Преди дни народният представител от ГЕРБ Емил Караниколов  заяви, че ще внесе  през новия политически сезон в Народното събрание Закон за защита на чистотата на българския език. Според  депутата през последните години в лексиката на българския език нахлули прекалено много чуждици, които правели неразбираема  речта за хора, които не са полиглоти.    

"Ще имаме закон и какво от това? Не може да се спре развитието на езика по никакъв начин, не може да се спре лексикалното богатство, което се натрупва всеки ден, не могат да се спрат промените, които се случват в граматиката", коментира министър Игнатов, предаде БТА.
Той добави обаче, че може със закон да се ограничи в институциите да се говори малко по-прилично, "да не се говори, като на стадион или като в кръчма".  
"Може да има закон, който да задължава на публични места, в държавни институции, в училища, в университетите, в парламента да се употребява книжовният български език", заяви Игнатов.

Той каза, че е научил от медиите за проекта за Закон за чистотата на българския език и добави, че такава идея съществува от много години и тя е "тръгнала" от акад. Александър Теодоров-Балан.

Проблемът не е в езика, а в неговия носител, коментира и проф. д-р Васил Райнов, директор на института за българския език към БАН. Той заяви, че в института не е постъпвал проектозаконът и няма представа какво представлява той.
„Закон за българския език не е необходим. Езикът не боледува. Законът няма да помогне. Само бием водата в хавана", каза Райнов, цитиран от News.bg.

Той уточни, че повече от 14 пъти след 1990 г. е правен опит за създаване на Закон за българския език с различни заглавия. Всички тези опити са събрани и анализирани в книгата „Книга за/на българския език". По думите му в общественото пространство не случайно е изпуснато такова изявление.
„Кой ще определя чуждицата нужна ли е, нов СЕМ ли ще създадем?", попита риторично професорът.

Той подчерта, че Британският съвет не се опитва да променя английския език. „Английският език не се страхува от чуждите думи.  По-важният въпрос е как да бъдат ограмотени децата. Опитът за създаването на Закон за българския език е аматьорски", добави Райнов.

Той каза още, че пълният член е едно недоразумение в българската писмена и езикова практика, но е въведен като норма.
Преди година министърът на образованието обаче определи отпадането на пълния член като несериозно.
"Като махнем пълния член - кой ще върши действието, ще ми обясните ли? Как ще го обозначаваме?", коментира тогава Игнатов.