Премиерът Бойко Борисов гостува в Белия дом на президента Доналд Тръмп днес. Това е втора среща на министър-председателя с американски държавен глава след 2012 година, когато той разговаря в Овалния кабинет с Барак Обама. В българската делегация са още вицепремиерите Томислав Дончев и Красимир Каракачанов, финансовият министър Владислав Горанов и министърът на икономиката Емил Караниколов.

Очаква се още Борисов да участва в церемония по поднасяне на венец на Мемориала на незнайния воин в Националния гробищен парк "Арлингтън", както и да се срещне с президента на Международния републикански институт Даниел Туининг и с вицепрезидента на Националния демократически институт Шари Браян.

Тръмп приема Борисов в Белия дом като част от поредица разговори с лидери от Централна и Източна Европа тази година. Американският президент вече се срещна с представителите на Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Австрия и Чехия, като акцент бяха проблемите с енергетиката, сигурността и икономическия растеж. Това отваря първата неизвестна - дали водеща причина за срещата са само двустранните отношения с България или Бойко Борисов е поредният европейски лидер, който ще бъде подложен на изкушения от Доналд Тръмп, като част от опитите му да забие клин в колелата на ЕС.

Ролята на подводен камък би могла да изиграе и изострената ситуация в САЩ. Най-новият епизод от нея е процедурата по импийчмънт. Тя е нагледен пример как американската политическа върхушка, в това число и самият президент, може да превърне политическите преговори с всеки международен партньор в танц върху жаравата на вътрешните си войни. До степен, която да го накара да съжалява, че въобще е разговарял с Доналд Тръмп.

Още повече, че официално посочените теми на срещата далеч надскачат нивото на традиционното междудържавно сътрудничество. От Министерски съвет формулираха като цел на посещението засилване на общите интереси в областта на сигурността в контекста на северноатлантическото партньорство и върху енергийната диверсификация. Иначе казано - геополитическият сблъсък с руските интереси.

Ключовата дума "сигурност" минава през върха на пирамидата - енергийните доставки. Очаква се Доналд Тръмп да даде зелена светлина за доставките на американски втечнен газ и реализирането на проектите за газовия хъб Балкан, Балкански поток и интерконекора с Гърция. Според Даниел Фрийд, член на Атлантическия съвет във Вашингтон, дипломат от кариерата и специалист по Централна и Източна Европа, интересен за САЩ е и проектът за използване на американско ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй".

От гледна точка на НАТО Доналд Тръмп посреща добре подготвен гост. Още преди седмица Бойко Борисов изпревари очакваното искане на американския президент за надвишаване на минималния евроатлантически критерий за разходи за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт. В телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг премиерът заяви, че към края на годината инвестициите ни ще възлизат на 3.1% от БВП.

Според Атлантик №1 на България Соломон Паси визитата е в отговор на покупката на изтребителите F-16. По думите му така президентът Тръмп заявява благодарността си за сделката. Тезата беше подкрепена задочно и от бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю. В статия за изданието "Дъ Хил" той написа, че "президентът Тръмп иска лично да обере лаврите от продажбата на F-16, включително и защото в момента се бори срещу импийчмънта", а след това добави: "Сигурен съм, че точно сега той иска да покаже, че върши нещо за американската индустрия и за икономиката."

Новият американски посланик у нас Херо Мустафа обаче побърза да подчертае, че САЩ не определя срещата като награда за самолетите.

"България има потенциала да се превърне в истински енергиен хъб в региона. Съединените щати ще работят с нашите български приятели и партньори, както и с другите страни в региона, за да отворят пътя за идването на втечнен природен газ на Балканите. САЩ ще изпрати също така екип от технически експерти, който да проучи възможностите за развитие на ядрено-енергийния сектор в България, като направи посещения и в Белене и Козлодуй", заяви Мустафа.

Бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев също смята, че на лидерската среща във Вашингтон не може да се гледа като благодарност на САЩ, за това, че страната ни закупи бойните самолите F-16: "Президентът Тръмп не се среща с Борисов, за да благодари за F-16. Това е една малка сделка. Тръмп се среща с Борисов като един от европейските лидери".

