Разделяне с властта, скандали, проблеми, произтичащи от пандемията, международни кризи - 2021 г. бе сложна година за лидерките по света.
На 6 декември официално приключи ерата на Ангела Меркел. През 16-те й години на власт канцлерката наложи свой стил на управление - така наречения меркелизъм, белязан от твърдост, работохолизъм, поемане на рискове, когато се налага, усет към диалога, но и осъзнаване на нуждата от компромиси, прагматизъм и промяна на позицията, ако това е нужно за справянето с кризи.
А кризи през управлението на Меркел имаше колкото си поиска човек - световната финансова криза, дълговата криза в еврозоната, мигрантската и коронавирусната криза. Сега бившата канцлерка обмисля, според медийни информации, да пише автобиография, в която да обясни някои от по-важните си решения.
А през това време нейният приемник на поста, социалдемократът Олаф Шолц, ще трябва да изведе страната от кризата, причинена от пандемията и да я върне към икономическия подем, както и да се справи с редица други глобални предизвикателства. В тази задача той ще бъде подпомаган от женски триумвират на ключови постове - еколожката Аналена Бербок, която е външен министър, Нанси Фезер, която е вътрешен министър, и Кристине Ламбрехт начело на отбраната.
Първата е тройна бронзова медалистка в германския шампионат по батут, която оприличава външната политика на този спорт и казва, че и двете неща изискват смелост и водят до непредвидим завършек. Още в първите дни на поста Бербок демонстрира завиден меркелов активизъм и се срещна с Еманюел Макрон в Париж, с колегите си от другите страни членки на ЕС в Брюксел, с полския си колега във Варшава, а по време на срещата на външните министри на Г-7 в Ливърпул през уикенда, тя беше основният глас съобщаващ важните решения, взети на нея. Фезер пък ще трябва да се справи с миграцията, охраната на границите, възхода на крайнодесния екстремизъм и нарастването на антисемитизма в страната. Ламбрехт, която досега беше правосъден министър, но която има малък опит по въпросите на сигурността, ще трябва с бюджет от десетки милиарди евро да модернизира германските въоръжени сили, така че те да останат надежден партньор в НАТО.
В Норвегия също приключи една ера. След 8 години на власт на десницата на премиерката Ерна Сулберг, на изборите през септември победи левицата. През годините си начело на Норвегия Сулберг, известна с политическата си твърдост, откъдето идва и прякорът й Желязната Ерна, разшири разработването на петролните и газовите находища, намали данъците и се постара да направи държавната администрация по-ефикасна.
Петролът и природният газ помогнаха на Норвегия да стане една от най-богатите страни в света, но същевременно Осло се ангажира с екологичен преход и си постави цели в борбата с климатичните промени. Сега новото ляво правителство, оглавено от Йонас Гас Стьоре, ще трябва да решава какво ще е бъдещето на успешния отрасъл на петрола и природния газ и как страната ще постигне екологичните си цели, залагайки на по-чисти енергии. Последните месеци от управлението на Желязната Ерна обаче бяха белязани от обществено недоволство спрямо непопулярните антиковидни мерки, които тя въведе и от това, че самата тя ги наруши, организирайки през февруари парти за рождения си ден в планински курорт, в момент, в който събиранията на много хора бяха забранени. Заради това Сулберг отнесе глоба от 20 000 норвежки крони (около 2350 долара).
В съседна Швеция 100 години, след като на жените бе дадено право на вот и близо 150 години след учредяването на премиерския пост, той беше зает за първи път от жена - досегашната министърка на финансите, социалдемократката Магдалена Андершон. Заради директния си подход, твърдостта си, работохолизма си, тя си спечели прозвището булдозер. А заради привързаността си към принципа за бюджетна умереност мнозина я нарекоха Шведската Меркел.
До този небивал женски дебют на шведския премиерски пост се стигна поради няколко фактора. След 7 години на власт социалдемократите на Стефан Льовен все повече изгубиха позиции, а през това време страната преживя миграционна криза, възход на крайната десница, сближаване на шведската Умерена коалиционна партия с крайнодесните от Шведските демократи, нарастване на организираната престъпност и на стрелбите в много от големите градове. Коронакризата пък извади наяве и недостатъци на социалната система на страната.
