Депутатите обаче отхвърлиха две предложения за изслушване на премиера Бойко Борисов за позицията на правителството по промените в ЕС и кризата в еврозоната. Вместо него, народните представители изслушаха външния министър Николай Младенов, който разясни какво следва за страната ни след последното заседание на Европейския съвет в Брюксел, предаде БТА. На него беше решено да се създаде фискален съюз от над 20 държави, сред които и България, като се предвижда те да запишат в Конституциите си, че няма да допускат структурен дефицит на бюджета над 0.5% (дефицит, който не отчита конюнктурата - бел. ред.).

Първото предложение за изслушване на Борисов беше направено от БСП.
„Изслушването на министрите, при цялото ми уважение, не е онова, което очакваме като национален парламент,” каза Ангел Найденов, цитиран от "Фокус".

От „Атака” подкрепиха предложението, а Павел Шопов дори заяви от трибуната: „Тука се касае за скандал, три пъти от „Атака” настояваме - това е негова работа – да очертае евентуалната позиция на България, след като беше в Брюксел. Той си разменя любезности с президента и изпраща някой да ни обясни за какво става дума. Това не е работа на външния министър. ”Той посочи, че сигурно България е единствената държава, участвала в заседанието на 9 декември в Брюксел, без да има предварително изготвена позиция и да й е даден мандат от парламента.

Второто предложение беше от името на Синята коалиция, подкрепено от ДПС.
„Не трябва да позволяваме хармонизация на данъците в ЕС”, каза лидерът на СДС Мартин Димитров.

В опит да успокои опозицията, Николай Младенов заяви, че България няма ангажимент за допълнителни вноски в МВФ по европейския механизъм за стабилност и правителството няма да допусне данъците да ни бъдат налагани отвън.
"Това мнозинство няма да отстъпи от националния суверенитет. България не е договаряща се страна по европейския механизъм за стабилност, който е валиден само за еврозоната", отбеляза дипломатът и добави, че за МВФ ще бъдат осигурени 150 млрд. евро от страните от еврозоната и още 4-5 държави извън нея - Швеция, Дания Чехия и Полша, които ще дадат около 50 млрд. евро.
Младенов бе категоричен, че кабинетът няма да ангажира България и да вземе решение без съгласуване с парламента за подписване на споразумението за стабилизиране на еврозоната, предлагано от Брюксел.
"Ако има нужда от ясен мандат, на база на конституцията и законодателството, правителството ще дойде да го обсъди с депутатите, но това ще стане в момента, когато процедурата наближи", обясни министърът.

Опозицията поиска парламентът да изготви българската позиция по бъдещето на ЕС и европейския механизъм за стабилност.
"Най-слабото място във вашето изложение е формата на консултации с българския парламент", заяви в отговор лидерът на ДСБ Иван Костов, цитиран от БГНЕС. "Вие не можете да стоите в позицията на хората, които едва ли не са в състояние да дадат решения, защото нямате такива възможности. Друг е големият проблем на българското правителство - как да бъде спасен българският лев и да бъде стабилизиран валутният борд в случай, че еврото продължи сериозно да се разклаща и загуби своята стойност", каза още Костов, цитиран и от БТА.

ГЕРБ покани политическите сили в парламента на нов кръг от консултации за т.нар. вътрешен пакт за финансова стабилност за промени в конституцията, съобщи пред журналисти депутатът Искра Фидосова. Тя припомни, че измененията в Конституцията са внесени през май и предстои гласуването им на първо четене в пленарна зала.

Докато траеха дебатите, Бойко Борисов бе на конференция „Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор”, където се обяви за европейска кредитна агенция.