Четири на 1000 паралелки в страната са карантинирани от началото на учебната година, заразените са съответно 0,01 процент от учениците и 0,09 процента от учителите (общо 68), без да се смятат 16-те учители в Габрово, които са първият клъстер в учебно заведение на заразата. Това съобщи във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БНР.

Той коментира, че присъственото обучение ще остане, а електронно ще се обучават само контактните на заразените паралелки и ученици.

"Не предвиждаме цялостно преминаване на системата към обучение в електронна среда. Това, което обсъдихме и избрахме през лятото, впрочем във всички страни се случва, е превключване. Превключване за отделни паралелки, надявам се да няма за цели училища, цели общини и цели области", коментира министърът.

"Имаме четири на хиляда карантинирани паралелки, тоест четири не учат временно или временно учат в електронна среда, 996 си учат в училището. Ако се запазят тези среднодневни стойности, очакваме този процент да се покачи максимум до един процент. Да се надяваме, че няма да имаме значително увеличаване на общия брой на заразените", добави Вълчев.

По думите му, Министерството на здравеопазването е обявило нови "прагови стойности", при които ще се дават предписания за преминаване към обучение на електронна среда, но те ще бъдат значително по-високи от сегашните.

Затягат обучението в университетите

Свърши времето на занижените изисквания в университетите, вече няма да има масовизация на студенти и ключовият фактор ще бъде качеството на обучение, каза още министърът на образованието Красимир Вълчев. По думите му висшите заведения трябва да направят бакалавърските си програми мултидисциплинарни, защото професиите на бъдещето ще изискват по-широк комплекс от умения.

Преподавателите трябва да накарат студентите да учат целогодишно, а не само по време на сесия или между два изпита, допълни Вълчев. Според него, за да се повиши качеството на обучение, трябва да има целогодишен контрол и ежеседмично да се възлага на младите хора да работят по различни проекти. Българските преподаватели са добри, но трябва да бъдат по-взискателни, а обучението да стане с по-практическа насоченост, посочи министърът.

Промените в закона за висшето образование са факт, изработени са стратегически цели и задачи на всяко висше училище, каза още Вълчев. По думите му от изпълнението им ще зависи и възнаграждението на ректорите, което вече няма да се формира само от тяхната преценка или чувството им за благоприличие.

Тяхна отговорност е какво и как учи в съответния университет, свързаността с други висши училища, как се инвестира в млади преподаватели и се развива научната дейност, обясни Вълчев. Според него трябва да се мисли и в посока оптимизацията на най-ниските заплати в системата на висшето образование, за да бъдат привлечени млади преподаватели. Много от университетите поддържат губещи магистърски програми, самоцелни бакалавърски специалности, ниска норма на преподавателска работа, което трябва да бъде променено, допълни още министърът.

За системата на средното образование Вълчев посочи, че най-голямо отпадане от училище има при децата след 7 клас. Ако в шести за седми клас 500 деца не продължават обучението си, след 7-и клас броят им се увеличава на 1500-2000, обясни министърът. По думите му това е причината за налагането на механизма за съвместна работа за връщане на учениците в клас, макар че тази година заради пандемията работата ще е малко по-затруднена.

Проблемът е, че лесно връщаме и записваме децата, но трудно ги задържаме в училище, защото тяхната ангажираност с образователния процес е много ниска, посочи Вълчев.