"Файненшъл Таймс": Монументалните последици от присъединяването на Украйна към ЕС
Желанието на Киев да стане член на клуба повдигна сериозни въпроси относно възможността на Съюза да приема нови членове и бъдещето на Европейския проект
По време на закуска в края на юни в петзвездния хотел "Амиго" в Брюксел най-влиятелните лидери на ЕС са започнали сериозно да обсъждат как да включат Украйна в клуба.
Ръководителите на правителствата на 10-те най-големи по население държави в ЕС, сред които Франция, Германия, Полша и Румъния, са обсъждали безбройните начини, по които подобна значителна стъпка драматично би променила облика на блока.
Според запознати с хода на срещата неофициалните разговори са показали колко много различни въпроси са заложени на карта - и колко радикално ще трябва да се адаптира Съюзът, за да поеме такова историческо разширяване.
Колелото е завъртяно. Присъстващите лидери се съгласиха да създадат "работен процес" за бъдещи разговори, а след конференцията представителите на националните правителства се заеха с трудната задача да координират позициите си. "Искахме да видим дали ще успеем да създадем достатъчна политическа подкрепа, за да продължим напред", казва един от източниците. "Това е толкова голямо предизвикателство... Целта беше да се видят различните гледни точки".
На срещата стана ясно едно: тя потвърди, че една идея, която може би е изглеждала абсурдна преди 18 месеца, сега се приема сериозно.
Войната в Украйна коренно промени сметките. Като подчерта брутално опасността от оставянето на държавите в геополитическа "сива зона", извън руската и западната сфера, инвазията на Москва предизвика дълбока промяна в политиката на разширяване на ЕС - от пасивност към изработването на активна стратегия.
В месеците след февруари 2022 г. ЕС направи Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина страни кандидатки и започна преговори за присъединяване с Албания. Ангажиментите с останалите четири официални кандидатки - Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция - също се активизираха.
Докато лидерите на ЕС говорят за това, че Украйна е на път към членство, много служители и дипломати от държавите членки в частен план се питат дали това наистина ще се случи.
Украйна не само е страна, в която се води война, но и ще бъде петият по големина член на блока по брой на населението преди конфликта и най-бедният, което ще се отрази на начина, по който ще се разпределят бюджетите ѝ. И все пак кандидатурата на Киев, повече от всяка друга, повдига дълбоки въпроси за бъдещето на целия европейски проект.
"След началото на войната в Украйна се наложи да направим огромна промяна в начина си на мислене. Сега гледаме на разширяването като на нещо, което стана неизбежно, като на нещо, което е необходимо за стабилизирането на нашия континент", казва запознат със срещата на закуска. "И така, след като разбрахме това, трябва спешно да измислим как да осъществим всичко това, както и монументалните последици за нашия съюз по отношение на финансите и вземането на решения", допълва той.
Войната може и да е променила политическите ветрове, но не е променила неизменните предизвикателства, свързани със способността на ЕС да се разширява. В Брюксел и в столиците на съюза официалните лица се питат не само дали Украйна може да извърши дългия списък от реформи, необходими за присъединяване към ЕС, когато войната приключи, но и дали блокът може да се реформира достатъчно, за да приеме Украйна, както и множество потенциални нови членове.
След като президентът на Украйна Володимир Зеленски настоява усилено за споразумение за започване на преговори за присъединяване до декември, нараства чувството за неотложност, че капацитетът на ЕС да приема нови държави членки не може просто да се пренебрегне, като се държи вратата за влизане затворена.
"Лидерите на ЕС са готови да се отнесат сериозно към тези въпроси, свързани с разширяването - те осъзнават, че това ще струва скъпо, и също така осъзнават, че разширяването ще има важно отражение върху вътрешното функциониране на ЕС", казва Луук ван Мидделаар, основател на Брюкселския институт за геополитика.
Дебатът, казва ван Мидделаар, се води в Брюксел като дебат за "капацитета за усвояване" - което звучи като научна концепция за способността на ЕС да се разширява. "Но в действителност не е така", продължава той. "Това е силно политическо понятие, обвито в бюрократична материя."
По-малък дял от пая
Дебатът за това как разширяването може да промени ЕС се води до голяма степен в частен план, тъй като политиците се стремят да избегнат разпалването на публичен дебат за нещо, което потенциално може да доведе до разделение и което също така остава далечна възможност.
Много държави-членки например се стремят да намерят решения, които да избегнат преработването на общите договори на ЕС - дълъг и политически труден процес, който би изисквал провеждането на референдуми в много държави и би бил повод за евроскептични кампании.
Но решението "капацитетът за усвояване" да бъде включен в дневния ред на дискусиите между 27-те лидери на ЕС в Гранада през октомври тази година отразява признанието, че темата не може повече да бъде държана в тайна.
"Става дума за идентифициране на проблемите, които трябва да решим, преди страните да се присъединят", казва един дипломат от ЕС. "Трябва да обмислим какво означава това. ... как да гарантираме, че ще запазим функционирането на съюза?"
