Брус Бойтлер, Жул Хофман и Ралф Стайнман си поделят тазгодишната Нобелова награда, съобщиха по обед от комитета, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Отличието им се присъжда за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната система.

Бойтлер от САЩ и Хофман от Люксембург са удостоени с Нобеловата награда за работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман от Канада - за откриването на дендритните клетки, които позволяват на имунната система да разпознае и атакува вредните микроорганизми.

"Тазгодишните Нобелови лауреати революционизираха разбирането за имунната система, откривайки ключови принципи, улесняващи функциите й.
Тяхната работа откри нови пътища за развитието на превенцията и терапията срещу инфекциите, рака и възпалителните заболявания", се казва в изявлението на Нобеловия комитет, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

Часове по-късно обаче стана ясно, че Стайнман е починал на 30 септември от рак на панкреаса, предаде АФП, цитирана от "Фокус".

Нобеловият комитет няма да избира нов лауреат на мястото на Ралф Стайнман, предаде ИТАР-ТАСС.
„Правилата са такива, че не може наградата да бъде връчвана посмъртно. Сегашната ситуация е уникална, тъй като награденият е починал буквално няколко часа преди взимането на решението. Няма да бъде избиран нов лауреат. Решението ни е окончателно. Предстои да бъде решен въпросът с връчването на премията”, посочиха от комитета.
По-късно говорител на фондацията обяви, че паричният дял от наградата ще бъде предаден на наследниците на Стайнман. Семейството му ще реши какво да прави с тях.

При обявяването на лауреатите оттам обясниха, че Бойтлер и Хофман ще си поделят едната половина от наградата от 10 милиона шведски крони (1,46 милиона долара), а Стайнман ще получи другата половина.

С обявяването на Нобеловата награда за медицина бе даден и стартът на 110-ата Нобелова седмица, която завършва на 10 октомври с огласяването на Нобеловия лауреат за икономика.

Лауреатите за Нобеловата награда за медицина или физиология се определят от Кралския Каролински медикохирургичен институт в Стокхолм, Швеция, и се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала. Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума.

"Бащата" на бебето в епруветка - британският проф. Робърт Едуардс, бе миналогодишният лауреат на Нобеловата награда за медицина. Ватикана разкритикува решението да се присъди Нобеловата награда за медицина на Едуардс.

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за медицина или физиология, са: Иван П. Павлов (Русия) през 1904 г., Роберт Кох (Германия) през 1905 г., Александър Флеминг (Великобритания) - 1945 г., Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ) и Джошуа Ледърбърг (САЩ) - 1958 г. и други.