Такъв политически анализ направи в началото на годината политологът Антоний Гълъбов в интервю за Дир.бг.

- Г-н Гълъбов, в началото на 2013 г. Бойко Борисов подаде оставката на първото си правителство под натиска на протестите, виждате ли и сега възможност протестиращите срещу разширяването на ски зоната в Банско да постигнат такъв ефект?

- Не очаквам да се стигне до правителствена криза, тъй като протестът е по отношение на конкретен казус и опитите да бъдат политизиран и да бъде превърнат в обща атака срещу управлението поне засега не дават резултат. Този конкретен казус подлежи на институционално решение - Върховната административна прокуратура може да обжалва решението на Министерски съвет пред Върховния административен съд. 

Така че, ако твърдението, че решението нарушава действащи закони е вярно, това е работа на съда и в това отношение поне засега не виждам основание за сравнение с 2013 г. Тогава протестът нямаше конкретен фокус, беше използвана темата за сметките за ток, които получиха хората през януари, след което беше разширена до цялостно противопостяване срещу правителството. Не очаквам това да се случи и сега.

- В този смисъл вероятно не очаквате да успее и вотът на недоверие срещу кабинета, който БСП и ДПС заявиха, че ще внесат?

- Няма вот на недоверие, той е само в сферата на добрите пожелания, които слушаме след конгреса на БСП. Вотът на недоверие не е факт, не е ясно за какво ще бъде, не е ясно кой ще го внесе и кой и с какви мотиви ще го аргументира. Това, което се говори, остава само в сферата на декларациите на политическите партии.

- Лидерът на левицата Корнелия Нинова каза, че ще внесат вота до 17 януари, така че най-вероятно това предстои...

- Да, но засега това не е факт, който да може да бъде коментиран. Твърдението, че ще се внесе вот само по себе си не означава нищо повече това, което е казано. Ако той е на тема корупция, това е вот към цялото правителството. С други думи - той блокира възможността за искане на вот на недоверие през следващите 6 месеца, не може да има недоверие по тема корупция към конкретен министър.

- Но дори и след прословутата реч на Ахмед Доган, в която каза, че в момента няма кой друг да управлява, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че все пак ще внесат вот на недоверие?

- Нека го внесат. Това, че някой говори за вот на недоверие, не може да е тема, нормално е да се говори. Въпросът е, че това не се е случило, оттам нататък кой какво иска да направи, е в сферата на новогодишните пожелания.

- И все пак, как тълкувате посланието на Доган?

- Аз много отдавна нямам изключително желание да тълкувам думите му, тъй като те нямат нужда от тълкование. Той казва това, което е казал. Не виждам някакъв дълбок смисъл в тези думи, освен предупреждението към ДПС, че не е готово нито да участва в управлението, нито да се яви на избори. В това отношение идеята, че думите на г-н Доган подлежат на тълкувание е застъпвана от негови поддръжници, а аз не съм между тях.

- Но той можеше да каже това само пред своите, а не да го прави публично достояние, очевидно искаше да даде някакъв знак. И към Борисов...

- О, да. Той винаги е имал афинитет към подобен тип политически знаци. Същественият въпрос е, че ДПС много ясно и отчетливо от създаването на това управление заявява, че не е срещу него по принцип, а иска да отстрани "Обединени патриоти", за да участва то в управлението. Това е съвсем различна политическа геометрия.

- А струват ли ви се реалистична възможността за разпад на коалицията на фона на последните трусове, вицепремиерът Валери Симеонов реагира доста остро срещу самия премиер?

- Не виждам толкова сериозни трусове. Очевидно е, че това е трудна коалиция, тъй като говорим за "Обединени патриоти", но всъщност те са три отделни политически партии и след предизборната коалиция няма организационно действие, което да ги възпроизведе в единен субект. Това са три различни партии, които запазват и се опитват да запазят относителната си самостоятелност, всяка със собствените си ресурси и възможности.

Освен всичко останало, много важно е да се върнем към дизайна на споразумението за създаването на управленската коалиция с ГЕРБ, тъй като четирите партии са постигнали съгласие да гарантират мнозинство само по темите от управленската програма. По всички други теми всяка от тях може да отстоява различна позиция. Така че това е формат, в който колкото и да изглежда, че има трусове, в крайна сметка не би могло да се стигне до сериозни такива.

