13:53 | 02.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Президентът Картър стана жертва на Орловия нокът, но човекът Джими остана в историята като Миротвореца

Той държи да го наричат с малкото му име, посредничи за мира между Израел и Египет от Кемп Дейвид, отказва да започне война с Иран. Какво още?

Снимка: Getty Images

Президентът Картър стана жертва на Орловия нокът, но човекът Джими остана в историята като Миротвореца

13:06 | 30 декември 2024 | Автор : Елза Тодорова 23 10967 Снимка: Getty Images

"Не съдя и не критикувам никого, просто никога не съм се стремял да бъда богат."
Още по темата
На 100 години почина бившият американски президент Джими Картър
Световните лидери изразиха съболезнования след смъртта на Джими Картър
Джо Байдън обяви 9 януари за национален ден на траур в памет на Джими Картър

Това казва бившият американски президент Джими Картър, когато след края на мандата си в Белия дом се връща в ранчото си за 167 000 долара в малкото провинциално градче Плейнс. Там той остава и когато по-късно е диагностициран с онкологично заболяване, прогнозата от което е седмици живот. За изненада на лекарите Картър, който всяка вечер чете Библията, живее до 100-годишна възраст. За да напусне този свят през декември 2024 г.

Снимки от живота на Джими Картър ВИЖТЕ ТУК >>>

"Неуморните усилия за намиране на мирни решения на международните конфликти" му носят Нобелова награда за мир по-късно, а по повод отличието The New York Times пише за него: "Джими Картър е може би най-интелигентният, трудолюбив и достоен човек, заемал Овалния кабинет през 20 век".

Макар да е критикуван, че е уронил престижа на великата сила, като е отказал да предприеме военни действия срещу Иран, управлението му е "по-последователно, отколкото повечето си спомнят", допълва изданието.

Той налага и модата държавни лидери да бъдат наричани с малкото им име: "Аз съм обикновен фермер, повече съм свикнал с Джими".

В историята остава като първият американски президент, доживял до 100 г. Но далеч не само.

Преди Белия дом

Джеймс Ърл Картър-младши е роден на 1 октомври 1924 г. в малко провинциално градче с 600 жители - Плейнс в щата Джорджия. Той е най-голямото от четири деца. Баща му развива семеен бизнес с фъстъци, а майка му Лилиан е дипломирана медицинска сестра.

Баща му Джеймс Ърл е уважаван фермер и бизнесмен. Баща и син имат сложни отношения, белязани както любов и уважение, така и от противоречия и различни възгледи. Джеймс Ърл е строг, но справедлив баща, който възпитава в сина си силна работна етика и уважение към традиционните ценности. Това по-късно ще се окаже решаващо за решенията на Картър-младши.

В гимназията той е баскетболна звезда. Включва се в много училищни и читалищни съвети, като своеобразна подготовка за Овалния кабинет.

Прекарва седем години в американския флот, през което време се жени за Розалин - приятелка на сестра му. От 1946 г. личният му живот е неразривно свързан с неговата съпруга. Двамата имат четири деца. Розалин е не само негова любима, но и близък съветник и партньор в много от неговите политически и обществени инициативи. Тяхната връзка е давана като пример за трайна любов, основана на взаимно уважение и подкрепа.

Родният град на Картър

Снимка: Gettyimages

Смъртта на баща му Джеймс Ърл от рак на панкреаса е неочакван удар за младия Джими, който тогава служи в подводния флот. Загубата на баща му го принуждава да преосмисли живота си и да вземе решение, което ще промени хода на съдбата му - той напуска флота, за да се върне в Плейнс и да поеме семейния бизнес. След една провалена реколта, последвалият опит е успешен за бъдещия президент, а освен това развива и собствен бизнес със семена и селскостопански доставки.

Това връщане в Плейнс за Картър не е лесно. Той е амбициозен млад мъж с перспективна кариера във флота, но чувството за дълг към семейството му надделява. Завръщането в Плейнс е и завръщане към корените му, към ценностите, които баща му е възпитал в него. Този период от живота му оформя неговия характер и го подготвя за бъдещото му политическо поприще.

Смъртта на баща му не само променя житейския път на Картър, но и оказва влияние върху политическите му възгледи. Стремежът към социална справедливост, грижата за нуждаещите се и търсенето на мирни решения на конфликти - всички тези теми, които доминират в политиката му, могат да бъдат свързани с възпитанието му и близките му отношения с баща му, чиято загуба го научава на състрадание и смирение.

