Концентрацията на власт у катаджиите ще породи ли корупция?

Притеснително е това, че служителят ще констатира, ще прецени и ще издаде акт за наказанието, казва Малинка Бондаренко от СБА

09:39 | 25 юни 2020 | Редактор : Калин Каменов 40 2138 Снимка: БТА

Концентрацията на власт в един служител на МВР, който ще установява нарушението на пътя и ще налага глоба с един фиш, създава условия за корупция. С това становище Антикорупционната комисия отказва съгласуване на някои от промените в Закона за движението по пътищата, които бяха предложени от Държавната агенция за безопасност на движението и предвиждат наказателните постановления да се връчват веднага на пътя.

Виж още КПКОНПИ вижда корупционен риск в промените в пътния закон

"Ако пътният полицаи трябва освен да посочи какво е извършеното нарушение от водача, ако трябва той да избере какво да е наказанието и какъв да е размерът, на пръв поглед това наистина може да породи някакви основания за корупция", каза пред БНТ Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

По думите му именно това може да принуди катаджията да бъде подкупен от шофьор с нарушение и униформеният да избере по-ниско наказание, отколкото по-високото.

"Но ако в Закона всички глоби са фиксирани и той няма да избира какво наказание да ни наложи, защото ако за неправилно изпреварване, санкцията е фиксирана на 200 лева, а не от 100 до 500, тогава пишейки ни акта, пътният полицай автоматично преписва и санкцията. За конкретното нарушение, може да се фиксира и конкретна глоба", обясни той.

"По принцип санкциите са от - до, защото се гледа не само степента на нарушение, което е извършил водачът, но и това в каква степен той е системен нарушител. Когато той е от така наречените джигити, трябва да се търси горната граница. Мен ме притеснява повече това, че служителят на КАТ ще констатира, ще прецени и ще издаде акт за наказанието. Това трябва да се прави в наказателния отдел на КАТ - там има прависти, които могат да преценят степента на нарушението, довело или пък не до тежко ПТП", каза на свой ред Малинка Бондаренко, която е зам.-председател на СБА.

"Когато някой на пътя минава на червено или агресивно отнема предимство, казваме: Къде е държавата? Сега, когато държавата се появи и каза, че това не може така да продължава, ние пак казахме: Олеле! Въпросът е искаме или не искаме ясни правила? Ще ги спазваме ли?", попита тя.

Според Тодоров и Бондаренко непрекъснатото увеличаване на глобите на пътя не всява респект у шофьорите.

"Размерът на глобите не е това, което помага на превенцията, защото едни виртуални големи глоби, които обаче не се плащат, или събираемостта им е 50% и има хора, които продължават да карат с по 20-30-40 глоби, значи това не е ефективно. Глобите трябва да са неизбежни, те трябва да се налагат на 100% от нарушителите, а не да увеличаваме техния размер, ако случайно някой реши да я плати", настоя Илия Тодоров.

Марина Бондаренко пък отчете, че Законът за движение по пътищата е най-променяният закон в България.

"Работи се на парче. Санкциите не бива да са в абсолютна стойност, а като процент от минималната работна заплата, така както е в много европейски страни", настоя тя.

ИЗБРАНО