След 8-дневни церемонии: САЩ изпращат Джими Картър във Вашингтонската катедрала
На 9 януари всички американските правителствени служби и изпълнителни агенции ще останат затворени в знак на почит към бившия президент
Държавното погребение на бившия американски президент Джими Картър, който почина снощи на 100-годишна възраст, ще се състои на 9 януари във Вашингтонската национална катедрала, съобщи в. "Ню Йорк таймс".
Президентът Джо Байдън обяви 9 януари за ден на национален траур и издаде изпълнителна заповед, с която нареди американските правителствени служби и изпълнителни агенции да останат затворени на този ден в знак на почит към бившия президент Джими Картър, починал вчера на 100-годишна възраст, предаде Ройтерс.
Байдън ще произнесе реч на държавното погребение, а преди това в продължение на осем дни ще има траурни церемонии в Джорджия и във Вашингтон, допълва сп. "Таймс".
Тленните останки на Картър ще бъдат пренесени с кортеж от родния му град Плейнс, щата Джорджия, за да бъдат положени в президентския център "Картър" в Атланта. Те ще останат там в събота и неделя, след което ще бъдат транспортирани до Вашингтон на 6 януари, за да бъдат изложени за поклонение в сградата на Конгреса на Капитолийския хълм. След опелото във Вашингтонската национална катедрала, тленните останки на Картър ще бъдат върнати в Джорджия, където ще бъдат погребани.
Джими Картър, който отпразнува своя едновековен юбилей на 1 октомври 2024 г., издъхна вчера в дома си в град Плейнс, щата Джорджия.
Носител на Нобелова награда за мир Джими Картър заемаше специално място в американския политически пейзаж, помрачен от кризата с американските заложници в Иран, която беляза края на единствения му мандат.
В продължение на 444 дни около петдесет американци бяха задържани, след като радикални ислямисти щурмуваха посолството на САЩ в Техеран. През април 1980 г. военна операция с хеликоптери, която е организирана, за да ги освободи, завършва с пълен провал. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., в деня на встъпването в длъжност на президента Роналд Рейгън.
След като през 1981 г. той отстъпи властта след тежкото си поражение на изборите в САЩ от републиканеца Роналд Рейгън, демократът Картър, често осмиван за грешките си и за голямата си наивност, както биха казали многобройните му критици, дълго време беше парий в собствената си партия, което го направи мишена за карикатуристите.
Повече от три десетилетия след оттеглянето му от Белия дом обаче постепенно се очертава един по-нюансиран образ на Картър. Това стана благодарение на единодушно признатата му работа като бивш президент, така и на преоценката на някои от постиженията му през трудния период, през който той управляваше, на първо място споразуменията мир между Израел и Египет.
Представител на новото поколение американски мъже от Юга, по-толерантни и по-прогресивни по расовите въпроси, Джими Картър ще бъде запомнен и като американския президент, който постави защитата на правата на човека в центъра на своята дипломация.
Джими Картър се оказа силен в способността си да влезе в новото си амплоа след напускането на американската столица. Дотолкова, че той с неговата широка, заразителна усмивка често е наричан, не без ирония, "най-добрият бивш президент" в историята на САЩ.
Когато напусна поста си през януари 1981 г. на 56-годишна възраст, Картър, който е страстен защитник на демокрацията и социалната справедливост, започна нова глава в живота си с неподправена енергия.
Начело на създадения от него "Център Картър" в Атланта той наблюдава десетки избори по целия свят. Неуморен пътешественик, той може да бъде видян навсякъде: в Мексико, Перу, Никарагуа и Източен Тимор. В Хаити, Кипър и Северна Корея той предлага услугите си на добра воля и е неуморен ентусиаст, дори ако резултатите понякога са спорни.
През 2002 г. Картър е удостоен с Нобелова награда за мир за "десетилетните си неуморни усилия за насърчаване на мирното разрешаване на международните конфликти и за развитието на демокрацията и правата на човека".
През август 2015 г. Джими Картър започва лъчетерапия за лечение на тумори в мозъка си.
По този повод той обобщава своята изключителна кариера с прости думи: "Президентството, разбира се, беше върхът на моята политическа кариера [...], но животът ми след напускането на Белия дом в личен план беше по-пълноценен".
По време на тържество в началото на ноември в баптистката си църква в малкия град Плейнс, щата Джорджия, където е роден и е живял през по-голямата част от живота си, той си спомня за този епизод с голямо спокойствие и малко хумор.
"Мислех си, разбира се, че ще умра много бързо. Молех се. Не помолих Бог да ми позволи да живея по-дълго, но го помолих да ми даде достойно поведение пред лицето на смъртта. И осъзнах, че съм напълно смирен пред лицето на смъртта".