Джими Картър и бъдещата първа дама, научавайки резултата от президентските избори в САЩ през 1976 г.

Снимка: Getty Images

След това обаче съдбата му готви и покоряване на Белия дом. Това започва със спечелени избори през 1962 г. - за Сената на щата Джорджия. Четири години по-късно се кандидатира за губернатор, но губи от Лестър Мадокс. През 1970 г. отново се кандидатира за губернатор на Джорджия и този път печели.

През 1974 г. служи като председател на кампанията на Демократическата национална комисия за изборите за Конгрес. В края на същата година официално обявява кандидатурата си за президент на Съединените щати.

Като губернатор на Джорджия той играе основна роля в създаването на местния детски център в родния град Плейнс. За навършването на 100 г. на Картър местни разказват пред Франс прес спомени с него. "Вместо да казва какво ще направим, той иска чуждото мнение", споделя една от съгражданките му, работила с него по домовете за бедни, за които ще стане дума по-долу.

Соларни панели върху Белия дом, разговори край камината, исторически договор

Джими Картър печели президентските избори през 1976 г., след като започва кампанията си като малко известен губернатор на родния си щат с един мандат. Изненадващото му представяне на изборите в Айова утвърждава малкия щат в Средния Запад като епицентър на президентската политика.

Възпитаник на Военноморската академия и офицер от военноморския флот, Картър печели в немалка степен благодарение на обещанието си никога да не лъже електората, уморен от войната във Виетнам и скандала "Уотъргейт", довел до оставката на президента Ричард Никсън през 1974 г.

По време на своето управление Джими Картър превръща правата на човека в основен акцент на американската политика и критикува авторитарни режими в страни, възприемани за партньори и съюзници на САЩ.

"Казвам ви съвсем откровено", заявява той в речта си при встъпването в длъжност, "че времето на расовата дискриминация свърши". И на практика го изпълнява, като се грижи афро-американци да бъдат назначени на държавни длъжности и назначава жени на ключови позиции в своята администрация.

Той се бори да защити (неуспешно) и поправка за равни права към конституцията на САЩ, която би обещала правна защита срещу дискриминация, основана на пола. Трудно му е обаче да балансира силната си християнска вяра с либералните си инстинкти, когато става дума за закона за абортите, отбелязва BBC. Въпреки че подкрепя правата на жените да прекъсват бременността, той отказва да увеличи финансирането, за да направи това възможно.

Картър изпраща дъщеря си Ейми, най-малкото от четирите деца, в държавно училище, което исторически се смята за "черно", в разгара на борбата на афроамериканците за техните права. В началото на седемдесетте това е равносилно на взривяване на бомба. Единственият президент, който прави същото и изпраща детето си в държавно училище, е Теодор Рузвелт през 1902 г.

И преди това, докато все още е губернатор на родния си щат Джорджия, Картър наема жена, излежала присъда за убийство, като детегледачка на тригодишната си дъщеря.

Опитът на Картър от Голямата депресия и твърдата баптистка вяра са в основата на политическата му философия.

Управлението му започва на фона на тежка икономическа ситуация, характеризираща се с инфлация, ръст в цената на горивата и цялостен ценови шок. Опитите на Картър да контролира инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти задълбочават проблема.

По време на неговия мандат американската икономика изпада в състояние на стагфлация - рядко срещано явление, което включва едновременно висока инфлация, висока безработица и нисък икономически растеж.

Остава в историята на САЩ като един от първите международни лидери, които взимат сериозно изменението на климата. Картър носи дънки и пуловери в Белия дом и намалява отоплението, за да пести енергия. Той инсталира и слънчеви панели на покрива, които по-късно са свалени от наследника му Роналд Рейгън. Освен това е първият американски президент, изявил подкрепата за алтернативни и екологични горива. Застъпва се и за енергийната независимост на САЩ и намаляването на зависимостта от вноса на петрол.

В първия си пълен ден на поста той помилва стотици хиляди мъже, които са избегнали служба във Виетнам - или като са избягали в чужбина, или не са се регистрирали в местната наборна комисия. Един републикански критик, сенатор Бари Голдуотър, описва решението като "най-позорното нещо, което президент някога е правил". Самият Картър признава, че това е най-трудното решение, което е вземал на поста.

