Той заяви това по повод публикация в столичен вестник,  че езиковеди от 14 български и европейски университети ще решават дали пълният член да отпадне от книжовните норми на българския език, тъй като правилото е изкуствено и употребата му е разколебана от интернет и медиите. Според специалистите е дошло времето за езикова промяна, която да доближи начина ни на говорене до писането.
Пред журналисти в кулоарите на парламента Игнатов каза, цитиран от "Фокус": „Дайте тогава да премахнем всички граматични правила, да махнем и буквите – най-лесно ще бъде. Ние държим една много висока степен на грамотност. Това, което ученици и учени трябва да искат от нас и да ни задължат да го направим, е училището да стане привлекателно място за ученика и за учителя и да намерим начин по по-прост начин да предадем тази очевидно сложна материя за някои. Като махнем пълния член - кой ще върши действието, ще ми обясните ли? Как ще го обозначаваме? Аз не съм привърженик на това, защото грамотността извежда човек в съвършено друго състояние. Тя създава друга картина на света. Сега дори на децата да им е тежко, след това те ще разберат, че този пълен член ги различава от останалите. Ще дойде време, когато България ще стане нормална страна като битие, като икономическо развитие и тогава по-образованите, по-грамотните ще имат много по-добро положение в живота”.
Идеята за "разтоварване" на писмения език от пълен член зрее от години. Още през 2006, след тестовете за кандидатстване в елитните гимназии, тогавашният просветен министър Даниел Вълчев алармира, че седмокласниците масово правят правописни грешки, имат беден речник и много ниска езикова култура. По думите му децата масово пишат "подарак", "центар", "въздох", "оговарям се", "замарсен", припомня в. "Монитор".
Новото поколение не признавало двойното "н" и пренебрегва разликата между пълен и кратък член, твърдят езиковеди.