Служебното правителство ще предостави 39 млн. лв. допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища, считано от 1 януари 2024 г., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

Това ще даде възможност минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се увеличи с 290 лв. - от 1810 на 2100 лева. Повишението ще обхване 33 държавни висши училища с 2086 асистенти. То ще допринесе за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развитие в академичната кариера, посочват от Министерския съвет.

Средствата в размер на 39 млн. лв. са разчетени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., поради което на настоящия етап няма пречка да се реализира увеличение на възнагражденията на академичния състав от 1 януари 2024 година.

Приетите от Народното събрание промени в Закона за висшето образование предвиждат определяне от 1 април 2024 г. на нови минимални основни заплати за най-ниската академична длъжност; определяне на минимални основни заплати за изследователи, специалисти и експерти; увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища за достигане на средна брутна заплата не по-малка от 180 на сто от средната брутна за страната и увеличение на стипендиите на докторантите в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната. Общият финансов ресурс за реализиране на приетите от Народното събрание промени възлиза на около 184 млн. лв., което води до необходимост от осигуряване на значителен финансов ресурс от държавния бюджет, който не е предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година. Единственият възможен източник за това е да бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на капиталовите разходи по централния бюджет, вкл. Инвестиционната програма за национални проекти, приета със Закона за държавния бюджет за 2024 г., се посочва в съобщението.

Необходимите средства в размер на 150 млн. лв. за компенсиране на държавните висши училища за намаления размер на приходите им в резултат от отпадането на таксите за обучение на студентите не са предвидени със Закона за държавния бюджет за 2024 г. нито като разход, нито като намален приход.

Служебният министър-председател Димитър Главчев е поканил днес от 17:00 ч. представители на Съвета на ректорите на висшите училища в България.

В знак на протест На 20 май държавните и част от частните университети няма да отворят врати. Това става ясно от отворено писмо, отправено от Съвета на ректорите на висшите училища у нас до президента, до служебния премиер, до министри, до българския еврокомисар, до омбудсмана, до председатели на парламентарни комисии и до председателите на парламентарни групи "по повод неизпълнение на поетите от държавата ангажименти, заложени в Закона за висше образование. 

"Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции)", посочват от Съвета на ректорите.

Снимка: БТА

Президентът Румен Радев се срещна с представители на Съвета на ректорите на висшите училища и ги подкрепи в исканията им.

Ако искаме да се развиваме като модерна европейска държава, основана на демократични принципи с високи технологии в нашата индустрия и във всяка сфера на икономиката, с ускорен икономически растеж, с по-висок жизнен стандарт на нашето население, ключът е българската наука и образование. Това каза президентът Румен Радев на срещата му с представители на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България по повод изразеното недоволство и заявената готовност за протести в сектора на висшето образование.

Не трябва да стигаме дотук, това не е добър сигнал и навън, и към нашето общество, заяви държавният глава. Партиите, които промениха Конституцията и заложиха нов член 23, че образованието, науката и културата са висша национална ценност, забравиха да променят и бюджета или неволно пропуснаха. Това вече поражда редица съмнения в искреността на тези думи, записани в българската Конституция, коментира Радев. Напълно ви подкрепям във вашите искания, заяви още президентът.

Апелирам парламентарно представените партии и служебното правителство да намерят бърз отговор и решения на всички въпроси, посочи Радев. След промените в Конституцията със сегашния статут на служебното правителство не мога да гарантирам нищо. Мога да ви гарантирам, че ще говоря с премиера (Димитър - бел.ред.) Главчев вашият въпрос да бъде приоритетно разгледан, каза президентът. След тези спорни промени на Конституцията, имаше консенсус, че има нещо много положително - постоянно работещ парламент, който ще контролира служебното правителство и ще взима адекватни решения, коментира той. "Сега виждаме, че и това го няма, къде е парламента", попита Румен Радев.

Държавният глава посочи, че е силно разтревожен от процесите във висшето образование в България. Вашата мисия е изключително важна и тя трябва да бъде подкрепяна и обгрижвана от всички политици, независимо кой е на власт. Като общество трябва да застанем зад вас и да ви подкрепим, защото работите в трудна среда, конкуренцията е огромно. Вие вече сте на открия европейски образователен и научен пазар, каза още президентът.

Освен преподавателската работа, университетите са свързани и с научна работа. Всеки един от университетите е един вид научна лаборатория, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Функцията на университетите е и Европейската мрежа на университетите - там има определени критерии, за да влезете и да изпълните тези критерии и да бъдете равноправни членове на Европейската мрежа, трябва всичко това да бъде финансово обезпечено, коментира Йотова.