От гордостта на империята до брегова охрана – има ли бъдеще руският Черноморски флот
Той успява да преживее краха на няколко империи - но не и последната война
Черноморският флот на Русия преживява тежка криза, за която в момента се пише в пресата и се спекулира от военните анализатори почти ежедневно. По време на войната с Украйна флотът изгуби много важни кораби, включително флагманския крайцер "Москва", и на практика загуби бойните си възможности. В същото време в командването на флота се извършват постоянни кадрови размествания.
В началото на април нов командващ на Черноморския флот стана вицеадмирал Сергей Пинчук, който замени скандалния адмирал Виктор Соколов. Причината за оставката на Соколов е съвсем очевидна: Международният наказателен съд обяви издаването на заповед за ареста му, като заяви, че той може да е замесен в ударите по електроцентралите и гражданската инфраструктура на Украйна.
През призмата на руската политика подобно обвинение изглежда по-скоро като потвърждение на храбростта. В същото време обаче "военните кореспонденти" обвиняват Соколов и в некомпетентност. Така например Z-блогърът Роман Сапонков пише, че адмиралът уж "забранил да се монтира на корабите нестандартно оборудване, като термовизионни камери за откриване на лодки камикадзе, допълнителни картечници и други технологични продукти на XXI век". А колумнистът Владислав Шуригин настоява, че "е необходимо не просто да се уволни [Соколов], а да се отстрани от длъжност и да се даде под съд за некомпетентност и пълен провал в командването, довели до тежки и неоправдани загуби".
Последната капка, която решава съдбата на Соколов, е загубата на десантния кораб "Цезар Куников" в началото на февруари. След това адмиралът е изпратен в оставка.
Но за Кремъл проблемът не е само в компетентността на адмиралите, а и във факта, че Черноморският флот, някога сериозна сила, сега е технически неспособен да изпълнява задачите си и търпи загуби буквално на празно място.
Според изявление на ръководителя на британското министерство на отбраната през 2023 г. украинските сили са успели да унищожат до 20% от целия руски Черноморски флот в рамките на няколко месеца. Украинският военен експерт Павло Лакийчук от Глобалистичния център "Стратегия XXI" не е съгласен с тази оценка. В интервю за "Новая газета Европа" Лакийчук казва, че не е съвсем коректно да се говори за загубите на флота в проценти. Необходимо е да се оцени пряката способност на флота да изпълнява задачите си. Според експерта Черноморският флот е изгубил способността си да изпълнява задачите си до 75%, т.е. фактически е бил неутрализиран. Стигна се дотам, че в края на 2023 г. той трябваше да бъде изтеглен от кримските пристанища, където е бил базиран през последните 240 години.
И това е въпреки факта, че от началото на 90-те години на миналия век Украйна почти няма флот: след разделянето на Черноморския флот на СССР Украйна получи само малка част от него, но дори и тези остатъци от съветското наследство бяха продадени за скрап или се озоваха в ръцете на руските моряци след анексирането на Крим.
Историкът Николай Митрохин от Центъра за източноевропейски изследвания към университета в Бремен разказва пред "Новая-Европа" как е бил разделен Черноморският флот и каква роля е изиграл той в най-новата история на Крим.
Подялба на наследството
Черноморският флот на Руската империя е създаден през 1783 г. с указ на Екатерина II. През цялото време на своето съществуване той е неразривно свързан със Севастопол, където е разположена основната му база.
След век Черноморският флот се разраства и се превръща в огромна сила, а след революцията от 1917 г. почти изчезва: за да не се озове флотът в ръцете на Германия, той е потопен в Цемеския (Новоросийския) залив. След това Черноморският флот е възроден при СССР. Но Съветският съюз се разпада, а корабите остават.
Сега това наследство трябва да разделят главно Русия и Украйна. Грузия, където също е била дислоцирана част от флота, е изоставена през 90-те години на миналия век, включително и поради започналата гражданска война. Според историка Николай Митрохин икономическите условия изиграват решаваща роля за начина, по който е бил разделен флотът, защото поддръжката му е изключително скъпа:
"След разпадането на СССР Украйна се надяваше да получи Черноморския флот на свое разположение, защото според тогавашните споразумения за "развод" всяка република получаваше "в наследство" всички армейски и военноморски части, които се намираха на нейна територия. В същото време беше ясно, че тя няма да може да го поддържа, тъй като военноморският флот е един от най-скъпите компоненти на всяка отбранителна система. Той струва в пъти повече от сухопътните войски.
