"Файненшъл Таймс": Защо нарастващите връзки между Китай и Русия тревожат Запада

Посещението на Путин при Си може да покаже, че заплахите на САЩ са само пожелание

Снимка: АР/БТА

"Файненшъл Таймс": Защо нарастващите връзки между Китай и Русия тревожат Запада

Посещението на Путин при Си може да покаже, че заплахите на САЩ са само пожелание

23:13 | 16 май 2024 | Редактор : Денис Коробко 170 8304 Снимка: АР/БТА

През последните две години китайската подкрепа за Русия в конфликта в Украйна предизвиква сериозна загриженост сред западните правителства заради развиващите се отношения между двете държави, пише "Файненшъл Таймс".

Русия на Путин

Но преди две седмици официални представители на САЩ изразиха тревога относно тяхната сътрудничество в друга ключова зона на сигурността - моретата около Тайван.

"Наблюдаваме как Китай и Русия за първи път провеждат съвместни учения във връзка с Тайван... Ние признаваме, че това е място, където Китай определено иска Русия да работи заедно с него и не виждаме причина да не го прави", казва Директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс пред американските законодатели.

На САЩ се наложи да се адаптират към по-тясното сътрудничество между армиите на Китай и Русия, заяви директорът на Разузнавателната агенция на САЩ за отбраната Джефри Круз. Дори и руските и китайските сили да не могат да действат безпроблемно, "те със сигурност ще си сътрудничат и ние трябва да вземем това предвид в структурата на силите си и при планирането", смята Круз.

Коментарите отразяват колко дълбоки са станали военните отношения при управлението на Си Цзинпин и Владимир Путин, които се срещат в Пекин.

Военните връзки се развиват, като обхващат съвместни учения и сътрудничество в областта на противоракетната отбрана. И макар че Русия и Китай нямат договор за взаимна отбрана, какъвто САЩ имат със своите съюзници, според анализатори това не изключва военно сътрудничество със значително глобално въздействие.

"Не е необходимо да воюват физически заедно, за да бъдат ефективни в боен смисъл", казва Ориана Скайлър Мастро, професор в Института за международни изследвания "Фрийман Спогли" към Станфордския университет.

Програмата за съвместни учения, която руските и китайските сили провеждат от близо 20 години, се разшири значително от 2018 г. насам. Военните участват в националните стратегически учения на другата страна, провеждат редовни военноморски маневри и патрулиране със стратегически бомбардировачи. Повечето от съвместните военноморски и въздушни дейности се провеждат в близост до Япония, където стратезите с тревога наблюдават нарастващото военно сътрудничество на двете съседки.

Русия може да "предприеме подкрепящи военни действия в координация с китайските операции в Тайван", казва Йоджи Кода, бивш командир на японския флот за самоотбрана. Според него Япония трябва да е готова да задържи руския флот в Японско море, като блокира стратегически проливи.

Най-яркото доказателство за тайванската връзка се съдържа в съвместни учения като "Северно заимодействие 2023" - военновъздушни и военноморски учения, основани на отрезвяващия опит на Русия в Украйна, където Черноморският ѝ флот беше ударен от украински ракети за брегова отбрана. Успехът на Украйна да потопи руски военни кораби от брега беше христоматиен пример за "контролиране на морето от сушата", казва Лин Ин-юй, експерт по Китайската народноосвободителна армия в университета "Тамканг" в Тайпе, като посочва ракетите за брегова отбрана Harpoon, които Тайван получава от САЩ, и собствените противокорабни ракети на Украйна. "Това е точно ситуацията, с която биха се сблъскали китайските войски в случай на нахлуване в Тайван. Китайската армия трябва да се поучи от оперативния опит на руснаците", допълва той.

Професорът по национална сигурност и стратегически изследвания в университета "Къртин" в Пърт Алексей Муравьов казва, че Русия и Китай са на път да създадат комуникационни структури, необходими за водене на бойни действия рамо до рамо.

Според китайското министерство на отбраната двата военноморски флота използват специална съвместна система за командване и контрол по време на съвместни учения. Миналата година китайски и руски адмирали командваха маневри от борда на ескадрен миноносец на китайската Народноосвободителна армия.

Много западни анализатори смятат, че оперативната съвместимост между военните сили на двете страни е все още в начален стадий, и твърдят, че съвместните руско-китайски учения не означават планиране на съвместни бойни операции. Но дори и тази оценка да е вярна, руската подкрепа би могла да даде на китайските военни решаващо предимство в потенциален конфликт със Съединените щати.

