30 убити кандидати и 11 отвлечени: Задават се най-жестоките избори в историята на Мексико

Над 170 нападения са извършени срещу политици преди вота през юни

Снимка: iStock by Getty Images

30 убити кандидати и 11 отвлечени: Задават се най-жестоките избори в историята на Мексико

Над 170 нападения са извършени срещу политици преди вота през юни

18:29 | 2 май 2024 | Редактор : Стоян Гогов 33 8111 Снимка: iStock by Getty Images

На 2 юни Мексико ще проведе избори за парламент, местна власт и президент. Кампанията в 130-милионната страна обаче преминава под сянката на ескалираща вълна от насилие, пише испанският "Ел Паис".

Месец преди вота 30 кандидати са убити, 11 отвлечени, а 77 - заплашвани.

Ное Рамос Феретис е кандидат за кметския пост на град Манте. Той е намушкан многократно по време на митинг, а нападателят си тръгва необезпокояван. Часове след престъплението е открит мъртъв кандидатът за кмет на Сан Хосе Индепенденсия, който е от управляващата партия МОРЕНА.

Град Селая е сравним по големина с Пловдив, а кандидатката за кмет на МОРЕНА е застреляна непосредствено след среща с избиратели.

През февруари в рамките на няколко дена са убити кандидатите за кмет на трите водещи партии в град Мараватио.

Убийствата не пропускат и перлата на мексиканската ривиера - 600-хилядният град Акапулко.

Едно от най-високопрофилните убийства е на зетя и племенника на сенатор Рикардо Монреал. Ако в статистиката за 2024 г. се включат убитите роднини на политици и политически организатори, то броят на покушенията надхвърля 170.

При последните местни избори пък е имало случай, при които за кметската надпревара е останал само един претендент.

Различни анкети изчисляват, че всяко политическо убийство, което придобива известност, намалява избирателната активност с повече от 1%. Много от гласоподавателите се страхуват да отидат до урните.

"Феноменът на изборното насилие се разраства все повече и повече. През 2021 г. и 2018 г. също имаше десетки политически убийства, но те бяха по-малко и в по-ограничена територия", заявяват от неправителствената организация Laboratorio Electoral ("Избирателна лаборатория").

Заплахите карат много кандидати да се откажат от надпреварата. Такъв е случаят с Лоренцо Мартинес, който под натиск решава да не се бори за кметското място в планинския град Закапу.

"Картелите са тези, които разрешават кой може да се кандидатира и да управлява. Атаките са и метод за натиск над политическите партии", коментира Даниела Ариас от Laboratorio Electoral.

В много случаи убийствата започват преди откриването на кампанията, още докато партиите обсъждат вътрешно кандидатурите си. Понякога не организираната престъпност, а действащите политици решават да отстранят конкуренцията си с куршуми.

Според Мануел Перес Агире от Мексиканския колеж това показва колко размита е станала границата между държавата и картелите.

"В много случаи няма разлика между престъпната група и кмета, който е вероятният поръчител на покушенията", отбелязва Перес Агире.

Атаките са основно към кандидати за местната власт, а това има логично обяснение смята Агире.

"Мексико не може да инвестира в полицията на всяка една от близо 2500-те си общини", заявява той. Така в много градове местната власт е напълно беззъба пред престъпните групи. Картелите са толкова силни, че дори провеждат собствени военни паради.

Цикълът от предизборно насилие обикновено остава безнаказан. През 2021 година мнозинството от извършителите не са открити. Арестите пък почти никога не завършват с присъда и са "за замазване на очите", отбелязва доклад на Колежа на Мексико.

Според официалните статистики за 2023 година броят на убийствата в Мексико е 29 675. Цифрите са сходни за последните 14 години и сравними с броя на загиналите в гражданската война в Сирия.

Ескалиралото насилие е централна тема в изборния дебат в Мексико. Гласоподавателите обаче не са уверени, че двамата водещи кандидати за президент имат адекватен план за справяне с него, пише журналистът Диего Мендоса от "Семафор".

Обществеността също е разочаровано от правителствените служители, които прикриват убийства и манипулират статистиките, като често преквалифицират смъртта като настъпила поради "неопределени обстоятелства".

Всичко това поставя ефективността на демокрацията в страната под въпрос. Съмненията за превземането на властта от картелите се подсилват и от някои новини.

През миналата година Хенаро Гарсия Луна, бивш министър по сигурността на Мексико, беше признат за виновен по обвинения в трафик на наркотици в съд в САЩ.

Дълго време Луна бе лицето на войната срещу картелите в Мексико. В последствие се оказа, че той е работел за известния наркобарон Ел Чапо и е спечелил милиони долари от него.

Материал на "Ню Йорк Таймс" открива връзки между настоящия президент на Мексико - Мануел Лопес Обрадор, и големите картели в страната. Вашингтон не започва официално разследване, защото то може да предизвика международен скандал и да повлияе негативно на дипломатическите отношения между двете съседни страни.

Наркокартелите отдавна инфилтрират мексиканската държава - от най-ниските нива до най-горните етажи на управлението. Те плащат на полицията, манипулират кметовете, изнудват висши служители и на практика контролират широки части от страната, завършва "Ню Йорк Таймс".

Анализ на Джорджтаунския университет разкрива, че картелите все повече се насочват към производството и трафика на синтетични наркотици, като фентанил. Последното вещество често се смесва с други наркотици, за да подсили ефекта им. През 2022 г. 130 000 души са починали от фентанил само в Съединените щати, пише френският "Ле Монд".