Дори корабите, построени в Николаев, Украйна, не могат да бъдат завършени и в резултат на това ги продават. Всички повече или по-малко отговорни хора разбират какво представлява военноморският флот и защо той не трябва да стои на едно място, а да излиза в морето и поне понякога да провежда учения. Това изисква огромни ресурси. Само за гориво са необходими милиони долари. А също така трябва да се плащат заплати на моряците, да се обслужва всичко това, да се снабдяват.
Според експерта това е бил основният аргумент на професионалните морски офицери, които твърдели, че ако след приключването на проекта "Съветски съюз" флотът бъде предаден на Украйна, той просто ще ръждяса и ще престане да съществува. Опитали се да предадат на Елцин и неговото обкръжение, че въпросът трябва да се реши на законодателно ниво.
Имат сериозни основания за притесненията си: още през лятото на 1991 г., т.е. преди Беловежките споразумения, Върховната рада на Украйна издава постановление "За военните формирования", според което всички военни формирования, разположени на територията на страната, формално ѝ се подчиняват.
Адмирал Игор Касатонов (де юре командващ от есента на 1991 г. до есента на 1992 г.) изиграва основна роля в предотвратяването на това да се случи с Черноморския флот. Според спомените на самия Касатонов в края на съветската история флотът е имал 833 кораба с почти сто хиляди офицери и матроси от целия Съюз.
Основният проблем за Киев е, че по-голямата част от флота е лоялна към Москва, но самият флот е базиран на територията на независима Украйна.
Киев бърза да разреши ситуацията и през есента на 1991 г. адмирал Касатонов отива в украинската столица, където се среща с Леонид Кравчук, председател на Върховната рада на Украйна. Бъдещият украински президент и неговият заместник Иван Плюшч се опитват да убедят Касатонов да не се ориентира към Москва: "Флотът ще отиде в Украйна, вие [Касатонов] ще останете на предишната си длъжност, а ние ще решим проблемите с Елцин" - преразказва адмиралът същността на разговора.
Но Касатонов отказва да положи клетва към Украйна, въпреки че "Москва упорито мълчи" и не дава конкретни указания. "Уви. През 91-ва година, в най-трудния момент, не успях да се свържа с руския президент. Обадих се в Кремъл, като помолих да ме свържат с някой, който е близък до Борис Николаевич, но в отговор чух само присмех и подигравки.
Обкръжението на Елцин не се интересуваше от проблемите на Черноморския флот, хората си поделяха властта!" - спомня си той през септември 2015 г. в интервю за списание "Родина".
По същото време, според Касатонов, във флота "започват вълнения". Виждайки безразличието на Москва, много моряци издигат украински знамена над корабите си. Касатонов и неговите офицери сурово потушават опитите за преминаване на украинска страна. Понякога дори с юмруци, а понякога и с административни мерки, отстранявайки нелоялните от постовете им.
През януари 1992 г. Леонид Кравчук изисква от моряците от Черноморския флот да положат клетва в полза на Украйна. В отговор Касатонов, явно разстроен от поведението на Елцин, предприема смелата стъпка да обяви, че "флотът ще бъде подчинен на министъра на отбраната на СССР Евгений Шапошников и на командващия военноморския флот Владимир Чернавин". Тоест по същество адмиралът обявява флота за руски. В същото време Касатонов обещава да уважава законите на Украйна и да си сътрудничи с украинското министерство на отбраната. Но без да полага клетва.
Впоследствие Касатонов си спомня: "Разбира се, никой не ме е упълномощавал за подобни изявления. Аз поех отговорност и изрекох на глас това, което мисля. По форма това беше бунт. Напълно неочаквано за всички, включително и за Русия."
Непосредствено след това, на 9 януари 1992 г., адмиралът произнася реч във Върховната рада, в която заявява, че "смята за престъпно искането да се положи клетва на чужда държава". Речта предизвиква голям резонанс и според Касатонов принуждава Елцин да се "събуди".
На 28 януари президентът лично се среща с Касатонов на противолодъчния крайцер "Москва" (не "Москва", която потъна в началото на пълномащабната война). Според спомените на адмирала Елцин не се "вживявал", но подкрепил позицията на моряците. В книгата на почетните посетители, която се намирала на кораба, Елцин оставил бележка: "Черноморци! Не се колебайте в трудния час на ОНД! Аз ще ви подкрепя! Президентът Елцин."
