Този ход ще окаже натиск върху оспорваната ядрена програма на Техеран, като прекъсне главния й източник на външни приходи, отбелязват световните агенции, предаде БТА.

За да защитят обаче европейската икономика, която се бори срещу дълговата криза, правителствата се съгласиха да въведат на етапи ембаргото и да дадат на страните със съществуващи договори с Иран време до 1 юли 2012 г, за да ги прекратят.

На срещата на външните министри в Брюксел бе постигнато също съгласие да се замразят авоарите на централната банка на Иран и да се забрани търговията със злато и други ценни метали с банката и други държавни институции, казаха европейски служители.

Високопоставен член на иранския парламент каза днес, че Ислямската република ще затвори входа към Персийския залив, ако нови санкции блокират износа й на петрол.
"Ако Западът се откаже от купуване на ирански нефт, ние ще го продаваме на неевропейски страни. Ако ще се сблъскаме с проблеми за реализиране на нефта на световния пазар, несъмнено ще блокираме Ормузкия проток. И тогава САЩ, които продължават авантюристичната си политика към Иран, дори със съдействието на всичките си съюзници, няма да могат да го разблокират, каза Мохамад Коусари, заместник-председател на парламентарната комисия по национална безопасност и външна политика", цитиран от ИТАР-ТАСС.

Русия ще се стреми към възобновяване на преговорите на международната общност с Иран, заяви министърът на външните работи Сергей Лавров, помолен да коментира решението на ЕС да наложи ембарго върху иранския петрол.
"Очевидно е, че в този случай има открит натиск и диктат, чиято цел е да "накаже" Иран за неотзивчивото му поведение. Това е дълбоко погрешна политика, както неведнъж сме казвали на нашите европейски партньори. Под подобен натиск Иран няма да направи каквито и да е отстъпки или корекции в своите политики" - тава се отбелязва в официалното становище на руското външно министерство.

Западните страни се надяват по-строгите санкции, които доближават ЕС повече до позициите на САЩ, да принудят Иран да намали или да спре ядрената си дейност. Според Европа и САЩ тя има за цел разработване на ядрени оръжия. Иран твърди, че програмата му за обогатяване на уран е само с мирна цел.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън каза, че иска финансовите санкции да убедят Техеран да се върне на масата на преговорите със Запада. "Искам натискът на тези санкции да доведе до преговори", каза тя пред репортери преди срещата на министрите на външните работи в Брюксел.

В края на декември Техеран заплаши да затвори Ормузкия проток, през който преминава около 40% от нефта, пренасян с танкери, ако западните страни наложат ембарго върху износа на ирански петрол. Ормузкият проток е разположен при южните брегове на Иран и е от голямо стратегическо значение, тъй като съединява Персийския и Оманския залив.

От 1 декември ЕС замрази авоарите на 180 ирански компании и физически лица заради ядрената програма на Техеран.
Малко по-късно от САЩ обявиха, че са прибавили 10 от тези компании, регистрирани в Малта, към черния си списък с иранските фирми, с които е забранено да се прави бизнес. От Вашингтон предупредиха, че ако американски гражданин встъпи в делови отношения с тези фирми, той ще бъде даден на съд.