как се разпространява. И няма отговори на много въпроси, имаше "успиване", че всичко е наред, построили сме еднометрова ограда и тя ще ни спаси, но не е така и това е ясно за всички, които живеят около Дунав, каза депутатът.

Той обясни, че е трябвало да се разреши отстрелването на всички диви прасета, макар че това е забранено по време на разплода им. Със заповед на министъра на земеделието миналата година отстрелът беше забранен и това доведе до размножаване на прасетата и този вектор на разпространение на заболяването се ускори, обясни Пенчо Милков. Вече каквото и да правиш с дивите прасета не е достатъчно, защото векторите на разпространяване на заболяването са много - дивите прасета умират, оттам птици, други животни разнасят заболяването и да го спреш е трудно, уточни той. Освен това, границата на България с Румъния не е била затворена за свински продукти, влизали са фуражи в свинекомплексите, докато в Румъния "гърми" от заболяването.

Сега другите държави просто ще затворят границите си с България за продукти от животински произход, зърно, фуражи, което е нормално, предупреди Милков.

В допълнение добави, че у нас няма нормативен акт как да бъдат масово умъртвявани такъв обем животни и какъв е начинът за това. Съществува и друг въпрос - къде ще се сложат труповете им - 40 хиляди са свинете в Бръшлен, продължи той. Тревожно, по думите му, е, че там е влажна вододайна зона. Всички русенци знаят какво е да заровиш 40 хиляди животни на четири метра под земята във вододайна зона, коментира депутатът.

Институциите в България не сработиха в критична ситуация, коментира в кулоарите на Народното събрание депутатът от ДПС и заместник-председател на земеделската комисия в парламента Бюрхан Абазов във връзка с разпространението на африканската чума по свинете у нас. Според него са необходими спешни мерки като при военно положение.

Всички мерки, които взеха управляващите досега, са неадекватни, хаотични, закъснели, некоординирани, коментира Абазов. Ако не вземем мерки като за извънредна ситуация, като за военно положение, имам опасения, че заразата ще се разпространи, добави той. Според депутата от ДПС България трябва да направи това, което са предприели в Чехия - страна, която е успяла да се пребори със заразата.

Бюрхан Абазов посочи, че първо чехите са обявили, че държавата ще избие всички прасета в задния двор и ще обезщети всички, без значение дали са регистрирани или не. Това изказване тази сутрин на заместник-министър, че отново ще обезщетим само регистрираните, автоматично дели на две нашите малки животновъди, коментира депутатът. По думите му у тези, които не са регистрирани и са абсолютно убедени, че няма да получат обезщетение, веднага възниква мотивът прасето да го скрият, да го заколят. Това, съчетано с незаграждането на населеното място, където е огнището, автоматично поражда това, което се случва - прасето - в багажника, и през три села в четвъртото, и така пренасяме заразата, посочи Абазов. Според него изказването, че ще обезщетим само регистрираните, е самоубийство.

Депутатът отбеляза, че втората причина за разпространение на заразата са дивите прасета в горите. При нас ангажиментът да се намали популацията им "го аутсорснахме" на ловните дружинки, но това няма как да стане - нито са задължени, нито има как да го направят, посочи той. "В Чехия как е направено - спецчасти, елитен корпус, снайперисти, нощно виждане, оптика, като във военно положение, влизат армията и свършват тази работа, влизат спецчасти, тюлени, кобри, рамбовци и т.н.", каза Абазов. Той посочи, че оградата срещу диви прасета по границата с Румъния била като за детска площадка. "С височина един метър, около която намериха едно прасе умряло, и изследванията показаха, че то е умряло от смях", коментира Абазов.

Според депутата от ДПС това, което днес се прави в Николово и в Бръшлен, трябвало да се направи в първото тутраканско село, в което избухнала за първи път заразата - пълна блокада, пълно изолиране, пълна дезинфекция, никакво движение на журналисти и политици в огнището, и ветеринарите да си свършат работата. "Ние какво правим - обявяваме огнище, обявяваме наличие на зараза, заграждаме след една седмица, през това време нерегистрираните животновъди си разнасят животните и след това се питаме защо заразата напредва", коментира Бюрхан Абазов.

Има голяма опасност България да загуби индустриалното си свинепроизводство. Най-малкото заради факта, че 40 дни има карантина след унищожаването на популацията, която е във фермата, но никой няма да си позволи след този срок да започне да зарежда наново прасета. Това коментира в кулоарите на парламента Александър Сабанов от Обединени патриоти.

По думите му, секторът е застрашен, има голяма опасност за него и това, което еврокомисарят казва, е така на 100 процента.

Сабанов отбеляза, че в другите държави, които са се сблъскали вече с проблема, леталният край е почти 100 процента.

Все пак, коментира депутатът, мерките на министерството на земеделието са адекватни, но закъснели. Той добави, че оградата с Румъния и действията, които са предприети миналата година, все пак са си свършили донякъде работата.

По информация от миналата седмица групи ловци са обикаляли по границата с Румъния и съобщават, че няма нито една диря от прасета, които са прекосили тази граница, посочи той.

Сабанов обърна внимание и на друг аспект от проблема, свързан със стопаните. Според него стотици хора, заети в бранша, могат да останат на улицата.

В резултат на доброто развитие на този бизнес последните 10-15 години, по думите му, на вътрешния пазар свежото месо от български производители достигна 40 на сто дял, и изведнъж ще паднем на нула.