Но само подкрепата на Елцин не е достатъчна за прехвърлянето на флота на Русия. Москва започва да търси решение.
На 5 април 1992 г. президентът на Украйна Леонид Кравчук подписва указ за създаването на украински военноморски сили на базата на силите на Черноморския флот. В отговор на това на 7 април Елцин също подписва указ за прехвърляне на Черноморския флот под юрисдикцията на Руската федерация. Представители на двете страни се срещат многократно и се опитват да постигнат споразумение, но без особен успех.
Според Николай Митрохин процесът е бил силно повлиян от ситуацията в Крим, където се е развила взривоопасна обстановка. Историкът обяснява, че представителите на местното население, които не приветствали идеята да станат част от Украйна, ставали все по-гласовити и се стремели да запазят връзките си с Русия, където живеели много техни роднини. Освен това сепаратистките настроения са подхранвани от страха от масово завръщане в Крим на кримските татари, които съветското правителство е депортирало в Централна Азия през 1944 г.
С други думи, в случай на ескалация на събитията на полуострова може да започне кървав конфликт, в резултат на който Украйна може да загуби не само флота и базата в Севастопол, но и целия Крим.
И в тази ситуация украинските власти, на които вероятно и военните експерти са обяснили, че не могат да поддържат сами такъв огромен флот, се съгласяват на безпрецедентно решение: да разделят флота. И по-голямата част от този флот преминава под руски контрол: руската военноморска база в Севастопол и всичко останало е запазено.
"Това не беше грешка на украинското ръководство, както много хора сега си мислят, а единственият възможен вариант да се избегне загубата на целия флот и дори на Крим", казва изследователят.
Какво е договорено през 1995 г.
През 1995 г. в Сочи е подписан договор между президентите Борис Елцин и Леонид Кравчук, според който руският Черноморски флот и украинските военноморски сили се базират поотделно, но и двата в Севастопол. Две години по-късно в Харков са подписани още три споразумения, които уреждат подробностите:
- "За статута и условията на пребиваване на руския Черноморски флот на територията на Украйна", което гарантира, че през следващите 20 години руският Черноморски флот може да остане в Крим и да използва необходимите за това заливи, земя и инфраструктура;
- "За взаимните споразумения, свързани с разделянето на Черноморския флот и престоя на руския Черноморски флот на територията на Украйна". В това споразумение се посочва, че Русия ще компенсира Украйна с 526,509 млн. долара, като отписва ежегодно дългове;
- "За параметрите на разделянето на Черноморския флот". Този документ определя срока на споразумението - 20 години - и определя числеността на руския Черноморски флот на 25 000 души.
Съгласно условията на тези споразумения Русия получава 338 кораба, 106 самолета и хеликоптера, голям арсенал от боеприпаси, ракетната база на Черноморския флот, десантен полигон и две летища: Гвардейское край Симферопол и Кача край Севастопол, както и до 20-30% от цялата инфраструктура на Черноморския флот. Има и редица ограничения, включително ангажимент на Русия да не разполага с ядрени оръжия като част от Черноморския флот на украинска територия.
Украйна получава 30 военни кораба и катера, една подводница, шест кораба със специално предназначение, както и 28 спомагателни кораба (общо 67) и 90 бойни самолета.
Кримският въпрос
През 90-те години на ХХ в. войната за Крим и базирания в Севастопол флот е избегната, но проблемите не изчезват и полуостровът продължава да бъде точка на напрежение. От съдбата му се интересуват преди всичко на самите моряци, а не на руските политици. Така е до определен момент, смята Николай Митрохин - докато над Крим не се появява фигурата на московския кмет Юрий Лужков и неговия съветник Константин Затулин.
"Към 1994 г., по предложение на Затулин, темата за Крим започва да интересува московския кмет Юрий Лужков, който вече има президентски амбиции. През 1996 г. Лужков създава Института на страните от ОНД (мозъчен тръст, създаден от московското правителство, за да "определя и научно да подкрепя руските интереси на територията на бившия СССР" - бел. ред.), който се оглавява от Затулин. И изведнъж Москва като град се превръща в главен спонсор на Черноморския флот", обяснява Митрохин.
