Снимката на цялото небе, изпратена от "Планк", е истинска пещера на Али Баба за астрономите, търсещи нови данни, обяви в комюнике Европейската космическа агенция, предаде БТА. 

Снимката регистрира микровълновото фоново лъчение, което свидетелства за първата светлина във Вселената около 380 000 години след Големия взрив. Това реликтово лъчение залива целия космос и според учените е "неизтриваемата следа, оставена от Вселената за нейната младост".

Картата на колебанията в това лъчение ще обогати знанията за геометрията на Вселената, за ритъма на нейното разширяване и бъдещето й.

"Главният диск на нашата галактика е в центъра на снимката. Това, което веднага прави впечатление, са нишките прах над и под Млечния път", обяснява агенцията. Там е "мястото, където се образуват звезди", и "Планк" откри многобройни такива зони.

Най-зрелищен в картата е Млечният път, но най-интересно за специалистите е реликтовото лъчение от началото на Вселената. Затова те ще премахнат от снимката образа на галактиката ни, за да могат напълно да видят микровълновото фоново лъчение.

Големият въпрос е - дали "Планк" ще разкрие тайните от най-ранния период на съществуването на Вселената, наречен "космическа инфлация" (или космическо разширение). Тази ера се счита, че е започнала веднага след Големия взрив и е довела до огромното разширяване на Вселената в рамките на кратък период от време, отбелязва cosmos.1.bg.

Телескопът "Планк" беше изстрелян на 14 май 2009 г. Той е в орбита на 1,5 милиона километра от Земята и ще продължи да събира данни до 2012 г. Устройството бе изпратено  за да заснема галактики и да се опита да покаже произхода на Вселената. Работата на обсерваторията "Планк" пък бе да наблюдава възрастта, съдържанието и еволюцията на далечния Космос.