Какво следва от решението на Вселенската патриаршия за Охридската епископия

Ако се окаже, че някой не признава падане на схизмата, ще се стигне до последващо издаване томос и тогава процесът ще се доближи до модела на украинската църква, казва

Снимка: Shutterstock

Какво следва от решението на Вселенската патриаршия за Охридската епископия

18:10 | 10 май 2022 | Редактор : Лилия Чалева 36 6521 Снимка: Shutterstock

Вселенският патриарх Вартоломей признава Македонската православна църква за канонично съществуваща организация със седалище в Охрид, въпреки твърдението за нелегитимност отправяно от конкурентната Охридска епископия, част от Сръбската православна църква. Решението предизвика трус в източното правословие.

Какво означава решението на Вселенската патриаршия

Виж още Вселенската патриаршия призна Македонската църква като Охридска архиепископия

Решението на Вселенската патриаршия да признае православната църква на Република Северна Македония без това да означава автокефалност, засега само премахва наложената схизма, коментира пред БТА доц. д-р Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".

На 9 май Вселенската патриаршия призна православната църква на РСМ под името Охридска.

"Приема в общение йерархията, дейното духовенство и нейния народ под ръководството на архиепископ Стефан на тази църква, изцелявайки раната на схизмата и поливайки с масло и вино раната на православните братя", е записано в решението на патриаршията. В документа от вчера като име на тази църква се признава "Охрид", което означава района на нейната юрисдикция само в границите на РСМ.

Това решение засега само премахва наложената схизма и казва, че тази църква, която досега беше под схизма, т.е. под забрана, да се отслужва заедно с нея светата евхаристия, може вече да се служи с нейните йерарси, с нейните свещенослужители, обясни доц. Нушев. Но, добави той, това все още не е окончателно оформяне на нейния административен статут - дали ще е автокефална, дали автономна, тъй като в този акт се насочва последващото регулиране на нейния статут да стане с преговори със Сръбската православна църква.

Така че можем да кажем, че това е една първа стъпка в придаване на каноничен статут на тази поместна православна църква, обобщи преподавателят в Богословския факултет. И разясни - когато някаква православна общност или йерархия се намира в схизма или в разкол, тя все още канонически не е призната за поместна църква от другите съседни, братски православни църкви.

Според него Българската православна църква трябва със свое решение да приеме и да реши дали да започне да извършва съвместно богослужение с клириците на Православната църквата в Северна Македония.

Да изчакаме и да видим как ще се възприеме, да видим какви ще са реакциите на официалните ръководни тела на поместните православни църкви - архиерейските събори или светите синоди - възможно е някой да оспори това действие и да не признае правото на Вартоломей да решава този спор, посочи още Костадин Нушев.

Според него решението е направено така, че да даде възможност и на другите църкви, на първо място Сръбската, да го признаят и да започнат общението. Ако се окаже, че някой не признава тази първа стъпка, ще се стигне до последващо издаване томос и тогава процесът ще се доближи до модела на украинската църква, защото ще се окаже, че само това е единственият начин да се уреждат спорове и да се учредяват нови поместни автокефални православни църкви.

В момента в православието има известни спорове как трябва да се разрешават казуси, свързани със схизма и прекъсване на общението, каза Нушев. Той добави, че на Вселенската патриаршия се гледа като на най-авторитетния патриаршески престол, който има авторитета да разрешава такива двустранни спорове. Тогава се пристъпва към т.нар. апелация - една от страните в даден спор, както в случая непризнатата църква, се е обърнала към Вселенската патриаршия с молба да се произнесе по спора. В случая вселенският патриарх упражнява това свое право да бъде арбитър и казва по-натътшните административни въпроси да се решат на двустранна основа със Сръбската църква. И това вече ще бъде въпросът за автокефалията, защото Сръбската църква може да каже - приемаме, че не е схизматична, но не искаме да е автокефална, а да е автономна, в нашата орбита, поясни доцентът. Тогава, според него, другите могат да кажат, че пък те иска да са автокефални и спорът ще продължи и е възможно, вече като призната канонична църква, отново да се обърнат към Вселенската патриаршия, за да получат и томоса за автокефален статут.

По думите му някои наблюдатели смятат, че това решение е изпреварващо, защото другата възможност щяла да бъде процесът да се върне отново към Сръбската църква, която да го реши без намесата на Вселенската. Цели е да се даде тласък за решаване на въпроса, отбеляза Костадин Нушев.

Решението на Вселенската патриархия за православната църква на Република Северна Македония вече предизвика реакция.

Руската църква не признава каноничните права на Охридската архиепископия

След като патриарх Вартоломей призна канонично и премахна схизмата, наложена на Охридската архиепископия, Руската православна църква излезе със становище, че признава само каноничните права на Сръбската православна църква в Северна Македония, съобщи МИА.

"Руската православна църква признава изключителните канонични права на Сръбската православна църква в Северна Македония. Становището на Руската православна църква преди всичко ще вземе предвид подхода към този проблем на Сръбската православна църква, на която продължаваме да признаваме изключителните канонични права в Северна Македония", заяви секретарят на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия протойерей Игор Якимчук.

БПЦ отново има шанс да бъде "църква майка"

Според историкът проф. Пламен Павлов Българската православна църква отново има шанс да бъде "църква майка" на тази в Северна Македония, ако не де юре, поне де факто. Въпросът е че до този момент няма реакция от БПЦ, въпреки че тази сутиация би могла да послужи за повод да се активизира диалога между София и Охрид. По думите му Охридската архиепископия, каквато в момента узаконява Цариградският патриарх, е наречена във всички документи Охридска архиепископия на цяла България. Нейните архиепископи се подписват като български архиепископи.

"Нещо, което негово светейшество Вартоломей много добре знае, но не виждаме да го признава. Явно това не отговаря на неговите чисто политически интереси. След като вярата е на първо място, трябва и истината да бъде на първо място", коментира проф. Павлов пред Actualno.com.

По повод признанието от страна на Руската православна църква на каноничните права на Сръбската православна църква в Северна Македония, историкът припомни какво се случва с епархиите на църквата в Северна Македония, които са отнети от Българската екзархия. Той поясни, че те са са взети насилствено от страна на Сръбската православна църква, която после става патриаршия. "От Русия не за първи път се носят тези гласове, че ако Македония иска да решава нещо трябва да го решава с Белград. Подобно нещо митрополит Иларион Алфеев веднъж заяви даже в София преди близо 15 години, което е недопустимо от моя гледна точка. Значи Москва в случая действа заедно с Белград против Скопие. Това някой в Република Северна Македония трябва най-накрая да го разбере. Тази позиция на Руската православна църква е абсолютно враждебна към нашите православни сънародници и събратя в Република Северна Македония", смята проф. Павлов.

ИЗБРАНО