В бюджета на Москва са предвидени средства за Севастопол и Черноморския флот. По инициатива на Лужков в града се строят жилища за руски моряци, ремонтират се Домът на офицерите, щабът на флота и болницата, а за Деня на военноморския флот на площад "Нахимов" се организира ежегоден концерт на естрадни звезди. Там, в центъра на града, се изгражда Домът на Москва. Лужков става голям спонсор на града и обявява, че Севастопол е част от Русия, което много дразни Киев. Както неговите хора, така и други структури работят активно по отношение на Крим и Севастопол, казва Митрохин: "Затулин постоянно е там и вероятно си сътрудничи с ФСБ и разузнаването. Тъй като към края на 90-те и началото на новия век в Украйна се засилват "пронатовските" настроения, Затулин се използва за противодействие. Институтът за страните от ОНД има "украински отдел", оглавяван от небезизвестния Кирил Фролов (православен активист, член на партия "Родина" след 2000 г. - бел. ред.)."
През 2017 г. украински хакери от групата Cyberalliance хакват имейл акаунта на Фролов и намират множество доказателства за това как Фролов е организирал проруски активисти в цяла Украйна от 2004 до 2016 г. По-специално, пощата на Фролов съдържа писма от църковни йерарси, политтехнолози и видни руски и украински политици, които съдържат информация за интригите в Руската православна църква и борбата срещу прозападните настроения в самата Украйна.
Освен това тя съдържа множество финансови документи, като например разчети за закупуване на знамена, листовки, флагчета, както и отчети за това колко е струвало например организирането на православен лагер край Одеса през 2014 г., включително наемането на "православни дружини".
Но Фролов и Институтът за страните от ОНД не са единствените, които работят в тази посока.
"Другата линия е свързана с мотоциклетистите от организацията "Нощни вълци", оглавявана от Александър Залдостанов - Хирурга, който по произход е от Крим. Те активно организират музикални фестивали в Крим и всички тези рокери от година на година стават все по-проруски настроени. Редица други организации са активни [в Крим], като например партията "Родина", която отчасти е свързана със Затулин. Има много сериозна работа с местните елити", казва събеседникът.
В първото десетилетие на новия век "Нощните вълци" наистина са забележимо явление на полуострова, а след това се превръщат в един от символите на руското влияние и дори в "приятели на Путин". Няколко години преди анексирането на Крим мотоциклетистите се появяват на многобройни шествия, митинги, патриотични и благотворителни прояви в Русия и в Крим, където неизменно се изказват в полза на Руската православна църква и Владимир Путин. А по време на Майдана те организират "отряди за самоотбрана" в Крим, които патрулират по улиците и дежурят пред градската администрация в Севастопол.
Но не мотористите или православните активисти изиграват решаваща роля за съдбата на Крим, смята Митрохин: "Спомням си една история, която се случи през 2008 г., когато на брега на морето в Севастопол беше окачена паметна плоча: "Тук през 1918 г. е създаден украинският Черноморски флот". Украински моряци на две лодки дойдоха да я монтират. И изведнъж се появи тълпа от двеста разгневени мъже, които пометоха охраната на входа на пристанището, дойдоха на кея, свалиха и счупиха плочата, а отломките захвърлиха в морето. Това бяха пенсионирани военнослужещи от Черноморския флот, за които самата идея за съществуването на украинския Черноморски флот беше омразна. Всичко това създаде многобройни противоречия и породи конфликт [между проруските моряци и онези техни колеги, които искаха Крим да остане част от Украйна]."
"Бурето барут избухна през 2014 г., когато в Киев избухна Майдан и президентът Янукович избяга в Русия. В Севастопол мнозина видяха в това държавен преврат и сигнал за действие. Това обаче не беше така на целия полуостров", казва изследователят - "и това са две различни истории. В Севастопол, където живееха руски офицери и пенсионирани офицери, проруските настроения процъфтяват и днес, докато в други градове те не бяха толкова силни.
Според Николай в Армянск, Симферопол, Ялта, Алушта и редица други градове официалните лица - кметове и депутати - до последно са останали верни на Киев, докато сред местното население няма единство.
Някои официални лица, проукраински настроени кримски татари, съпруги и роднини на украински военни, както и някои млади хора се противопоставят на присъединяването към Русия. Но всички тези хора не са в състояние да се противопоставят на силите на бившите военни и активисти, ориентирани към присъединяване към Русия. Тези хора бързо започват да се чувстват господари на полуострова.
"В първите дни след бягството на Янукович имаше протести, [проукраински] хора излязоха на улицата, но силите бяха неравни. След известно време стана опасно за хора с такава позиция да излизат на улицата и проукраинската съпротива бързо увехна. Освен това руските медии подклаждаха паниката, че сега идват бандеровците от Киев и че ще разбият всички тук. Имаше и такова нещо. И хората повярваха в това.