Има запазена марка - "разговори край огнището", от които се излъчва спокойствие. Този подход обаче изглежда твърде неформален, докато проблемите се трупат. Докато американската икономика изпада в рецесия, популярността на Картър започва да пада.

Той се опитва да убеди страната да приеме строги мерки, за да се справи с енергийната криза, но се сблъсква с яростна опозиция в Конгреса. Плановете му за въвеждане на универсална здравна система също се провалят в законодателната власт, докато безработицата и лихвените проценти скачат.

Джими Картър заема специално място в американския политически пейзаж, тъй като управлява кризата с американските заложници в Иран в периода 1979-1980 година.

Миротвореца

Едно от най-големите му постижения е успешното посредничество между Израел и Египет и подписването на договора от Кемп Дейвид - първият мирен договор между Израел и арабска държава, с който Египет признава Израел, а Израел се съгласява да се изтегли от Синайския полуостров.

Джими Картър, израелският министър-председател Менахем Бегин и египетският президент Мохамед Ануар ал Садат по време на мирните преговори в Кемп Дейвид, Мериленд през 1978 г.

Снимка: Getty Images

Известни като споразуменията от Кемп Дейвид, те слагат край на десетилетия военни действия между двете страни. Картър играе ключова роля в преговорите, посрещайки премиера на Израел Менахем Бегин и президента на Египет Ануар Садат в Кемп Дейвид, президентската резиденция в Мериленд, за двуседмични разговори. Неговата настойчивост и търпение са от решаващо значение за постигането на историческото споразумение.

Картър работи активно и по други миротворчески инициативи. Той посредничи в преговори за контрол на въоръженията със Съветския съюз, подписа договора SALT II, макар че той не беше ратифициран от Сената на САЩ. Картър също така поставя акцент върху човешките права в американската външна политика, критикувайки нарушенията на човешките права в страни като Чили и Аржентина.

Омиротворяващата насоченост на действията на бившия президент в над 80 страни (разрешаване на конфликти, насърчаване на демокрацията и икономическите възможности, превенция на заболяванията и решаване на социални проблеми) носи на Картър Нобелова награда за мир през 2002 г. Това кара дори критиците му да го нарекат най-успешният бивш президент на Белия дом в американската история.

Извън това, Картър продължава политиката на Ричард Никсън за "нормализация" на отношенията с Пекин. Той установява пълни дипломатически и търговски отношения с Китай. Сключва и договор за връщането на Панамския канал на Панама, което подобрява дипломатическите отношенията с Латинска Америка.

В края на 1979 година, няколко месеца след победата на Ислямската революция в Иран, студенти и религиозни активисти окупират американското посолство в Техеран. Те вземат 52 американски граждани за заложници.

Виж още 444 дни в плен - американската заложническа криза в Иран (архивни снимки и видео)

Кризата със заложници в Иран е една от причините за неговата загуба на изборите от Роналд Рейгън през 1980 г. На 4 ноември 1979 г., група ирански студенти нахлу в американското посолство в Техеран и взе 52 американски дипломати за заложници. Тази драматична ситуация продължава точно 444 дни - до деня на инаугурацията на Рейгън - 20 януари 1981 г.

Неуспешният опит за освобождаване на заложниците през април 1980 г., известен като операция "Орлов нокът", сериозно подкопава доверието в лидерството на Картър. Загиват осем американски военнослужещи, а хеликоптерите, използвани в мисията, се разбиват в пустинята.

Критикуван, че е отказал да предприеме военни действия срещу новооткрития враг Иран, Картър казва: "Ние не хвърлихме бомби, не започнахме война и все пак успяхме да постигнем целите си".

Той често се сблъсква с критики не само от Републиканската партия, но и от собствената си Демократическа партия заради липсата на ясна визия и способност да вдъхновява доверие у избирателите. Президентът често говори за "моралната криза" на Америка, което някои интерпретират като песимизъм.

На този фон се откроява огромен контраст с харизматичния му съперник Роналд Рейгън, който обещава "да направи Америка отново велика". Така на изборите през 1980 г. Рейгън го побеждава с голяма разлика.

След като излиза от Белия дом Джими Картртър и жена му се връщат в Плейнс в ранчото, оценено на 167 000 долара. За сравнение, през 2017 г. бившият президент на САЩ Барак Обама купува имение във Вашингтон за 8,1 милиона долара.

