Решението ще бъде поместено утре в Официалния вестник на ЕС, съобщи БТА.
То е свързано с решението на Съвета на ЕС по външни работи от края на януари. Засегнатите от тези санкции са 150 лица и 37 организации.

С удължаването на срока им на действие санкциите остават в сила до 15 септември, се уточнява в съобщението.

Лидерите на 28-те членки на ЕС вероятно няма да постигнат съгласие на срещата си идната седмица за удължаване на икономическите санкции срещу Русия, чието действие изтича през юли, заяви представител на ЕС, цитиран от Ройтерс.
Обсъждане на нови наказателни мерки също не е предвидено засега, тъй като правителствата искат да дадат шанс на крехкото примирие в Източна Украйна.

Някои от страните членки настояват още сега да се вземе решение за удължаването на срока на санкциите срещу руския финансов, енергиен и отбранителен сектор, приети през юли миналата година заради анексирането на Крим и подкрепата от Москва за сепаратистите в Източна Украйна.

"Какво ще стане, ще разберем на Европейския съвет, но не мисля, че има единодушие за удължаване на санкциите", каза цитираният служител пред репортери, при условие да остане анонимен.

Той предположи, че повечето страни ще поискат обсъждането на този въпрос да почака до юли.

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че удължаването на срока на сегашните санкции или налагането на нови такива няма да помогне за примирието в Източна Украйна, съобщи Ройтерс.

"Спирането на огъня трябва да се подкрепя и ние едва ли ще допринесем, като казваме непрекъснато, че ще въвеждаме нови и нови санкции", каза Фицо в Прага след среща с чешкия си колега Бохуслав Соботка.

В същото време словашкият премиер направи уговорката, че няма намерение да пречи на единството в съюза.

Преди дни в. "Ню Йорк таймс" публикува интервю на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в което заяви, че засега Европа не е готова да засили санкциите срещу Русия поради трудности в постигане на консенсус сред страните в ЕС.
САЩ пък продължиха с една година действието на редица санкции срещу Русия.

Междувременно самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР се обърнаха към германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд с предупреждение, че Киев саботира поетите в Минск ангажименти.

Лидерът на донецките сепаратисти Александър Захарченко заяви, че Украйна откровено саботира и не изпълнява поетите ангажименти, предаде БНР.

Меркел и Оланд са част от "нормандската четворка", договорила примиерието в Украйна.

13 мерки за мир в Украйна >>>
Пътна карта за мир в Украйна >>>

"Първо, украинската армия не спазва графика за изтегляне на тежкото въоръжение и не предоставя информация за новото му местонахождение. Второ, и по-важно, Върховната рада дори не е започнала да разглежда процедурата по предоставяне на особен статут на Донецка и Луганска област", обясни той.

Според Минските договорености до края на тази година трябва да влезе в сила нова конституция на Украйна, съдържаща като ключов елемент децентрализацията, "при отчитане на особеностите на отделни райони в Донецката и Луганската област". До края на 2015 г. трябва да бъдат приети и закони за "особения статут" на тези райони.

Ръководителят на Луганск Игор Плотницки призова за отмяна на икономическата блокада на двете области.

"Германия и Франция обещаха да съдействат за възстановяване на банковата ни инфраструктура. Но Киев, от една страна, отхвърля вашата помощ, а от друга, не прави нищо, за да заработи банковата система на републиките ни", каза Плотницки.

Представителят на ДНР в контактната група Денис Пушилин предупреди, че до 14-и март Върховната рада е длъжна да определи районите в Донецка и Луганска област, които ще получат особен статут".

Според Пушилин, ако украинският парламент не гласува процедурата, Минското споразумение е пред провал.

АНКЕТА: Ще има ли траен мир?