На този етап дискусиите са по-скоро за определяне на въпросите, които разширяването би поставило пред ЕС, а не за постигане на някакви политически решения. Това е разбираемо, като се има предвид колко несигурни са всъщност перспективите за разширяването.
Докато падането на Желязната завеса и желанието за интегриране на бившите държави от Източния блок като Полша в западната демокрация и капитализъм помогнаха да се направи силен аргумент за големия кръг на присъединяване през 2004 г., когато към блока се присъединиха 10 държави, този път мотивацията за приемане на сегашния набор от кандидати не е толкова ясна.
Въпросът за капацитета за усвояване се свежда до две ключови теми. Първо, как ЕС ще реформира бюджета си, когато се сблъска с нови членове, които вероятно ще бъдат нетни бенефициенти на средства от ЕС? Как по-малко богатите държави членки биха реагирали на идеята да станат нетни донори?
Вторият въпрос е: какви институционални реформи биха били необходими, за да се гарантира, че ЕС ще може да осигури гладки процеси на вземане на решения, ако съюзът се състои от 35 столици, в сравнение със сегашните 27. Ако процедурите не бъдат преразгледани, това може да затрудни ЕС, особено в областите на политиката, които изискват единодушие.
Членството на Украйна ще натежи най-много на финансите на ЕС. Както се подчертава във вътрешна бележка на Съвета на ЕС, пише "Файненшъл Таймс" - двете най-големи области на бюджета на ЕС са Общата селскостопанска политика (ОСП) и сближаването или регионалните разходи, които заедно представляват около 62 % от седемгодишния бюджет на ЕС или по около 370 млрд. евро.
Приемането на Украйна, чиито земеделски земи са по-големи от тези на Италия, а в селскостопанския сектор са заети 14 % от населението, би променило правилата на играта. От това следва, че Украйна ще стане най-големият получател на средства по ОСП, които в по-голямата си част се състоят от директни плащания за земеделските стопани или подпомагане на доходите.
Последиците биха били тежки: другите земеделски стопани в Съюза ще трябва да приемат много по-ниски плащания или ЕС ще трябва да се съгласи да увеличи значително бюджета си за селско стопанство.
Украйна все още не е влязла в ЕС, а вече е нанесла щети на единния пазар
Във Франция, където земеделският сектор има огромно влияние, политическите последици биха били плашещи. Същото се отнася и за страните, които бяха изявени поддръжници на присъединяването на Украйна. Полша например, чийто президент Анджей Дуда през 2022 г. призова Украйна да се възползва от ускорен процес на членство, година по-късно забрани вноса на някои украински селскостопански продукти. Варшава предприе действия, след като пренасищането с евтино зърно предизвика бурни протести от страна на нейните земеделски стопани, и поиска от Комисията да разшири тези ограничения и върху други продукти това лято.
"Украйна още дори не е влязла в ЕС, а вече е нанесла щети на единния пазар", отбелязва втори дипломат от ЕС.
Що се отнася до регионалното финансиране, в доклад, подготвен от брюкселския мозъчен тръст Институт за геополитика за закуската преди срещата на върха, се излагат високите залози. Повечето от настоящите кандидатки за членство, включително Украйна, имат БВП на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност, който е по-нисък от този на България - членката на ЕС с най-ниски доходи.
"Логиката на кохезионната политика е, че фондовете ще трябва да бъдат пренасочени към новите членове на съюза в ущърб на настоящите бенефициенти, освен ако не бъдат събрани повече приходи от ЕС", се отбелязва в политическия документ. С други думи: "Или паят се уголемява, или всеки получава по-малко парче."
Западните столици се стремят да изготвят конкретни проучвания на финансовото въздействие навреме за срещата на върха през октомври, за да могат да разяснят на всички държави-членки осезаемото въздействие върху текущите им бюджети.
Изчисляването на точния размер на правата на Украйна е невъзможно, като се има предвид несигурността относно формата на нейната следвоенна икономика след окончателното приключване на конфликта. Но ако Украйна бъде включена в сегашния бюджет за сближаване за периода 2021-27 г., тя ще се изкачи на първо място в списъка на получателите, засенчвайки разпределените за Полша 77 млрд. евро, изчислява Жолт Дарваш от мозъчния тръст Bruegel.
Друга неофициална оценка, изготвена от Съвета на ЕС, сочи, че влизането на Украйна ще превърне Франция в нетен платец на ОСП, а Полша ще се превърне от най-големия нетен получател на средства от ЕС в общ нетен платец.
"Ако сте в кабинета на върха на комисията, можете или да удвоите бюджета на ЕС, или да накарате всички да преглътнат жертви", казва вторият дипломат и добавя, че ако собствените проучвания на ЕС бъдат оповестени, те ще бъдат отрезвяващо четиво и ще подчертаят колко болезнени ще бъдат предстоящите решения.
Коалиции и хаос
Според някои служители от Брюксел дори по-голям проблем от парите е как ЕС ще продължи да функционира.
Продължаването на единодушното вземане на решения по външната или данъчната политика ще стане по-трудно в разширения ЕС, като се има предвид възможността една държава да наложи вето и да блокира всяко предложение, което не ѝ харесва - правомощие, често използвано от Унгария.
