"На добър път към дома, царю Фердинанд" - така пресслужбата на германския град Кобург озаглави репортажа си тържествената прощална църковна служба, с която жителите му се простиха с именития си съгражданин. Утре тленните му останки ще бъдат положени в столичния дворец "Врана", каквато е било волята му. 

"Българският цар Фердинанд I се завръща в родината си след 76 години. След смъртта му в изгнание в Кобург през 1948 г. желанието му да бъде погребан в българска земя е изпълнено. Тържествена служба почете бившия цар преди тленните му останки да бъдат транспортирани в София.

Кобург се прости с именития гражданин в понеделник с литургия в Свети Августин, на която присъства и посланикът на Република България Григор Порожанов. "Радвам се, че днес, толкова години след смъртта му, се сбъдва голямото му желание и тленните му останки намират пътя си към България. Днес още веднъж ви благодарим за всичко, което цар Фердинанд I направи за Кобург, пожелаваме му добър последен път до родината му и постоянно място за почивка в родината му България, в любимия дворец Врана в София", каза кметът на града Доминик Сърдоу", цитиран от Coburg.de.

Цар Фердинанд не само живее в Кобург в продължение на 30 години, но се чувства и свързан с града и прави много за него, припомня bTV. Така, например, той спасява придворната детска градина, спонсорира богато Природонаучния музей, подкрепя изграждането на новото Търговско училище и от средата на 20-те години на ХХ век прави ежегодни дарения за бедните в града.

През 1942 г. той е обявен за почетен гражданин на Кобург. Въпреки че тази чест идва от националсоциалистическата партия, цар Фердинанд се противопоставя на нацистите.

Като заклет католик и редовен посетител на църквата "Свети Августин", Фердинанд поддържа близки отношения с членовете на еврейската общност в Кобург. Дълго време се съпротивлява да бъде обявен за почетен гражданин и не приема званието лично. Удостоверението за назначаването му е доставено в дома му.

Посланик Григор Порожанов благодари на жителите на Кобург за това, че са съхранили ковчега в продължение на 76 години. 

Управителят на църквата проф. д-р Хелмут Коло каза, че цар Фердинанд ще липсва на Кобург и на църквата "Свети Августин", но винаги ще присъства в Кобург чрез добрите си дела. "Винаги ще почитаме паметта му", каза Коло.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. в баварския град на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата "Св. Августин" в Кобург. Там Фердинанд е положен във временен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска.

Траурната церемония по полагането на тленните му останки в София започва утре в 15:30 ч. в царския дворец "Врана" и е отворена за граждани, съобщиха от Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна". 

Тленните му останки ще бъдат пренесени от Кобург в София с военен самолет. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към дворец "Врана".

Траурната процесия ще започне от главния вход на парка на двореца и ще достигне до двореца "Врана". Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, заедно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, официален пратеник на Светия Синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Траурната церемония ще се проведе пред централния вход на "Врана", след което ковчегът ще бъде поставен в централното фоайе, където ще се състои кратко прощаване в семеен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за гражданите, желаещи да отдадат последна почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

 

В началото на април, в навечерието на 9-ата годишнина от кончината на Престолонаследника Кардам, Княз Търновски, в тесен семеен кръг бяха пренесени тленните му останки на българска земя. Първородният син на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита бе положен в Царската фамилна гробница в криптата на Православния параклис "Св. Св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец" във "Врана".

Княз Кардам е роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид и съгласно повеленията на Търновската конституция като наследник на Българския царски престол получава титлата Княз Търновски и Херцог Саксонски. Князът е кръстен по православен обред, с благословението на Българския патриарх Кирил, от блаженопочившия Левкийски епископ Партений. Наред с името Кардам, получава и името Йоан в чест на Всебългарския покровител Св. Йоан Рилски.

Княз Кардам завършва Френския лицей в испанската столица, след което заминава да следва висшето си образование в Университета "Кларк" в Съединените щати. Дипломира се със специалности философия и международна икономика. Впоследствие специализира селскостопанска икономика, агроиндустрия и мелиорации в The Pennsylvania State University. Известно време работи в Кордова - Аржентина, след което се завръща в Испания и постъпва в телекомуникационния бизнес.

На 11 юли 1996 г. се венчава за Мириам де Унгрия и Лопес. От брака си имат двама сина - Борис и Белтран, и двамата кръстени в Православието.

През август 2008 г. Княз Кардам и Княгиня Мириам претърпяват тежка автомобилна катастрофа, от която Князът не успя да се възстанови.

На 7 април 2015 г., след седем години в кома, Княз Кардам Търновски почина.

Снимка: Фейсбук, Двореца Врана, Ивайло Шалафов