В продължение на много години Картър преподава в неделното училище на баптистка църква в родния си град Плейнс. Желаещите да го слушат са много, поради което енориашите биват помолени да резервират места предварително.

В политически план години наред след поражението на доскорошния президент на изборите демократите го избягват. Едва през последните изборни цикли той се радва на връщане на вниманието към него, като през 2020 г. го посещават няколко кандидати за президентския пост от Демократическата партия, а през 2021 г. - и президентът Джо Байдън, който през 1976 г. е първият американски сенатор, подкрепил кандидатурата на Картър за Белия дом.

До последно Миротвореца не спира да се вълнува от политиката, макар като през ноември на изборите в САЩ той гласува по пощата за Камала Харис, въпреки че в родния град на Картър преобладават белите американци евангелисти, което подсказва победа на Тръмп.

Филантропска дейност

След края на мандата си Джими Картър се посвещава на защита на човешките права, световния мир и много благотворителни каузи.

Година след като губи изборите за втори мандат, той създава "Центърът Картър". Нестопанската неправителствена организация е основана през 1982 г. заедно с бившата първа дама Розалин Картър, като двамата си партнират с университета "Емори" "за насърчаване на мира и здравето по света".

От 1984 г. благотворителната му фондация се присъединява към строителните работи на Habitat for Humanity - международна неправителствена организация, която помага на хора в трудни ситуации, предимно бездомници или много бедни семейства, да ремонтират или построят семпли жилища на достъпни цени - със собствените си ръце и с подкрепата на доброволци и специалисти.

В продължение на 35 години Джими и Розалин Картър помагат за ремонта на над 4300 домове за хора с ниски доходи в 14 държави и привличат хиляди доброволци, след които и известни личности, към проекта Carter Work Project. Според Националния център по проблемите на бездомността и бедността, между 2,5 милиона и 3,5 милиона американци спят в приюти, общежития за социално слаби и други места, които не са предназначени за живеене.

2018 г. - Строителните дейности на домове за бездомници

Снимка: АР/БТА

Усилията му са инвестирани и в "голямата тройка", борбата с ХИВ, СПИН и малария. Когато The Carter Center решава да унищожи опасния паразит - гвинейския червей, в света с него са заразени 3,5 милиона души. През последните години случаите намаляват до малко над 1500 в цяла Африка, предимно в Южен Судан. Центърът се бори още и с речна слепота, трахома и елефантиаза.

До последно той посредничи в избори, работи за изкореняване на болести и се бори за решаване на конфликти в различни части на света, от Латинска Америка до Африка.

Здраве

Един от интересните моменти от живота на Картър е, че като президент той няма личен готвач. Съпругата му Розалин, която е строг диетолог, готви много добре и се грижи за менюто на семейството. Именно на нейните гозби Картър отдава доброто си здраве.

През 2015 г. обаче е диагностициран с меланом, разсейките от който са и в мозъка и черния му дроб. Поради напредналата възраст, той решава, че шансовете за оцеляване са минимални и може би му остават няколко седмици живот. Тогава Картър не влиза в хоспис, решавайки да изкара оставащото му време у дома.

Но Картър се възстановява. Приема това като знак, че Бог го моли да върне доброто - да помогне на другите да живеят по-добър живот.

"Разбира се, че се молих. Не молих Бог да ме остави жив, молих Го да ми даде правилното отношение към смъртта. И изпитах невероятно спокойствие. От този момент най-накрая повярвах в живота след смъртта."

2019 г. - Джими Картър със съпругата, след като си наранява окото, но решава да отиде на строителната площадка

Снимка: АР/БТА

През октомври 2019 г. 95-годишният тогава Джими Картър пада в дома си и наранява сериозно окото си, заради което получава 14 шева. Вместо да се възстановява спокойно в дома си, той хваща Розалин за ръка и двамата отиват на строителната площадка, където заедно с Habitat for Humanity строят къщи за бездомници. "Сега това е приоритет за нас", казва той на онемелите лекари.

Истинските проблеми за него започват след смъртта на спътницата му Розалин. Тя напуска този свят на 19 ноември 2023 г. През същата година се влошава и състоянието на Джими Картър, който изкарва последите 19 месеца в хоспис.