Позицията на Льовен се разклати още повече през лятото заради проект за либерализиране на наемите. Това доведе до вот на недоверие за него в парламента по инициатива на подкрепящата го до този момент Лява партия. В крайна сметка Льовен бе преизбран начело на правителството, а либерализирането на наемите бе отложено, но премиерът сам си даде сметка, че ако остане на власт умората на шведите от социалдемократите ще се засили и на следващите избори през септември 2022 г. ще победи друг политически лагер. Льовен се оттегли от лидерския пост на социалдемократите и от премиерския пост, и на тях го наследи Андершон.
Бивша състезателка по плуване, сега тя ще трябва да се потопи в нерадостната шведска действителност и да се справи с всички проблеми, натрупали се през годините на управлението на Льовен. Че няма да й лесно стана ясно още от началото, когато се оказа, че тя ще трябва да управлява с бюджет, предложен не от нейното правителство, а от три опозиционни партии, сред които и Шведски демократи.
В този алтернативен бюджет вместо 74 милиарда шведски крони (8,2 милиарда долара) за реформи, както искаше Андершон, за същата цел са предвидени едва 20 милиарда крони (2,2 милиарда долара). Но в него е заложено намаляване на акциза върху бензина и дизела и увеличаване на парите за силовите структури. Това не се хареса на досегашния коалиционен партньор в правителството - Партията на зелените, и тя обяви, че се оттегля от бъдещо управление на Андершон.
Сега нейното правителство, съставено само от социалдемократи, ще разполага само със 100 места в 349-местния парламент. Андершон обяви, че всичко това не я плаши и че се надява да е на власт още 10 години, но тя ще трябва да убеди сънародниците си, че не е просто временен премиер до изборите догодина, а човек на реформите, който освен това ще трябва да възстанови доверието в социалдемократите.
В Дания коронавирусен скандал опетни репутацията на премиерката Мете Фредериксен. Като част от мерките за борба срещу коронавирусната зараза, Фредериксен разпореди набързо през ноември 2020 г. избиването на 15 милиона норки, когато при тези животни бяха открити няколко случая на коронавируса мутация и когато бяха регистрирани и случаи на зараза на хора след контакт със заразени норки. До този момент Дания беше първи износител в света и втори производител в света след Китай на кожи на норки.
Като част от мерките миналата година датският парламент прие и закон, забраняващ отглеждането на норки през 2021 г. и 2022 г. Всичко това опустоши отрасъла. Сега парламентарна комисия разследва разпореждането на Фредериксен за избиването на норките, защото се оказа, че тя не е имала юридическа база да взима такова решение.
Комисията ще трябва да установи дали Фредериксен е била наясно с тази подробност, дали изобщо решението й не е било прибързано, дали действително случаите на коронавирус при норките са застрашавали цялата страна от опасна вирусна мутация. На 9 декември Фредериксен даде показания пред комисията, докато в Копенхаген протестиращи скандираха срещу нея, че е безконтролна лъжкиня.
Младата финландска премиерка Сана Марин също се оказа тези дни замесена в коронаскандал. Светски издания я засякоха да купонясва в дискотека в Хелзинки, въпреки че е била контактна на заразения с вируса външен министър Пека Хависто. Тогава се провиниха и министрите на икономиката Мика Линтила и на отбраната Анти Кайконен, които въпреки че също бяха контактни на Хависто, отидоха съответно на мач и на официална вечеря.
Но огънят на критиките се стовари основно върху Марин, която трябваше да се извинява и оправдава, че е получила указания, че тъй като е с две дози ваксина, не трябвало да се изолира.
А по време на партито в дискотеката тя не успяла да получи по-актуални напътствия да се изолира, тъй като била оставила служебния си телефон у дома. Тази полемика не беше единствената за Марин за годината. През пролетта избухна скандалът "закускагейт", когато медии разкриха, че месечно са били харчени около 850 евро от хазната за закуски на премиерката и нейното семейство в премиерската резиденция. Сега се води разследване дали Марин е имала право на такива разходи.
