Конституционните промени в Русия - ще остане ли Путин на власт до 2036-а

Най-важната поправка естествено е за "нулиране" на президентските мандати, пише "Новая газета"

09:53 | 22 юни 2020 | Редактор : Калин Каменов 75 1771 Снимка: Kremlin Pool Photo via AP/БТА

Поправките в конституцията на Русия, референдум за които ще се състои на 1 юли, целят формиране на удобна за гражданите система на държавна власт и създават социален вектор за развитие на държавата по много насоки. Това заяви в онлайн дискусия с читатели на "Росийская газета" Павел Крашенинников от работната група, подготвила конституционната реформа, предложена от президента Владимир Путин, пише московският официоз.

Русия на Путин

Крашенинников изброява "много правилни и необходими норми", насочени по думите му към достъпно здравеопазване, повишаване на възпитателната функция на образованието в Русия, промяна на отношението към културата, предоставяне на социални гаранции и защита на правата на семейството, допълва БТА.

Проектът бе стартиран от Путин през януари. Текст, добавен впоследствие, му дава право на още два мандата след края на сегашния, изтичащ през 2024 година. Ако реформата бъде приета, 67-годишният държавен лидер би могъл да остане на власт до 2036 година. Освен това промените предвиждат например актуализиране на пенсиите и минималната заплата, а хетеросексуалният брак се определя като единствена форма на съпружески съюз.

Опозиционният "Новая газета" обръща внимание на ред "безсъдържателни и юридически "кухи" поправки за защита на руския език, вяра в бога, уважение към труда или грижовно отношение към животните, които не водят до ни най-малки правни последици и стават само за гигантските постери, окачени из улиците". А "социалните" поправки за индексиране на пенсиите и минималните заплати "и без това са записани в действащите закони", пише вестникът.

Най-важната поправка естествено е за "нулиране" на президентските мандати, всички останали играят ролята на маскировъчна завеса. Мотивите са прости: защо Путин иска да смени конституцията? За да не пише в конституцията, че гражданите имат право да сменят президента, обяснява "Новая газета".

Поправката, според която руското "национално право има приоритет над международното", представлява "естествено продължение" на действащите в момента норми в Русия. Това заявяват пред "Известия" членове на работната група, подготвила реформата.

Венецианската комисия към Съвета на Европа посъветва Москва да се откаже от тази инициатива и припомни конкретните ангажименти, поети от Русия при влизането й в организацията, напомня изданието.

"Тази оценка е с препоръчителен характер, затова ще се вземе под внимание на последно място", коментират цитирани в него руски политици и експерти.

"Според специалисти обаче приемането на тази поправка може да стане нов предлог за антируски санкции", допълва всекидневникът.

"В цял свят тече възстановяване на националния суверенитет. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и някои европейски страни активно се борят с диктата на Брюксел. Не може да се каже, че силно се отклоняваме тук от общата тенденция", казва пред "Известия" руският аналитик Алексей Чадаев.

"Независимая газета" описва плановете на различни групи от опозицията в Русия във връзка с предстоящия плебисцит. Едни се обявяват за бойкот на вота, други призовават своите симпатизанти да гласуват "протестно" - против конституционните промени. Социалистическото обществено движение "Ляв фронт" предлага и улични протести, но десницата няма готовност за неразрешени митинги, отбелязва вестникът.

На фона на липсата на експертна дискусия по реформата в Русия на практика няма и масови протести. Политически сили от различни части на идеологическия спектър анонсираха масови протести, но с изключение на редките единични акции не се случва нищо, посочва пред "Свободная преса" наблюдателят Дмитрий Протасовски.

"Липсата на митинги, дори на призиви за протести може би се дължи на страх от обвинения, че се подлага на риск животът на хората", смята аналитикът Евгений Романовски. Друга възможна причина според него е "баналният инстинкт за самосъхранение" на ред политици в Русия.

Съвсем наскоро бяха образувани наказателни дела срещу бореца с корупцията Алексей Навални и Николай Платошкин, водач на движението "За нов социализъм".

Първият нарече агитаторите в полза на поправките "продажни лакеи", а вторият подаде заявка за единични протести срещу тях, пояснява изданието.

Вчера приключи регистрацията на избиратели за гласуване онлайн по конституционната реформа. Подадени са около 1,3 милиона молби, информира "Комерсант".

Всекидневникът описва и тестването на системата за електронно гласуване в двата региона, където се предлага тази възможност - Москва и Московска област. Пробите в петък минаха успешно, системата не бе разбита и евентуалните хакери не получиха обещаната награда от 2 милиона рубли, се казва в статията.

Московчани могат да получат пари, ако регистрират на сайта mos.ru други хора, за да одобрят те поправките в конституцията, цитира онлайн изданието "Медуза" съобщение на опозиционната телевизия "Дожд" от 16 юни.

Репортер на "Дожд" откри в УотсАп чат, който масово раздава на желаещи да припечелят сим-карти и бази с лични данни на възрастни жители на Москва. За всеки регистриран на mos.ru акаунт там обещават по 75 рубли, а за всеки глас в полза на конституционните промени - още 50, разказва електронният вестник.

На другия ден Кремъл нарече разследването на телевизията "абсолютни дивотии", напомня "Медуза". Сайтът описва собствени проверки и резюмира: "Чиновниците отричат всичко - ние обаче проверихме техните аргументи и те не струват кой знае колко".

ИЗБРАНО