Две трети от съвременните роби са в страни от Азиатско-Тихоокеанския регион.
Подробностите са разкрити в изданието от 2016 г. на Индекса на глобалното робство – изследователски доклад на фондацията Walk Free (Бъди свободен). Тя е създадена през 2012 г. от австралийския милиардер и филантроп Ендрю Форест, за да привлече вниманието към проблема.
Експертите обобщават данни от 167 страни, за да определят колко е разпространен проблемът и как реагират на него правителствата. За изследването са осъществени и 42 000 разговора на 53 езика.
Докладът подсказва, че поробените хора са с 28% повече, отколкото беше преценявано преди две години. Тази корекция произлиза от подобрения в събирането на данни и в изследователските методи.
В Индия е най-големият брой хора, попаднали в капана на робство – 18,35 милиона според обзора. А в Северна Корея техният дял е най-висок (4,37% от населението), като същевременно реакцията на правителството е най-слаба.
Съвременното робство се изразява в различни ситуации на експлоатация, които човек не може да напусне поради заплахи, насилие, принуда, или злоупотреба с власт, или измами, пояснява АФП.
Хора биват държани в дългова зависимост на рибарски кораби, против волята им като домашни прислужници или като затворнички в публични домове.
Около 124 страни са криминализирали трафика на хора в съответствие с протокола на ООН от 2000 г. към Конвенцията против транснационалната организирана престъпност. В 96 страни са разработени национални планове за координирани действия.
Но Форест смята, че са необходими по-сериозни мерки:
„Ние призоваваме правителствата на 10-те най-силни икономики в света да въведат закони, поне толкова силни, колкото е британският закон против съвременното робство от 2015 г.; да гарантират, че от организаторите за съвременно робство ще бъде търсена сметка”.
„Аз вярвам в ролята на лидерите в правителствата, бизнеса и гражданските общества, в силата на убеждението, решимостта и колективната воля – подчертава филантропът. - Ние всички можем да подтикнем света да сложи край на робството.”
Виж снимки >>
По абсолютен брой поробени хора първите пет страни са азиатски. След Индия са Китай (3,39 милиона съвременни роби), Пакистан (2,13 милиона), Бангладеш (1,53 милиона) и Узбекистан (1,23 милиона).
По процент роби спрямо населението след Северна Корея са Узбекистан (3,97 на сто) и Камбоджа (1,65 на сто).
Докладът проследява също действията на властите по проблема.
Сред правителствата, които реагират най-добре, са тези на САЩ, Австралия и много европейски страни. А страните в другия край на индекса са Иран, Хонконг и Китай.
В обзора са цитирани Хърватия, Бразилия и Филипините като държави, направили положителни стъпки след последния Глобален индекс от 2014 година.
НА ФОКУС: По-справедлив ли стана светът?
Подробностите са разкрити в изданието от 2016 г. на Индекса на глобалното робство – изследователски доклад на фондацията Walk Free (Бъди свободен). Тя е създадена през 2012 г. от австралийския милиардер и филантроп Ендрю Форест, за да привлече вниманието към проблема.
Експертите обобщават данни от 167 страни, за да определят колко е разпространен проблемът и как реагират на него правителствата. За изследването са осъществени и 42 000 разговора на 53 езика.
Докладът подсказва, че поробените хора са с 28% повече, отколкото беше преценявано преди две години. Тази корекция произлиза от подобрения в събирането на данни и в изследователските методи.
В Индия е най-големият брой хора, попаднали в капана на робство – 18,35 милиона според обзора. А в Северна Корея техният дял е най-висок (4,37% от населението), като същевременно реакцията на правителството е най-слаба.
Съвременното робство се изразява в различни ситуации на експлоатация, които човек не може да напусне поради заплахи, насилие, принуда, или злоупотреба с власт, или измами, пояснява АФП.
Хора биват държани в дългова зависимост на рибарски кораби, против волята им като домашни прислужници или като затворнички в публични домове.
Около 124 страни са криминализирали трафика на хора в съответствие с протокола на ООН от 2000 г. към Конвенцията против транснационалната организирана престъпност. В 96 страни са разработени национални планове за координирани действия.
Но Форест смята, че са необходими по-сериозни мерки:
„Ние призоваваме правителствата на 10-те най-силни икономики в света да въведат закони, поне толкова силни, колкото е британският закон против съвременното робство от 2015 г.; да гарантират, че от организаторите за съвременно робство ще бъде търсена сметка”.
„Аз вярвам в ролята на лидерите в правителствата, бизнеса и гражданските общества, в силата на убеждението, решимостта и колективната воля – подчертава филантропът. - Ние всички можем да подтикнем света да сложи край на робството.”
Виж снимки >>
По абсолютен брой поробени хора първите пет страни са азиатски. След Индия са Китай (3,39 милиона съвременни роби), Пакистан (2,13 милиона), Бангладеш (1,53 милиона) и Узбекистан (1,23 милиона).
По процент роби спрямо населението след Северна Корея са Узбекистан (3,97 на сто) и Камбоджа (1,65 на сто).
Докладът проследява също действията на властите по проблема.
Сред правителствата, които реагират най-добре, са тези на САЩ, Австралия и много европейски страни. А страните в другия край на индекса са Иран, Хонконг и Китай.
В обзора са цитирани Хърватия, Бразилия и Филипините като държави, направили положителни стъпки след последния Глобален индекс от 2014 година.
НА ФОКУС: По-справедлив ли стана светът?