Една от основните цели на руския президент Владимир Путин по време на посещението му в Китай ще бъде намирането на начини за свеждане до минимум на всякакви смущения в икономическия спасителен пояс, който Китай предоставя на неговия режим след инвазията в Украйна, пише "Файненшъл Таймс" в друг материал, посветен на срещата на руския президент със Си Цзинпин.

Забележително е, че по време на смяната на кабинета му в неделя ключовите служители за китайско-руските отношения останаха на местата си. Новият му министър на отбраната, Андрей Белоусов, е икономист с дълбоки връзки с китайското ръководство.

От февруари 2022 г. Пекин се превърна в най-големия пазар за руски нефт и газ, както и в ключов източник на внос. Той варира от невинни потребителски стоки до компоненти, които поддържат работата на военната машина. Тъй като доставките на китайски стоки с двойна употреба помагат на Кремъл да превъзхожда Украйна и Запада, оставяйки украинските защитници пред предимството на руската огнева мощ, сега Вашингтон се опитва да прекъсне този поток.

През декември Белият дом заплаши да наложи санкции на всяка банка, която извършва плащания за руската военна машина. По-рано тази година министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и държавният секретар Антъни Блинкен посетиха Китай и изложиха заплахите пред китайските лидери и финансови институции. Засега изглежда, че те са имали някакъв ефект. Китайският износ за Русия спадна с 15,7% през март и с 13,5% през април в сравнение със същия период на миналата година.

Надеждите обаче, че това окончателно ще реши проблема, са пожелателни. През последните две години руското и китайското правителство демонстрираха забележителна способност да се адаптират към ограниченията на САЩ. Посещението на Путин предоставя нова възможност за обсъждане на вариантите насаме, преди те да бъдат тихо приложени. Очаква се руският президент да бъде придружаван от опитен екип от централната банка и финансовото министерство, които са отговорни за стремежа на Кремъл да дедоларизира руската финансова система от 2014 г. насам. Техните смели ходове позволиха на страната да издържи на първоначалния шок от санкциите и след това бързо да промени финансовата си система от зависимост от долара и еврото към зависимост от юана.

През декември 2023 г. юанът е представлявал повече от една трета от разплащанията в руската търговия с чуждестранни партньори - от практически нула преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Депозитите в юани в Русия възлизат на 68,7 млрд. долара през 2023 г., надхвърляйки тези в долари. По данни на руската централна банка кредитирането в юани е нараснало близо четири пъти до 46,1 млрд. долара, главно благодарение на конвертирането на дълг от долари и евро в юани.

Русия и Китай използват местна инфраструктура за операции и клиринг на транзакции. След налагането на санкции през 2014 г. Русия създаде местен аналог на SWIFT, известен като Система за финансови съобщения на Банката на Русия (СФС), чието използване вече е задължително. Китай управлява своя собствена система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), в която понастоящем са включени около 30 руски банки. Въпреки че CIPS не може да се конкурира със SWIFT по обем, войната в Украйна подхранва нейното разширяване. Съобщава се, че дневните трансакции са се увеличили с 50% през 2022 г., а след това с още 25% през първите три тримесечия на 2023 г. CIPS не обработва само плащания между Китай и Русия. През април 2023 г. например Бангладеш го използва, за да плати на руската агенция за атомна енергия в юани за работата по атомна електроцентрала.

Но само това няма да предпази китайските банки от санкции, ако Вашингтон открие забранени транзакции. Следователно следващата стъпка за Москва и Пекин ще бъде създаването на сложна инфраструктура за клиринг на най-чувствителните плащания. Малко вероятно е това да включва някоя голяма китайска банка, интегрирана в световната финансова система, но някои от нейните 4500 регионални банки вече имат кореспондентски отношения с руски банки. Схемата за клиринг на проблемни плащания може да включва по-малки банки, които извършват трансакции само в националните си валути и използват само местна инфраструктура. Вероятно е участието на множество подставени дружества като посредници, включително от държави в Централна Азия и Персийския залив. Разбира се, такива транзакции ще са по-скъпи и ще отнемат повече време, но САЩ ще ги откриват и ограничават много по-трудно.

Засега, разбира се, подобни механизми могат да бъдат само единично решение. Рано или късно те вероятно ще бъдат открити от зорките очи на правителството на САЩ. Но използвайки руската икономика като гигантски пясъчник, китайските власти могат да усъвършенстват финансова инфраструктура, която да бъде използвана от други държави, търсещи противодействие на опитите на Вашингтон да превърне долара в оръжие.

ИЗБРАНО