Дали обаче майката на всички международни организации – ООН – е готова да има ръководител дама?

Изглежда отговорът на този въпрос ще стане ясен чак към края на годината, когато на 71-годишния южнокореец Бан Ки Мун се полага да отстъпи поста генерален секретар, на който завършва втори мандат.

Отсега обаче е в ход силен натиск на освободеното от него място да бъде назначена дама. Предлагащите това казват, че издигането на първата жена генерален секретар на ООН ще прати послание за равноправие, което ще отекне по цялото земно кълбо.

„За жените на планетата това ще бъде такъв чудесен символ, възможностите пред тях ще направят огромна крачка напред”, каза проф. Джийн Кресно, която е председател на организация, действаща за такъв избор.

Нова процедура

Ключовете към офиса на генералния секретар държи изпълнителният орган на ООН – Съветът за сигурност. Защото според устава на ООН той има отговорността да препоръча кандидат на Общото събрание, което пък ще гласува, за да „назначи” новия ръководител.

Това означава, че се очаква страните постоянни членки - по-специално САЩ и Русия, да упражнят значително влияние и натиск в месеците, докато Съветът излезе с препоръка. Този процес вероятно ще започне в края на юли и ще завърши в началото на септември.

Но в предстоящата смяна има и нова, „абсолютно революционна” особеност. Тя – каза Кресно - се яви, след като членове на Общото събрание информираха Съвета за сигурност, че „искат силен глас в избирането на следващия генерален секретар”.

Това доведе до оформянето на процедура в която страните членки могат да посочват кандидати. И предвещава евентуална съществена промяна спрямо „винаги потайните срещи между постоянните членове на Съвета за сигурност”, по думите на Кресно.

Идеята, че е настъпил моментът жена да води ООН, има значителна подкрепа в много щабове, а организирана съпротива срещу нея още не се е проявила.

Три жени от 7 кандидати

В писмо, пратено до постоянните представители на 193-те страни, които ще участват в сесията на Общото събрание през декември, изрично се препоръчва номиниране на кандидати от двата пола.

„Страните членки, убедени в необходимостта да гарантират на жените и мъжете равни възможности за достъп до ръководни позиции, са насърчени да предлагат жени, както и мъже за поста генерален секретар”, се казва в писмото.

Засега има седем официални кандидати, включително три жени. Те са бившият македонски външен министър Сърджан Керим, Весна Пушич, която е бивш външен министър на Хърватия, външният министър на Черна гора Игор Лукшич, бившият словенски президент Данило Тюрк, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова от България, бившият външен министър на Молдова Наталия Герман и португалецът Антониу Гутериш, който беше Върховен комисар на ООН за бежанците.

Няма обаче официален краен срок за номинациите и някои наблюдатели казват, че по-късни включвания биха могли съществено да променят надпреварата. Например някой от калибъра на Хелън Кларк, която е администратор на Програмата на ООН за развитие и бивш министър-председател на Нова Зеландия.

"Артефактът" ротация

Бокова в момента е смятана от много наблюдатели за водеща в надпреварата – едновременно защото е високо квалифицирана жена и защото идва от Източна Европа. Този произход й помага поради практиката на "регионална ротация", датираща от мандата на египтянина Бутрос Бутрос Гали (1992 - 1996).

Руският посланик в ООН Виталий Чуркин вече даде да се разбере, че страната му предпочита практиката да продължи, казвайки миналата есен, че Москва подкрепя избора "жена от Източна Европа" да бъде генерален секретар *.

Но Томас Пикеринг, който е бивш постоянен представител на САЩ в ООН, каза, че има растяща съпротива против идеята за ротация.

"Много хора, включително аз, смятат, че регионалната ротация е по-скоро артефакт от миналото, отколкото нещо, важно за бъдещето – каза той. – Предполага се, че генералният секретар представя всички райони по света и действа по начин, който е над регионалните тенденции, местните или идеологическите тенденции".

Но колкото и да натежи - или да не натежи „регионалната ротация”, се очаква САЩ енергично да настояват за кандидатура на жена. Това каза Естер Бримър, бивш помощник-държавен секретар в администрацията на Обама, а сега професор по международни отношения в университета „Джордж Вашингтон”.

„Ролята на жените в дипломацията беше много важна за тази администрация – и за работата на тази администрация в ООН”, каза тя.

А проф. Кресно смята, че сега и историческият момент е подходящ.

„Може би преди 10 или 20 години не би се получило, тъй като на жените по света беше нужно време да доизградят своите позиции до степен уверено да заемат ръководни места – аргументира се тя. – Но вече не може да се твърди, че няма квалифицирани жени. Имаме канцлери, министър-председатели... Има толкова много талантливи хора, от които да се избира.”

Организацията, която Кресно води, няма да подкрепи конкретен кандидат.
Тя обаче е събрала списък от 39 способни жени, подходящи за поста. Има идея за всяка от тях, която би посетила Ню Йорк в близките месеци, да бъдат организирани и публични прояви.

Пред труден компромис

Ролята на Русия в процеса на този подбор е по-трудна за разшифроване, но много експерти казват, че всеки кандидат, който е критикувал нейната външна политика, ще се натъкне на голямо препятствие.

„Мисля, че е малко вероятно Русия да подкрепи кандидат, който явно се противопоставя на президента Путин или на политическите й действия в последните години”, каза Розмари ДиКарло, която беше зам.-посланик в ООН при президента Обама.

ДиКарло смята, че да се намери кандидат, приемлив и за Русия, и за САЩ, ще бъде особено трудно в сегашния период поради сложните отношения на двете страни.

Ще изискват „доста дискусии” и „голяма доза компромис”, за да се подбере човек, който да удовлетвори всички страни, каза тя.

Кандидатурата на Бокова илюстрира нейното мнение.

Русия по-рано беше споменала Бокова като кандидат, когото би могла да приеме.

Но ЮНЕСКО взе някои оспорвани решения по времето, в което българката е на кормилото. Сред тях е предоставянето на пълноправно членство на Палестина, ход който подтикна САЩ спре своето финансиране за организацията.

Това би могло да доведе до вето на САЩ при номинацията, както се случи през 1996 г. Тогава Вашингтон отказа на Бутрос Гали втори мандат като генерален секретар заради критиките му против американските бомбардировки в Босна и отказа му да съкрати бюджета на ООН.

Нина Хрушчова, професор по международни отношения в САЩ и правнучка на бившия съветски премиер Никита Хрушчов, каза, че каквито разговори да текат зад кулисите, руснаците ще приемат процеса на подбор много лично.

„Руснаците обикновено са чувствителни за всичко – каза тя. – Поради големия размер на страната се е развила комбинация от забележителен комплекс за малоценност, съчетан с равно количество високомерие.”

Говорител на руската представителство в ООН не пожела да коментира за Ен Би Си дали Москва ще настоява следващият генерален секретар да дойде от Източна Европа, или изборът й ще бъде мотивиран от определени политики.

Не поясни много и говорител на мисията на САЩ. Той се ограничи да каже, че администрацията на Обама „търси най-изтъкнат кандидат, който да е привързан към принципите в Устава на ООН, но също така е способен да ръководи организацията в посрещането на днешните бърдо развиващи се предизвикателства и потребности”.
- - -
* „Новият генерален секретар трябва да е от страните членки на източноевропейската група“, заяви на 1 април 2016 г. външният министър на Русия Сергей Лавров, цитиран от "Фокус". Той поясни, че има пет регионални групи в ООН и „всички, освен източноевропейската, вече на различни етапи от съществуването на ООН са делегирали свои представители на поста генерален секретар“.

Превод: Николай Йорданов