Това показва изследване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено между 10 и 18 ноември.

Сред политическите лидери с най-висока подкрепа се ползва отново премиерът Бойко Борисов - доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните.
По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие.

Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че той се оценява за действията си в качеството му на политически лидер, а като такъв няма конкуренция. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях повечето граждани са силно критични, коментират социолозите.

Традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%).

Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (над 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.

Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.

Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг - 16,2%. 

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова.

Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%).

Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.

В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.  

Избори: ГЕРБ води убедително, без "Атака" в НС

В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и "Атака". За 80% от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% РБ също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС. Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и Движение 21.

Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и "Атака". Според 77% влиянието на левицата сред избирателите спада, 80% твърдят същото за партията на Волен Сидеров. Ако днес имаше избори, националистите биха останали извън парламента, тъй като биха получили едва 1,8% подкрепа. Рейтингът на Сидеров пък спада двойно - до едва 4,8%.

Победители биха били отново ГЕРБ – с 24.5%, следвани от БСП – 8.4%. РБ увеличава електоралната си тежест с 1% (6.5%), докато Патриотичният фронт, който се яви разделен на местните избори, губи 1.5% влияние и достига (4.2%). ДПС е сравнително устойчиво с 6.8 на сто от гласовете. Затвърждава влиянието си и АБВ (3.5%). 

Изследването показва още, че след атентатите в Париж 52% смятат, че заплахите за България са същите. 6% се отказват от екскурзии.


АНКЕТА: Имате ли доверие в премиера Борисов?