Еврокомисар Хелена Дали: Европа губи много потенциал заради дискриминация

Някои европейски държави се противопоставят на идеята за равноправие, каза европейският комисар в специално интервю за Dir.bg

Снимка: dir.bg

Еврокомисар Хелена Дали: Европа губи много потенциал заради дискриминация

11:56 | 16 февруари 2024 | Автор: Ренета Чавдарова 47 3770 Снимка: dir.bg

На 15 февруари в София сдружение "Дамски форум" и Dir.bg организираха специална дискусия за насърчаване на равенството между половете с фокус върху важни обществени въпроси. Тазгодишното събитие на сдружението мина под надслов "Силата на разнообразието: да променим стереотипите" и бе открито от премиера на Република България Николай Денков и председателя на сдружение "Дамски форум" Диана Митева.

Снимка: Сдружение "Дамски форум"

Сред участниците в дискусията бяха министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, евродепутатът Сергей Станишев, дамата на българската художествена гимнастика Илияна Раева и изпълнителният директор на European Women on Boards Кристен Андерсон.

Специално за конференцията в София пристигна и еврокомисарят по равенството Хелена Дали.

Ето каза в ексклузивно интервю пред камерите на Dir.bg:

Снимка: Сдружение "Дамски форум"

Г-жо комисар, добре дошли в България! Вие сте първият европейски комисар по въпросите на равенството от края на 2019 г. Как оценявате пътя си дотук?

- Както правилно отбелязахте, за първи път Европейският съюз има комисар по въпросите на равенството. За тези четири и половина години ние вършим работа в посока съюз на равноправието чрез нашите стратегии и законопроекти. Много е важно, че има комисар, фокусиран върху равноправието, за да можем да работим по тези въпроси. И да следим как всяка държава-член се развива в тази посока.

Нещо повече, ние имаме специален отдел по въпросите на равноправието, който преглежда всеки законопроект и всяка политика - независимо дали говорим за околната среда, икономика или агрикултура. Този отдел гледа законопроектите с презумпцията за равноправие от самото начало, за да избегнем ситуациите, в които вече разработена политика се оказва ощетяваща хората в неравностойно положение или жените, или LGBTIQ обществата. Смятам, че това беше важна промяна, която се случи в рамките на комисията, за да гледаме през призмата на равноправието към всеки законопроект.

Кои според Вас са важните постижения на кабинета Ви? Видяхме, че през последните пандемични години диспропорционално бяха засегнати много етнически малцинства, хора в неравностойно положение и жени, докато в същото време равноправието е една от основите на Европейския съюз.

- Обикновено жените и малцинствата са най-тежко засегнатите групи, когато се случи пандемия или по време на икономическа криза. Точно това видяхме и по време на COVID пандемията. В това време работихме с много групи и разработихме определени механизми за тези проблеми. Но това беше изключение, нямахме представа, че ще се случи тази пандемия и затова трябваше да импровизираме, за да отговорим на проблемите, които директно засягаха тези групи.

Паралелно с това разполагахме и с вече планирани стратегии за подобряване правата на хора с увреждания, стратегии за полово равноправие и първата изобщо стратегия за LGBTIQ обществата. Планът за интеграция на малцинствата от ромски произход и планът за борба с расизма - всички тези механизми вече бяха предвидени и ние продължихме да работим по тях.

Работихме и с отделните държави-членки по тези стратегии, така че всяка държава да изгради собствен план по европейски модел. Разбира се, тук говорим и за законодателство, което всяка държава следва да имплементира.

А според Вас какъв е пътят от изготвянето на даден законопроект до неговото ефективно влияние върху населението?

- Това е въпрос за милион долара. Имаме директива, след това транспониране, което отнема време, за да може директивата да се превърне в законодателство. Но как се прилага след това? И как влияе върху живота на хората? Ще ви кажа, че законодателството само по себе си никога не е достатъчно, дори да е напълно интегрирано. Има много предистория, с която трябва да се съобразим - различни култури, стереотипи, модели на поведение. Понякога законът е въведен, но хората не го възприемат.

Миналата година например имахме кампания, свързана със стереотипите, каквато е и темата на днешната конференция. Борбата със стереотипи е трудна и отнема дълго време. И тук образованието играе много важна роля, особено за малките деца. Те трябва да бъдат научени, че расизмът не е вариант, насилието не е вариант, дискриминацията не е вариант. А за някои хора тези неща все още са нормална част от ежедневието. В училищата говорим за това, че не бива да се дискриминира въз основа на произход, пол или увреждане - това се е тема в повечето държави-членки. Но когато се приберат вкъщи, децата виждат друг пример. И израстват като зрели хора, които дискриминират въпреки всичко.

Наистина имаме още много работа в тази посока. Но самият факт, че разработваме подобни закони и хората говорят за тях, тъй като тези закони се обсъждат в Европейския парламент или в националните парламенти - хората слушат, медиите отразяват тези дискусии. И хората започват да си задават въпроса дали начина, по който са живели досега, е справедлив. В живота има много несправедливости, независимо дали говорим за жени и участието им на пазара на труда, насилие срещу жените и LGBTIQ обществата, дискриминация на хората с увреждания - ние искаме да се справим с цялата тази несправедливост и дискриминация, но не само чрез законодателство. Има много други неща, които е необходимо да направим, за да променим мирогледа и отношението на обществата си и да им помогнем да разберат, че дискриминацията и неравноправието не са правилният път.

Снимка: dir.bg

Това ли едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз, когато говорим за равноправие - да се промени перспективата и възприятието на хората?

- Предизвикателно е, да. Има много държави-членки, които са отворени към промяна в тази посока, но в нито една държава няма 100% равноправие, така че все още имаме много работа. А има и други държави, които се противопоставят на равноправието. Има и такива, които регресират в това отношение. Тъжно ми е, че е толкова трудно да накараме хората да приемат равноправието и да си дадат сметка, че то е добро за социалната среда, за икономиката. Много е лесно да дадеш крачка назад в тази битка, както виждаме. По-трудно е да вървиш напред. Налага се да работим много усилено.

Комисията трябва да продължи работа в тази посока и след края на този мандат и аз съм сигурна, че работата ще продължи, тъй като създадохме здрави основи. Ключът е в диалога с държавите-членки, с отделните общества, за да бъдат разбрани нуждите им и да бъде правилно обяснено на правителствата, че няма полза от дискриминацията. Няма полза от неравноправието. Полза има само от равноправие, така че всеки човек да реализира своя потенциал и този потенциал да не бъде загубен, както се случва при дискриминацията, защото изключваме хора. Трябва да включваме хората, да гледаме на всеки човек, независимо дали е бял или чернокож; мъж или жена; хетеросексуален или гей - няма значение, това е човешко същество, което иска да реализира целите и амбициите си. Нека им помогнем да го направят. Това е не само важен социален аргумент, но и икономически, защото губим много талант и потенциал заради дискриминация.