Shutterstock
Седем години Шенгенски миражи за България. Кой е виновен?
България и Румъния са изпълнили техническите критерии за Шенген през 2011 г.
Въпросът за членството им беше разглеждан неколкократно в Съвета през изминалите години, без да бъде постигнат консенсус за приемането им.
Това е реалната картина на дългия път от "изпълнили критериите" до "приети в Шенгенското пространство". Седем години тя не се променя. Въпросът е направихме ли всичко като правителство, политически сили и държава тя да се промени.
А отговорът се набива в очи - не, не сме направили необходимото. Въпросът е политически, казват всички, запознати с казуса. Значи, трябва да се решава на политическо ниво. И явно само с целувки и прегръдки на европейски лидери няма да стане.
Трябва обща позиция, трябва настойчивост, трябва поставяне на директни въпроси и искания. Способни ли сме да го направим? Приемането ни в безвизовото пространство на ЕС бе разгледан от Европейския парламент.
Мнозинството каза, че трябва да бъдем приети. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че трябва да бъдем приети. Доналд Туск каза, че трябва да бъдем приети. За съжаление, всички тези личности и институции не взимат решението.
Взимат го няколко от силните хора и държави в Европа - Меркел, Макрон, Марк Рюте. И досега не са дали зелена светлина. Въпросът е - имаме ли с какво да въздействаме? Отговорът е - да, но не го правим. Имаме чудесни отношения между премиера Борисов и Ангела Меркел. Но Германия явно е против нас. На думи всички са с нас, но на дела...
Имаме право на несъгласие по важни въпроси, решавани от ЕС с единодушие. Досега не сме се възползвали от това. Страх ли ни е или просто не искаме в Шенген? Холандия, която формално ни спусна бариерата, получи Европейската агенция по лекарствата. Ние, казват, на последния тур сме подкрепили Амстердам.
Имахме ли шанс да направим с холандците същото, което те ни направиха със забраната за Шенген? Въпрос на дипломация, разговори и политически интереси.
БСП внесе Декларация, която да обедини общата ни позиция по Шенген и да покаже на Европа, че има нещо ,по което сме единни. Засега топката е в другите парламентарни групи, които трябва да я обсъдят. Докато това стане, ще мине време, идват празници, никой няма да чете неактуални декларации.
Което означава, че нямаме силно желание да демонстрираме единството си по този въпрос. Би трябвало да си отговорим накрая-искаме ли Шенген и ако да, какво ще предприемем, за да се случи приемането ни. Оставяйки процесите да си текат без наша намеса и усилие, гарантираме отлагане на членството ни. Засега-до втората половина на 2018 година.
След това до втората половина на 2019 година. По-нататък процесът се губи в мъгла-ще има нов председател на ЕК, нови депутати и всичко започва отначало. Ако не направим нещо през първите шест месеца на 2018, по време на европредседателството.
Това е реалната картина на дългия път от "изпълнили критериите" до "приети в Шенгенското пространство". Седем години тя не се променя. Въпросът е направихме ли всичко като правителство, политически сили и държава тя да се промени.
А отговорът се набива в очи - не, не сме направили необходимото. Въпросът е политически, казват всички, запознати с казуса. Значи, трябва да се решава на политическо ниво. И явно само с целувки и прегръдки на европейски лидери няма да стане.
Трябва обща позиция, трябва настойчивост, трябва поставяне на директни въпроси и искания. Способни ли сме да го направим? Приемането ни в безвизовото пространство на ЕС бе разгледан от Европейския парламент.
Мнозинството каза, че трябва да бъдем приети. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че трябва да бъдем приети. Доналд Туск каза, че трябва да бъдем приети. За съжаление, всички тези личности и институции не взимат решението.
Взимат го няколко от силните хора и държави в Европа - Меркел, Макрон, Марк Рюте. И досега не са дали зелена светлина. Въпросът е - имаме ли с какво да въздействаме? Отговорът е - да, но не го правим. Имаме чудесни отношения между премиера Борисов и Ангела Меркел. Но Германия явно е против нас. На думи всички са с нас, но на дела...
Имаме право на несъгласие по важни въпроси, решавани от ЕС с единодушие. Досега не сме се възползвали от това. Страх ли ни е или просто не искаме в Шенген? Холандия, която формално ни спусна бариерата, получи Европейската агенция по лекарствата. Ние, казват, на последния тур сме подкрепили Амстердам.
Имахме ли шанс да направим с холандците същото, което те ни направиха със забраната за Шенген? Въпрос на дипломация, разговори и политически интереси.
БСП внесе Декларация, която да обедини общата ни позиция по Шенген и да покаже на Европа, че има нещо ,по което сме единни. Засега топката е в другите парламентарни групи, които трябва да я обсъдят. Докато това стане, ще мине време, идват празници, никой няма да чете неактуални декларации.
Което означава, че нямаме силно желание да демонстрираме единството си по този въпрос. Би трябвало да си отговорим накрая-искаме ли Шенген и ако да, какво ще предприемем, за да се случи приемането ни. Оставяйки процесите да си текат без наша намеса и усилие, гарантираме отлагане на членството ни. Засега-до втората половина на 2018 година.
След това до втората половина на 2019 година. По-нататък процесът се губи в мъгла-ще има нов председател на ЕК, нови депутати и всичко започва отначало. Ако не направим нещо през първите шест месеца на 2018, по време на европредседателството.