Шведският професор, който спаси част от Родопите, а български връх носи името му

В спор с България Гърция претендира за собственост върху 19 масива от обширни гори в Доспатския край

08:37 | 28 ноември 2019 | Автор : Надежда Христова 93 54143 Снимка: Nordiska museet/МВнР

През май 1936 година един от най-красивите планински върхове в Родопите - "Дикчан" сменя своето име по молба на родопчани и с одобрението на тогавашната власт. Вече 83 години този връх над град Доспат носи името на бившия шведски външен министър и професор по право Йостен Унден.

Кой е този скандинавец, който не е стъпвал в България, но името му завинаги остава в историята ни като "Спасителят на Родопската гора"?

Бо Йостен Унден е роден 25 август 1886 година в централния шведски град Карлщад. Завършил право, в продължение на 20 години той е професор по международно частно право в Университета в Упсала и негов ректор през 1929-1932 г. Виден политик на Шведската социалдемократическа партия от 1924 до 1926 г., а след това и от 1945 г. до 1962 г., юристът е министър на външните работи на Швеция. Проф. Унден е и член на Международния арбитражен съд в Хага.

Снимка: Nordiska museet

Именно в тази си роля шведският юрист изиграва ключова роля в спасяването на голяма част от Родопската гора.

"Аферата Доспат Даг"

През 1915 г. шестима турски и гръцки граждани, изселили се от България след войната, и двама българи основават командитното промишлено дружество “Доспат Даг”. С фалшиви документи осмината претендират, че са собственици на 19 масива от общирни иглолистни гори в Доспатско. Истинската цел на дружеството е да оформи сделката, като държавата признае фалшивите документи на турците и гърците, след което правата за собственост се прехвърлят на дружеството, като стойността на горите като капитал е оценена на 2 600 000 лева. В "Доспат Даг" двамата българи участват с “умствен капитал”, оценен на 600 000 лева - тоест общият капитал на дружеството е 3 200 000 лева.

Тогавашният министър на земеделието Петър Динков и началникът на горите Трифон Цачев разрешават на "Доспат Даг" да започне експлоатацията на горите, за които "притежават" документи за собственост. На всичкото отгоре сечта и извозът на дървесината е била извършена “ангария” от местното население, като им било казано, че те са “мобилизирани за изпълнение на военни поръчки”.

Снимка: МВнР

След края на Първата световна война обаче българското правителство отменя всички дотогава издадени разпореждания по ползването на горите, включително и това на “Доспат Даг”. Собствениците на дружеството не се отказват и многократно се опитват да впишат имотите си, като граждани на Гърция, в списъка с репарациите, наложени на България съгласно Ньойския мирен договор.

Спорът става международен, като се проточва над 10 години. През 1930-1933 г. Обществото на народите назначава за арбитър проф. Йостен Унден, като член на Международния арбитражен съд в Хага. В спора с България гръцката страна претендира за собственост върху 19-те обширни гори в Доспатския край в Родопите и за обезщетение от около 40 милиона златни швейцарски франка.

Както пише в мемоарите си самият Унден, “горските гранични райони, които на повече или по-малко съмнителни основания бяха попаднали в ръцете на чуждестранни спекуланти, макар че от 20 години се намираха в разпореждане на държавното българско горско стопанство, изведнъж бяха застрашени да бъдат предадени на мними чуждестранни собственици”.

След подължително и задълбочено проучване на документите, както и на съответното здаконодателство на Гърция, Турция и България, проф. Унден стига до справедливата присъда, постановяваща, че тази част от Родопите е българска, а Гърция е осъдена да заплати обезщетение от 475 000 златни франка.

По искане на местното население, одобрено от държавните институции, през 1936 г. един от най-красивите планински върхове в Родопите - Дикчан (1667 м. н.в.) е наречен “Професор Унден”. На върха е поставена бронзова плоча, изработена от склулптора Петър Балабанов, украсена с шведския и българския герб и с надпис:

"През 1936 година този връх беше наречен "Професор Унден", за да се помни вечно за справедливата и човеколюбива присъда, издадена от арбиръра, назначен от Обществото на народите в Женева шведския професор Йостен Унден, с която се признава за българска собственост част от Южните Родопи".