Огънят по темата с въоръжаването обаче се подклажда допълнително от изявлението на военния министър. Преди заминаването в САЩ Красимир Каракачанов напомни, че компании от САЩ проявяват интерес да инвестират в нашата отбрана.

"Ние би следвало да търсим подобни инвестиции и от САЩ, и от други страни, защото това означава младите образовани хора да си намират добре платена работа в България от една страна. И другото, което е една не малка част от нещата, които използваме в сферата на отбраната, ако щете дори проекта за бронираната машина, мунициите 30 милиметрови по НАТО-овски стандарт е едно, ако се произвеждат в България, цената ще е една, друго е ако ти си зависим от даден производител", заяви Каракачанов.

И докато това дали покупката на изтребителите ще намери продължение в други подобни сделки е въпрос на преговори, друг стратегически въпрос има неотменен отговор от българска страна. Премиерът Бойко Борисов е готов да разочарова домакина си при искане от негова страна за откриване на американски военна база на Черно море.

Ако приемем прегръдката на Херо Мустафа за топло послание към Доналд Тръмп преди днешната среща, изказването му на път за Вашингтон със сигурност попада в графата превантивно чертаене на единствена, но неотменима разделителна линия.

"Черноморска база на НАТО на територията на България няма да допусна", заяви Борисов в самолета пред българските журналисти по време на полета към САЩ и добави: "Американците много добре знаят моето отношение по този въпрос и едва ли ще го поставят по време на разговорите ни с Тръмп".

Отвъд изразените и от двете страни добри намерения за срещата, освен за присъствието на НАТО в Черно море, искри от късно съединение могат да прехвръкнат по въпросите, по които Държавният департамент на САЩ е коментирал неведнъж България с открит скептицизъм - корупцията и свободата на медиите. По първото направлението теренът беше разработен преди месец, когато главният прокурор Сотир Цацаров, тогавашният му заместник, а вече и избран за негов наследник Иван Гешев и шефовете на най-важните служби в България бяха приети на най-високо равнище в САЩ. Въпросът за медиите пък вероятно ще намери изражение само във формалната си форма, тъй като американското общество също страда от диаметрално "про" и "анти" групиране не само по отношение политиката, а и за личността на Тръмп.

При почти всеки контакт на високо равнище между България и САЩ у нас се появяват очаквания за крачка в посока отпадане на визите. Такива има и сега, но опитът от предишни случаи показват, че макар и поднесена с любезна усмивка и букет от позитивизъм, американската позиция може да охлади и най-горещите страсти - истински преговори по темата ще започнат едва след като отказите за визи на български граждани паднат под 3%. Страната ни все още е далеч от поставената цел, като сега "не" получават малко над 10 на 100 от желаещите.

На последно по националностратегическа важност, но не и откъм генериране на обществен интерес място е и отговорът на въпроса, зададен от самия Бойко Борисов преди заминаването му в САЩ - какво е правил Цветан Цветанов при последното си посещение отвъд океана. След серия от задочни престрелки в национален тв ефир премиерът не отхвърли спекулациите, че доскорошният му първи довереник се е представил като политическа алтернатива на Борисов при серията си от срещи на американска земя миналия месец. "Скоро имам среща с президента на САЩ Доналд Тръмп и ще питам какво е правил Цветан Цветанов", закани се на 1 ноември министър-председателят и лидер на ГЕРБ.

Някои анализатори, дипломати и специалисти по протокол предупреждават Борисов да очаква всичко от непредсказуемия Тръмп. Други го съветват да не пренавива пружината в робуване на етикет, защото приликите между тях не са по-малко от разликите. Като започнем от това, че и двамата искат признание за сделката за F-16 и стигнем до превърналата се в крилата за социалните мрежи фраза - туитърът на Тръмп е джипът на Борисов и джипът на Борисов е туитърът на Тръмп.