Преди 37 г. атентатът срещу папата преобърна живота на Сергей Антонов
Становището на италиански психиатри: българинът е с изтънчен интелект
На 13 май 1981 година, на емблематичния площад "Свети Петър" във Ватикана беше извършен неуспешен атентат срещу папа Йоан Павел II. Завинаги той остана в световната история с така наречената българска следа, макар участието на сънародника ни Сергей Антонов да бе категорично опровергано. Дир.бг припомня събитията, започнали точно преди 37 години.
Във фаталния ден папата прави публична аудиенция пред катедралата, на която присъствт хора от цял свят - предимно католици. Докато се движи с папомобила сред множеството, внезапно е прострелян тежко. Уцелен е с 4 куршума, но въпреки загубата на много кръв, оцелява и се възстановява. По-късно Йоан Павел казва, че Света Богородица го е спасила.
Веднага след покушението извършителят е задъран - младият турчин Мехмет Али Агджа, свързан с ултранационалистическата организация "Сивите вълци". По-късно той е осъден на доживотен затвор от италианския съд. Излежава 19 години, но по молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 година. Не излиза обаче на свобода, репатриран е в турски затвор, където да излежи присъда за извършеното от него убийство на турски журналист, за което е осъден в родината си. Този път лежи 10 години. Когато излиза, вече 52-годишният Мехмет Али Агджа заявява:
"Обявявам края на света. Този век целият свят ще бъде унищожен и всяко човешко същество ще загине. Аз съм Безсмъртният Христос!".
От затвора той е закаран на психо-медицински прегледи, но не заради думите му, които поставят под съмнение психичното му здраве, а за да се провери годността му за задължителната в Турция военна служба. Бившият затворник не е служил в армията. Заключението е - негоден.
Заради показанията на Агджа обаче за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени Сергей Антонов и още двама българи. По това време Антонов е служител в бюрото на БГА "Балкан" в Рим. Арестуват го няколко месеца по-късно - на 25 ноември 1982 година, по обвиненение, че е бил координатор на атентата. Другите обвинени са Тодор Айвазов и подп. Желю Василев - служители на посолството на България в Италия, които обаче успяват да се върнат в София преди да ги задържат.
Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е просто държавен служител. Прекарва в ареста над 4 години, въпреки очевидната липса на доказателства, заради което и по-късно е оправдан.
Само следствието продължава 2 години и половина. През цялото време Антонов отрича дори да е познавал Агджа, камо ли да е организирал атентат срещу папата. Неговата колежка в "Балкан" - Цветана Биаджони, разказа миналата година в интервю за Дир. бг какво се се е случило:
"Този 13-ти май ще го запомня за цял живот, защото не може да се забрави такова събитие. Беше сряда. Както винаги Папата правеше публична аудиенция пред Катедралата "Свети Петър" , на която присъстваха хора от цял свят - предимно католици. Ние както винаги бяхме на работа - аз, Сергей Антонов друга една колежка - Силва Петрова, също българка, чийто мъж е италианец. Майката на Силва се обади по телефона и каза: "Дават нещо по телевизията, но не мога много добре да разбера. Стреляли са по папата." Но ние, в Бюрото на БГА "Балкан" нямахме нито телевизор, нито радио. Сергей се сети и каза: "Аз имам едно малко транзисторче в колата." Колата му беше паркирана в двора и той отиде, взе го и го пусна. Така започнахме да следим как се развиват събитията.
Месеци по-късно, когато отидох на работа следобед, ми разказаха, че Сергей е арестуван. Чакали го навън пред тях, към 8.30 - 9 и той дошъл в "Балкан" с белезниците, сложени му на улицата". Сергей никога не е участвал и не можеше да участва, тъй като помня, че в този момент бяхме заедно. Пък това го знае и самият Агджа, който натопи Сергей и каза пред съдията, че той е убиецът. Не е мърдал от работното си място и нямаше как в един и същи ден, в един и същи час, по едно и също време да бъде на площад "Свети Петър" и в бюрото на "Балкан".
Делото обаче започва през месец май 1985 година и продължава до началото на 1986 г. През това време лидерът на "Сивите вълци" Чатлъ заявява пред медиите, че са му били предложени 3 млн. германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.
Едва след като е обявен за невинен, Антонов се връща в България на 1 април същата година. Здравето му обаче е напълно съсипано. Твърди се, че е бил подложен не само на психически тормоз по време на многобройните разпити и в затвора, но и че са му давани психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в "Балкан", но по-късно е пенсиониран по болест.