- Някои анализатори обаче прогнозират, че след Европредседателството може да се стигне до предсрочни избори. Вие виждате ли ги като възможни?

- Много зависи от това колко агресивни ще бъдат опитите за компрометиране на страната в този период. Те започнаха още миналата година, в първите дни на тази година. По всичко изглежда, че тъй като няма видима алтернатива, няма политически субект, готов да поеме управлението, цялата енергия ще бъде насочена към противопоставяне на правителството по всички теми. Опозицията ще използва председателството на Съвета на ЕС като сцена, на която се опитва да покаже, че съществува, но нищо повече. 

Важно е по какъв начин тези близо 1500 души, които всъщност ще осигурят провеждането на всички работни срещи, преговори и постигане на съгласие, ще свършат работата си. В края на юни ще имаме по ясна картина дали този период е допринесъл за консолидирането на мнозинството или е откроил по-дълбоки вътрешни разделителни линии.

- Може би, дори да има такива, този път Борисов на всяка цена ще иска да изкара целия си мандат, след като два пъти не можа...

- Аз не смятам, че това е определящо в случая. Онова, което е по-важно, е какво ще е състоянието на страната. Ако се запази относително добрата макроикономическа стабилност, големият въпрос е доколко хората ще имат усещането в средата на годината, че тези резултати се отразяват върху собствения им живот. Но след добре проведен подобен период не очаквам незабавно да възникне сериозна политическа криза. Ако това стане, ще е в рамките на този период, а не след него.

Стои открит и въпросът за това към какъв модел на управление ще се ориентира страната, защото да направим поредните предсрочни избори, в които да възпроизведем същата конфигурация от политически субекти няма сериозен смисъл. Поне засега смислена управленска алтернатива не възниква и това е сериозен проблем. БСП няма цялостна концепция, БСП се движи изключително хаотично и агресивно по терена, изважда непрекъснато нови и нови теми и в момента, в който ги изважда, ги изоставя.

А извънпарламентарните политически сили се намират в доста разпиляно състояние и очевидно не могат да се ориентират в пространството, така че поне засега не възниква нещо, което би могло да спечели доверието на мнозинството избиратели.

- Но ДСБ и "Да, България" заговориха за обединение, не е ли това поне шанс този път да влязат в парламента, където отново да има дясна политическа сила?

- Обединението е най-разрушителното нещо в десния политически спектър - именно под маската на обединение дясното се руши систематически. Проблемът е, че поредни поколения политици в тези партии не разбират същността на дясното - десните избиратели не искат, подобно на левите, да видят всичките си партии на едно място, това е левичарски рефлекс - всички да са заедно. Десните искат свое ясно представителство.

Онова, на което трябва да се научат политиците, които искат да правят дясна политика, е да работят помежду си добре - всеки от тях може да представлява собствените си избиратели, но и да е в състояние да координира действията си с останалите. А виждаме точно обратното - непрекъснато призиви за обединение, които в крайна сметка систематично ограничават влиянието на дясната политика. Там не възниква сериозен политически проект, да не говорим, че продължават да се движат в едно двуизмерно пространство, в което или си с ГЕРБ, или с БСП. Това е игра с нулев резултат, в която нулата остава за тях. Политиката е нещо много по-сложно и противопоставянето срещу ГЕРБ прави неразличима дясната критика от агресивната пропаганда на БСП.

- На фона на всичко това, каква е вашата прогноза - каква ще е 2018 година за България?

- 2018 година е много важна от гледна точка на мястото на България в ЕС, за мен това е най-големият залог. Качеството на българската интеграция трябва да бъде преосмислено. Имаме реалния шанс да преосмислим присъствието си в ЕС през собствените си интереси и да направим това видимо. Има всички необходими предпоставки България най-после да започне да се движи в европейското пространство не като страна кандидат, а като активен субект в процеса на евроинтеграция.

За да бъде постигнато това обаче, трябва да престанем да мислим европейската политика като външна политика, тя трябва да  бъде максимално синхронизирана с вътрешната ни политика. Трябва да забравим, че Брюксел казал едно или друго и да търсим по какъв начин общият европейски процес съвпада с вътрешните ни интереси. В края на годината ще можем да кажем дали България има шанс да се позиционира по различен начин в ЕС.