Освен това за големите държави, свикнали лесно да събират блокиращи малцинства при гласуванията - когато правилата на ЕС позволяват вземането на решения с т.нар. квалифицирано мнозинство - ще бъде по-трудно да съберат достатъчно големи коалиции от съмишленици.
Идеята за фундаментални реформи в процеса на вземане на решения в ЕС повдига въпроса дали няма да е необходима промяна в Договора, за да се приеме разширеното членство. Дипломатите обаче смятат, че в повечето столици подкрепата за реформиране на договора е малка, тъй като се опасяват, че това ще отвори кутията на Пандора с допълнителни искания.
"В повечето държави членки няма никаква готовност да се правят реформи чрез промяна на договора. И всъщност доста неща могат да бъдат постигнати, без да е необходима промяна на договора", казва ван Мидделаар.
Брюкселският институт за геополитика твърди, че съществуващият договор за ЕС вече предлага пътища за значителни промени в управлението. Например няма да са необходими никакви изменения, за да се намали броят на комисарите от един на всяка държава членка до "две трети". Така наречената клауза passerelle позволява в някои случаи да се заобиколи ветото.
Франция има широкообхватно виждане за необходимите промени, като твърди, че ЕС е допуснал грешка, като не е рационализирал процедурите си, когато е приел 10 нови членове. Лоранс Бун, министър за Европа, заяви, че Париж иска широк дебат за възможните варианти. "Ние сме в отворен режим", допълва тя.
Това може да включва нови начини за разширяване, включително поетапен процес, при който новите членове получават определени привилегии преди другите, смята Бун, която настоява, че Франция е ангажирана с разширяването на ЕС и не се опитва да забави процеса. Но наред с всяко решение на ЕС през декември за започване на преговори за присъединяване с Украйна и други кандидатки Париж иска съюзът да се ангажира и с реформи.
Това включва и съживяване на отдавнашната френска визия за "променлива геометрия" - идеята, че различните групи държави членки на ЕС трябва да се интегрират по-тясно в различни политики, като същевременно се избягва двустепенна Европа. "Ако някои държави не искат точно едно и също нещо, как ще се справим с това?", пита Бун. Тя предвижда процесът на диференциация да бъде "много постепенен и прогресивен".
Аргументът на Бун загатва за тревогите сред държавите членки относно това как ще се отрази разширяването на ЕС във вътрешен план.
Социални последици
За ЕС присъединяването на Полша и Унгария, които продължават да са в трайни спорове с Комисията относно спазването на правните стандарти, беше съкрушително преживяване.
Както отбелязва един от дипломатите на ЕС, някои от съществуващите столици ще настояват за изключително строги гаранции в новите държави членки за защита на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Дипломатът предупреждава, че ще бъдат необходими и стъпки за засилване на прилагането на правилата на единния пазар.
Допълнителни въпроси са свързани със сроковете, в които съществуващите държави-членки ще се съгласят да се отворят за свободното движение на новите членове. След това, разбира се, се поставят въпросите за сигурността, свързани с приемането на страна като Украйна с нейния конфликт с Русия, както и на балканските страни, които остават огнища на етническо напрежение.
"Видяхме такова отстъпление в Полша и Унгария. И това означава, че сега прилагаме много по-строги закони за присъединяващите се страни, когато става въпрос за върховенство на закона, контрол и баланс, система, независимост на съдебната власт, антикорупционни мерки и медии", казва Вера Юрова, комисар на ЕС по ценностите, като добавя, че разговорите за присъединяване са много по-взискателни, отколкото преди.
Засега, дори когато ЕС започва да работи по въпроса какво може да е необходимо за осъществяването му, членството на Украйна остава хипотетично. По време на посещението си в Киев през май председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен призна, че "някои може да смятат, че е невъзможно, неправдоподобно или твърде далечно да се говори за свободна и мирна Украйна в Европейския съюз". Но тя допълни, че "Европа се стреми да направи невъзможното възможно".
Някои дипломати не споделят нейния оптимизъм и имат съмнения дали това някога ще се осъществи. В частен план те определят перспективата като "ако", а не "кога".
Все пак служителите на ЕС постоянно подчертават поразително бързия напредък, който Украйна постига под ръководството на президента Зеленски, което означава, че мнозина виждат все по-голяма вероятност тя да получи зелена светлина за преговори за присъединяване преди края на годината. "Те вършат доста забележителна работа в условията на война", казва трети дипломат от ЕС. "Ще има страшно много вътрешна работа, за да сме сигурни, че сме си подредили къщата".
Реалността, подчертават някои служители, е, че присъединяването вероятно ще бъде продължителен процес, като на кандидатите ще бъде предоставяна постепенна секторна интеграция с течение на времето, което леко ще ги приближава към членството.
Целта е ясна. Сега започва работата по определяне на маршрута. "Знам, че изглежда като огромна планина", казва Бун, "но ние се опитваме да преминем по южната страна с добри обувки, а не по северната страна с джапанки."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}