На 27 март 2002 г. 39-то Народно събрание отпусна на Антонов пенсия за особени заслуги в размер на... 160 лева месечно.
Пет години по-късно на 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. "Сердика" в София от дъщеря му Ани. По тялото не са установени следи от насилие, установява се само, че смъртта е настъпила няколко дни преди това.
През 2002 година Йоан Павел дойде на посещение у нас и заяви, че българската връзка в атентата е инсинуация.
"Тази несправедливост е изяснена, Светият престол има предвид този факт", категоричен бе папата.
Адвокатът на Антонов: Беше сигурно, че е невинен
Много години след атената римският адвокат Джузепе Консоло, който през 1982 година пое защитата на Сергей Антонов, написа книгата "Нападение срещу папата. Ето истината", в която разказва интересни подробности за самия него и делото. Тя излезе миналата година в Италия, а утре ще бъде представена и в България.
"Още на първия разпит Антонов даде да се разбере, че е наистина чужд на какъвто и да е международен заговор. Всичко друго би ви хрумнало за него, но не и че е хладнокръвен и съобразителен агент. Изглежда дезориентиран, уплашен и смутен, не показва да си е дал сметка в каквa огромна беда се е озовал, не си беше изградил и никакво алиби", пише Консоло.
В един момент съдията Иларио Мартела пита Антонов дали е получавал пакети от България и адвокатът веднага разбира, че това е клопка. Затова съветва клиента си, ако не си спомня, да не отговаря. Той обаче отвръща на развален италиански: "Да, получавах пратки. Пантолифи" . В първия момент никой не разбира какво има предвид, но бързо се разбира, че той е искал да каже "пантофоле" - пантофи. Тогава Консоло и колегата му Адолфо Ларуса разбират, че няма да им е лесно с такъв клиент, но и убедеността им, че е невинен, се засилва.
Още в началото на разследването Мехмет Али Агджа твърди, че е бил в римския апартамент на Антонов, в който имало плъзгаща се врата, която го разделяла. Това обаче е категорично опровергано - оказва се, че такава врата имат всички жилища във входа, без това на българина. И той трябвало да си сложи, но ползвал завеса.
По този начин става ясно, че Агджа е получил в затвора грешни указания от хората, които са го инструктирали. Те познавали долния апартамент, в който живеел чужд свещеник, работил за тайните служби, и мислел, че и този е същият.
Още едно пропукване в обвинението описва адвокатът - на какъв език са общували. По времето, за което турчинът твърди, че се е срещал с Антонов, не знае нито италиански, нито български, твърдейки, че са си говорили на английски. Антонов обаче не владее този език, а само малко френски и италиански. Съдът прави опити да намери потвърждение и свидетели, че българинът все пак говори английски, но такива така и не се намират. Много от служителите на различни авиокомпании потвърждават, че никога не са общували с него на този език. Накрая и летишен шеф потвърждава, че от 1977 г. винаги е говорел само на италиански с Антонов. Ако българинът не разбирал нещо, той го казвал на английски, но Антонов винаги молел: "Не, не, италиански".
Консоло открива още един неубедителен детайл от твърденията на Агджа - че на срещите за координирането на атентата Антонов се обръщал към другия обвиняем Тодор Айвазов с "Тодор". Адвокатът изтъква, че е странно хора, които организират атентат, да използват истинските си имена, още повече, че на български обръщението би било "Тодоре".
Турчинът е опроверган и за това, че на срещите българинът идвал с "Фиат 124". Оказва се, че Антонов е карал "Лада". Съдът обаче не приема това, с аргументиа, че това е руският еквивалент на "Фиат 124".
Адвокатът разказва още, че престоят в затвора "Ребибия" е повлиял изключително зле върху физиката и психиката на Антонов. Защитата прилага всички начини да издейства домашен арест, включително чрез назнчаване на експертиза за "умствена слабост". За целта шефът на италианските психиатри е изпратен в затвора. Първият въпрос е: "Г-н Антонов, някога били ли сте преглеждан?". Той обаче явно не разбира какво го питат и отговаря: "Не познавам". Изненадващо, с това прегледът приключва и няколко дни по-късно лекарят внася в съда становище, според което българинът е "човек с изтънчен интелект".
Още през 2015 година Джузепе Консоло заяви, че България е трябвало да съди Италия за случая "Антонов".