Тя се оправдава, че съществуващите правила по въпроса били неясни. Скандалът придоби такива измерения, че в медиите се появиха и твърдения, че сватбата на Марин с дългогодишния й партньор миналата година е била платена с пари на данъкоплатците. Наложи се премиерката да обяснява, че е платила всички разходи по сватбеното тържеството с лични спестявания.
Младата социалдемократка дойде на власт преди 2 години начело на петпартийна коалиция с амбициозна програма за реформи, за борба с домашното насилие, за преодоляване на неравенствата между мъжете и жените, за подобрено образование за децата от бедни и имигрантски семейства, за улесняване на признаването на пола на транссексуалните. Марин, която е имала трудно детство и която от рано е трябвало да работи, за да се издържа, беше възприемана като представител на едно ново младо поколение, което иска гласът му да бъде чут, което се ангажира повече с националните и световните дела и което предприема действия срещу статуквото на по-старите политически поколения. Но амбициозните й планове за управление и мечтата й да бъде възприемана като модел за подражание бяха помрачени от серията от скандали.
В Централна Европа словашката президентка Зузана Чапутова, дошла на власт през 2020 г., с амбиции за изкореняване на корупция и безнаказаността и за пресичане на връзките на политици с престъпните среди, тази година трябваше да направлява ловко една тежко засегната от пандемията страна.
Чапутова умело се справи и с правителствена криза, възникнала заради доставката на руската ваксина Спутник V, разединила управляващата коалиция и станала повод за министерски оставки и рокади. Иначе Чапутова успя да се наложи през годината пред международната общност като онзи лидер от Вишеградската група, с който най-лесно може да се общува, за разлика от лидерите на Унгария, Полша и Чехия. Доверието на словашкото общество в нея продължава да е голямо и неотдавна намек на словашки популист, че дъщеря й Ема е пробила в манекенския бранш само защото е президентска щерка, предизвика както възмущението на обикновените словаци, така и на редица словашки политици.
За литовската премиерка Ингрида Шимоните проблемите тази година дойдоха от Беларус и от Китай. Между Беларус и Литва напрежението всъщност ескалира още миналата година, когато Вилнюс се превърна във втори дом за беларуската опозиционерка и бивш кандидат за президент Светлана Тихановска.
През май Беларус отклони самолет от Атина за Вилнюс и свали от него и арестува в Минск критичния към властта беларуски журналист Роман Протасевич. Вилнюс започна разследване за тероризъм във връзка със случилото се, а ЕС наложи санкции на Минск. И малко след това започнаха да прииждат от Близкия изток мигранти първо по границата на Беларус с Литва, после и по границите на Беларус с Латвия и Полша, за да се стигне до настоящата миграционна криза.
Първа още през юли Шимоните съзря в този нетипичен миграционен поток хибридна атака от страна на Минск заради наложените му европейски санкции и започна да строи ограда по границата с Беларус. Тя ще струва около 100 милиона евро, но няма да бъде финансирана от ЕС, който обикновено не отпуска европейски средства за изграждането на гранични бариери. Но Брюксел обеща на Литва 20-30 милиона евро за по-добра система за охрана на границите, която да включва мониторинг. А междувременно през ноември във Вилнюс Тайван откри свое представителство. Това стана възможно благодарение на решението от 2020 г. на управляващата коалиция на Шимоните "да подкрепя онези, които се борят за свобода в Тайван".
Тайван има и други представителства в европейски страни и в САЩ, но те обикновено носят името "представителство на Тайпе". Това във Вилнюс обаче се казва "представителство на Тайван" и името породи гнева на Пекин, според когото така се създава погрешно впечатление, че Тайван е нещо отделно от Китай. Китай смята Тайван за своя провинция. В отговор Пекин понижи степента на дипломатическите си връзки с Вилнюс.
А на 9 декември Ройтерс съобщи, че Китай е предупредил мултинационалните компании да прекъснат връзките си с Литва или ще бъдат изключени от китайския пазар. Това би могло да създаде проблем за Шимоните. По принцип Литва има скромни търговски връзки с Китай. Но заради ориентираната си към експорт икономика тя е приютила стотици компании, които произвеждат разнородни неща, от обзавеждане до лазери, от храни до облекла за мултинационални гиганти, които после ги продават в Китай.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}