В същото време първите отряди за самоотбрана започнаха да се създават още през септември 2013 г. под контрола на местните чиновници и под прикритието на спортни клубове и бяха легализирани с напредването на Евромайдана. След като севастополският и симферополският "Беркут" блокираха входа на полуострова, броят и мащабът на групите за самоотбрана се увеличи многократно. Така че, въпреки че в Русия и Украйна е прието да се говори за руско "освобождение" или нашествие, в Крим има друга версия - за самостоятелно извоюване на независимост с усилията на "Беркут" и отрядите [за самоотбрана]. Но, разбира се, без гаранциите на Руската федерация и Черноморския флот дейността на "Беркут" и отрядите за самоотбрана не би била възможна", казва Николай Митрохин.
Той смята, че в навечерието на кримските събития през 2014 г. Службата за сигурност на Украйна е била изключително вяла: "Абсолютно неясно е какво е правила СБУ. По-точно казано, това стана ясно, когато след началото на окупацията местната СБУ почти напълно се влива в руската ФСБ.
"СБУ в Крим почти не се занимаваше с руските агентурни мрежи и изобщо с тази среда от проруски агитатори. Имаше много вяли опити за започване на наказателно производство срещу определен брой казаци, които предизвикаха масово сбиване с кримските татари и пребиха служители на симферополския "Беркут". Но и това не завърши с нищо. Съдът всъщност се превърна в трибуна за същите тези казаци" - казва историкът.
Общо след 2014 г. 1400 служители на СБУ преминават на служба във ФСБ.
Бъдещето на Черноморския флот
Черноморският флот и неговите моряци изиграха решаваща роля за съдбата на Крим. Но когато избухна голямата война, те се оказаха безполезни. Крайцерите и корветите са беззащитни пред ескадрилите от дронове и морските ракети, които замениха пълноценния флот на Украйна.
Според военния експерт Павел Лакийчук, чиито аргументи вече посочихме, Черноморският флот е имал четири основни задачи в рамките на руската инвазия: блокиране на украинските пристанища, подпомагане на сухопътните сили от морето, провеждане на морски десант и нанасяне на ракетни удари по стратегически обекти на Украйна от морето, по цялата й територия. Но според Лакийчук Черноморският флот вече не може да изпълнява повечето от тези задачи. Остава му само възможността да нанася удари от морето по сушата.
Подобно заключение прави и Николай Митрохин, който казва, че флотът "се е превърнал в отживелица" веднага след като Турция, потенциалният противник на Русия, започва да разполага с противокорабни ракети и безекипажни катери. Така че в случай на открит сблъсък с Турция и блока на НАТО руският флот едва ли ще може да се защити. Според него, макар и хипотетична, това е много сериозна заплаха за Черноморския флот, която не му позволява да изпълнява задачите си.
"А сега, освен ракетите, във войната се появиха и БЕКове (безекипажни катери- бел. ред.), които са още по-ефективни в съотношението "цена - резултат". Както показа тази война, Русия не разполага с такива противоракетни системи, които биха могли надеждно да защитават корабите. Освен това е невъзможно да се постави такъв комплекс на всеки от тези кораби. Една конвенционална турска подводница, въоръжена с ракети, е в състояние да потопи няколко кораба. И сега те могат да бъдат унищожени от наколко плаващи дрона на обща стойност 200-300 хил. евро.
В такава ситуация корабите на Черноморския флот не могат нормално да изпълняват задачите си и не могат да правят нищо друго, освен да изстрелват ракети "Калибр" по наземни цели. Но "Калибрите" са по-евтини и по-удобни за изстрелване от сушата. Освен това Турция контролира проливите и лесно ги блокира, така че Черноморският флот ще се окаже в капан в Черно море и няма да може да излезе оттам", казва Митрохин.
Тактическите и техническите трудности вече правят бъдещето на Черноморския флот неясно. Според Митрохин по-нататъшната му съдба зависи от хода на войната. Напълно възможно е в резултат на украинските атаки флотът да бъде напълно унищожен. В този случай той ще трябва или да бъде забравен, или да бъде възстановен от нулата.
Историкът смята, че ако флотът бъде запазен, в бъдеще той ще изпълнява функцията на брегова охрана, която, както може да се предположи, ще може да защитава водите например от пирати или бракониери, но не повече. Това вероятно би означавало край на неговата история.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}