Пътят на Северна Македония към ЕС - пред решаване или на кръстопът? Темата продължава да е основна в отношенията между двете страни, а скоро премиерът Кирил Петков ще посети Скопие. Какво да очакваме? За коментар потърсихме д-р Георги Георгиев, доцент в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Г-н Георгиев, колко дълго още може България да държи блокирането на Северна Македония по пътя към ЕС?
- Вижте, това не е някакъв спорт, не е някакво надбягване, за да говорим за издръжливост. Думата блокиране също е малко пресилена. В случая просто българската страна защитава интересите си, защото Република Северна Македония не изпълнява задълженията си по Договора. Докато Република Северна Македония не започне да изпълнява Договора, не би могло да бъде по-различно нашето поведение. Времето на реверансите и авансите отдавна свърши!

- Премиерът Кирил Петков заминава за Скопие на 17 януари. Какъв знак е това? И защо не каним македонска делегация у нас, а ние отиваме. Политически ход или...
- Честно казано и аз се чудя на този ход. Но да кажем, че премиерът Петков е решил да прояви опит за жест на добра воля. Въпреки че такъв ход, според мен, е ненужен. Реално погледнато, не ние аспирираме към Европейския съюз, а аспирира Република Северна Македония. Пак казвам, нека да го приемем този ход на премиера Петков като опит за жест на добра воля. Да отиде, да види, да огледа, да се срещне. Но, като цяло, няма много смисъл от този ход.

- Нека да припомним петте теми, по които водим разговори със Северна Македония?
- В общественото пространство темите вече са известни като "Пакет 5+1". Тези тези теми са базирани на Договора за добросъседство със Северна Македония. И да използвам тази съвременна дума - надгради, с искането македонските българи бъдат вписани като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония. Иначе останалите теми са, че трябва да имаме гаранция, че Република Северна Македония няма да се меси във вътрешните работи на България, да се спре езикът на омразата, комисията за общата ни история да заседава по-често и по-резултатно, да не се посяга на българското културно-историческо наследство, да има реабилитиране на македонските граждани, преследвани за българското си самосъзнание.

- Колко е фундаментален въпросът за общата ни история? Имаме обща комисия, която трябва да търси личностите и събитията, които ни обединяват, но май без успех?
- Казвал съм го и преди, че подобен тип комисии могат да свършат много работа, стига да има добра воля от двете страни. Когато от едната страна очевидно не се проявява добра воля, няма как да е успешна работата. Комисията, като такава, е вписана в Договора. Така че тя по договор трябва да заседава и да дава резултат. Но тези резултати трябва да бъдат базирани върху залегнало и в Договора обяснение за обща история, подчертавам думата обща, не споделена, не преплетена, както се опитват съседите да извъртят нещата. Скоро Владо Бучковски, който е бивш македонски премиер и в момента е специален пратеник на Скопие за България, каза в интервю за местна медия: "Чакайте, чакайте - обща история не значи българска история." Опитва се да се заобиколи положението по Договора, но това няма как да стане.

- Лидерът на СДСМ и номиниран за премиер Димитър Ковачевски се очаква скоро да разкрие имената на новите министри в правителството на заседание на Централния съвет на СДСМ. Как, според вас, ще подходи новото македонско правителство към преговорите с България. Какво да очакваме?
- Какво се случва в Република Северна Македония? Изказванията на нашия нов премиер и на техния - горе-долу профилът им е един и същ, харвардски, но с различни акценти. Нашият премиер говори за съживяване на икономическото сътрудничество, а лидерът на Македония пък говори, че ще се посветят на вътрешните проблеми на своята държава. Това, преведено на обикновен език, какво значи. Че Република Северна Македония няма голямо желание да решават въпросите с нашите взаимоотношения, а ще продължат досегашната линия и тяхната енергия ще бъде насочена към лобиране и оказване на натиск върху България по други линии и чрез други фактори. Не очаквам промяна в тяхната позиция, но и не виждам как подобно поведение ще им донесе успех.

- Има ли опасност точно в Република Северна Македония да се "намърдат" интересите на Русия, Китай и Турция, ако се забавят преговорите за ЕС?
-Всъщност, за това се говори, но това са няколко различни въпроса, а и от различен клас въпроси. Република Албания и Република Северна Македония са членове на НАТО, така че Алиансът ще им бере грижата, както се казва. България също е член на НАТО. Защо трябва тези притеснения да бъдат усилвани и издигани до такава степен. Смята ли някой, че, едва ли не, нашата позиция ще докара тук руско и китайско влияние. Не смятам. А колкото до Турция, тя няма какво да се "намърдва". Турция, също членка на НАТО и присъства в Македония от 600 години, най-малкото по линия на турското население там. Когато беше преброяването в Република Северна Македония, турски представители заявиха, че ако се изкара, че турците в Северна Македония са под 7-8%, те няма да признаят преброяването. Такива са фактите.

- Скоро Иван Костов каза, че преговорите със Северна Македония не са проблем на България, а на Европа, която не може да защити ценностите, които прокламира, например - мултикултурализма?
- Съгласен съм с Иван Костов. Всъщност, колкото и да се напъват нашите югозападни съседи и роднини да изкарат България, че пречим, че сме дивашка страна, изискванията ни към Република Северна Македония са на минимума от това, което може да поискаме. Лъжа е, че ние се намесваме в тяхната идентичност. Ние не можем да кажем на хората там и да ги задължим да се наричат такива, каквито се чувстват. Нищо такова не правим. Това, което казваме, е, че ние искаме да се базираме на историческата истина, да се премахне езикът на омразата, да се реабилитират стотиците хиляди хора с българско самосъзнание. Нищо недемократично и нецивилизовано не искаме. Нашата позиция е на минимума и на границата на нашия национален интерес. Ние си отстояваме националния интерес и така трябва да бъде. Ако отстъпим, това накърнява много сериозно нашия интерес в дълбочина.

- Западна Европа оказва ли натиск върху България в полза на Северна Македония и усещаме ли го?
- Не съм много запознат с дипломатическите и политическите ходове, но очевидно има някакъв натиск. Засега съм скептичен, че този натиск е толкова голям, че може да ни принуди по някакъв начин да променим позицията си, респективно да променим решението и отношението си съм Северна Македония.

- Скоро представителят на САЩ Габриел Ескобар, заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси и специален представител за Западните Балкани, беше в Македония. Той каза, че американската администрация говори с европейските съюзници по-бързо да се намери решение. Какво значи това?

- Ами това значи, че САЩ говорят с Европейския съюз и търсят решение. Нека да си говорят. Това става проблем за Европейския съюз, става европейски проблем. И този проблем, според мен, изисква точно европейски гаранции за спазването на Договора между България и Северна Македония. Просто е.

- Как гледате на позицията на лидера на ИТН Слави Трифонов, че можем да изтъргуваме членството на Северна Македония в ЕС срещу влизане в Шенген и отпадане на визите за САЩ?
- Мисля, че в обществото имаше пресилена трактовка на позицията на Слави Трифонов. Някак си ми се струва, че никой не изчете поста му докрай. Според мен това бяха три новогодишни пожелания - към САЩ, иронично, към Европейския съюз, иронично, и към Северна Македония, сериозно. Пожеланието към Северна Македония бе да спазва Договора. Много е пресилено да кажем, че заради едни визи, една шенгенска зона, ние ще изтъргуваме националния си интерес.