Запитан след като получаваме от ЕС 7 млрд. лева, трябва ли да дадем същите пари за руска атомна централа, Дончев отговори, че средствата от ЕС са кохезионна политика за развитие, а АЕЦ "Белене" е търговия и между двете неща няма връзка, предаде Дарик.

„Решението относно "Белене" е абсолютно национално решение в сферата на търговията. Това е национално решение, което няма пряка връзка с използването на средствата от ЕС. По-интересният въпрос е имаме ли право да решаваме дали да има такава електроцентрала или не", допълни Дончев. Въпросът за самата електроцентрала не е въпрос сам по себе си, огромно значение имат пазарните възможности за износ на електроенергия и за потребление. "Централата не е национален паметник, та да се радваме, че имаме още една електроцентрала", поясни Дончев. На въпрос защо трябва държавната компания на България да дава пари за централа, Дончев отговори, че не бива да се забравя, че дори и инвеститорът да е частна компания, една голяма доза от риска остава тук.

"Държавата ни носи всички рискове от едно ядрено съоръжение, а и конюнктурата по инвестиции на ядрените съоръжения едва ли е най-добрата през последните седмици", подчерта Дончев. Министър Дончев добави, че ако страната ни инвестира в енергийна ефективност, това е много добра алтернатива на нова мощност.

За скандала с директора на НЕК Красимир Първанов и затова, че той подписа споразумение с руската страна за АЕЦ "Белене", Дончев коментира, че очевидно има комуникационен проблем, който не би трябвало да се случва на такова ниво. Мисля, че, целият кабинет е обединен в това да се случи най-добрият за България сценарий, категоричен бе Дончев.

В „Седмицата" по Дарик радио министър Томислав Дончев каза още, че окрупняването на административните области ще доведе до по-добра координация и ще доближи системата до хората и евросредствата. До 2014 година трябва да заработят шест междинни звена за разпределение на европейските фондове, добави Дончев. 

На въпрос трябва ли държавата да покрие глобите на общините по европроекти, Дончев отговори, че не се говори за глоби, а за финансови корекции. "Глоба е наказание за виновно поведение, а финансовата корекция е когато има някакво изкривяване, което трябва да се коригира", уточни Дончев. Той каза, че разследващи действия не са необходими. "Поводите за финансовите корекции могат да са няколко основни вида. 98% от случаите са свързани с процедурите по Закона за обществените поръчки. Тук голямата драма е дискриминацията или ограничаването на свободната конкуренция", заяви още Дончев.