Информацията бе потвърдена от неговия брат Раул Кастро, който е настоящ президент на страната, в националния телевизионен ефир.

През своя живот той многократно успяваше да се измъкне от смъртта. По официални данни срещу него е имало 638 опита за покушение, поръчани от САЩ.

Кастро ще бъде кремиран днес.

В Куба ще има 9-дневен траур заради кончината на бившия дългогодишен лидер на страната, съобщи в. "Хувентуд ребелде".

"Националните знамена ще бъдат свалени наполовина, планирани по-рано масови събития ще бъдат отложени, радиата и телевизиите ще излъчват "информационни, патриотични и исторически предавания", посочва вестникът.

Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба.

Въпреки спорните сведения за началното му образование, повечето данни посочват, че завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен“ в Хавана. По-късно през същата година той започва да учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

На 21 години Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас. Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати. Макар че Чибас губи изборите, Кастро става един от неговите най-активни поддръжници.

След дипломирането си през 1950 г. Фидел Кастро започва юридическата си кариера в Хавана, но остава все така активен и в политическата си дейност. Неговите силно националистически възгледи и противопоставяне на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи му донася популярност. По време на кандидат-президентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радио предаване, по време на което Чибас се самоубива.

Година по-късно самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фуленсио Батиста. Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати.

Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя окончателно адвокатската си практика, за да се посвети на революцията. Той организира нелегална група, в която участва и брат му Раул, с намерението да извърши преврат срещу Батиста. За тази цел на 26 юли 1953 г. групата организира нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба,  за което е арестуван и осъден на 15 години затвор.

От затвора е освободен през май 1955 г. е имигрира в Мексико.

На 2 декември 1956 г. ръководи десанта на въоръжен отряд от патриоти, които слизат от кораба "Гранма" в провинция Ориенте и образуват ядрото на революционна партизанска армия, която взима властта на 1 януари 1959 година.

От тази дата Фидел Кастро е несменяем лидер на Кубинската революция. През 1961 г. той провъзгласява социалистическия характер на революцията и е един от инициаторите за създаването на Кубинската комунистическа партия (3 октомври 1965). Избран е за първи секретар на ЦК на партията.

От 3 декември 1976 г. Фидел Кастро е председател на Държавния съвет и министър-председател на Куба.

На 1 август 2006 г. предава временно на брат си - армейски генерал Раул Кастро Рус, постовете председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия и главнокомандващ Революционните въоръжени сили, тъй като претърпява тежка коремна операция на 31 юли.

През 2011 година Фидел отстъпи и поста си на първи секретар на Комунистическата партия на Раул, който бе вторият в партията от създаването й през 1965 година.

Бившият кубински президент изчезна напълно от екраните на кубинската телевизия между февруари 2014-а и април 2015 година, което подхрани редица слухове за здравословното му състояние.

От година и половина обаче, макар публичните му появи да бяха ограничени, той отново започна да публикува "размисли" и пак приемаше известни личности и чуждестранни знаменитости.

Смъртта му, настъпила едва две години след историческото обявяване на сближаването между Куба и САЩ, окончателно обръща страницата на студената война, която изправи света на ръба на ядрения конфликт по време на ракетната криза през октомври 1962 година.